САЩ губят контрола си над световния ред
Има опасения, че мозъкът на Байдън просто ще се разтопи, ако на хоризонта се появи и трета голяма международна криза
Публикуването на статии в престижното издание Foreign Affairs обикновено кара авторите им да изпитват известно самодоволство. Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан почти сигурно си е въобразявал, че успял по убедителен начин да докаже компетентността на президентската администрацията по международните въпроси, твърдейки в последния брой на списанието, че „днес Близкият изток е по-спокоен, отколкото когато и да било през последните две десетилетия”.
Ура! Само няколко дни по-късно обаче, ХАМАС осъществи изненадващата си атака срещу Израел и Близкият изток се разклати – и продължава да го прави, балансирайки на ръба на кървава регионална война. Естествено, статията, която беше публикувана и в онлайн версията на Foreign Affairs, беше набързо редактирана и поправена с оглед на случилото се, но аз все още разполагам с оригиналното печатно издание на списанието в случай на поредна демонстрация на високомерие от страна на американската администрация.
Остава само година до момента, в който Доналд Тръмп отново може да дойде на власт в САЩ, затова екипът на Байдън се стреми отсега да демонстрира своите постижения. Що се отнася до външната политика обаче, тези постижения се оказаха далеч не толкова еднозначни, колкото изглеждаха на пръв поглед. На първо място, движейки се с висока скорост по магистралата, ръководството често не забелязва проблемите. А когато все пак се събуди, докато шофира, не винаги може да убеди останалите пътници да закопчаят предпазните си колани. Преди началото на военната инвазия на Русия през февруари 2022 администрацията концентрира вниманието си върху струпването на руски сили по границите на Украйна, но кой знае защо не успя да убеди Киев да се подготви за настъпление. Да не говорим, че не можа да предвиди бързината, с която талибаните успяха да превземат Кабул.
Не само израелското, но и американското разузнаване не е забелязало подготовката на ХАМАС за нападението срещу Израел на 7 октомври. Част от проблема е, че в качеството си на глобална суперсила Америка вече работи на предела на своите възможности. И това е разбираемо: ситуацията в света стана много по-сложна и ролята на Съединените щати все по-често бива подложена на изпитание. В същото време обаче, в неочакваните дипломатически маневри на екипа на Байдън присъства и немалка доза тщеславие. Да накара Саудитска Арабия да се споразумее с Израел, несъмнено беше амбициозна цел, но екипът на Байдън не успя да предвиди почти неизбежното противодействие от страна на региона, който е превърнал подкрепата за палестинците в своеобразен фетиш (и който не желае да приема нови бежанци).
Ръководството на ХАМАС, което става все по-богато, докато обикновените жители на Газа едва изкарват прехраната си, успя да постигне това, спекулирайки с чувството за вина на богатите арабски спонсори. Трансграничната атака на ХАМАС на 7 октомври се превърна в мечи капан за американската дипломация. А логиката на решението да се размразят ирански активи на стойност 6 милиарда долара, за да бъдат освободени шепа заложници, продължава да озадачава съюзниците на Съединените щати. В очите на господарите на ХАМАС президентът на САЩ вероятно е изглеждал като пълен глупак.
Джо Байдън обича да нарича Америка „незаменима нация”, използвайки израза на покойния държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт. Това предполага, че само администрацията на Байдън е в състояние да проектира сила и да изгражда алианси, за да направи това възможно. Но не и Доналд Тръмп. Действително, две групи със самолетоносачи бяха набързо изпратени в Източното Средиземноморие, за да попречат на подкрепяната от Техеран „Хизбула” да се намеси в конфликта. Освен това Съединените щати успяха да организират доставки на големи количества въоръжение за Украйна, така че тя да може да се противопостави на Русия – доставки, които продължават вече двайсет месеца. Незаменимите нации трябва да поемат военни и стратегически рискове, за да укрепят своя авторитет. Защото, както твърди Байдън, „лидерството на Америка е това, което държи света заедно“.
Истината обаче е, че визията на американските лидери твърде често се оказва неясна и замъглена: думите на Белия дом не толкова привличат вниманието на света, колкото го насърчават да върви по свой собствен път. Посещението на Байдън в Израел в средата на октомври трябваше да бъде знак за американското лидерство. Вместо това ракета удари болница в ивицата Газа (почти сигурно изстреляна от палестински бойци на „Ислямски джихад”), след което срещата на върха с лидерите на Йордания, Египет и Палестинската власт незабавно бе отменена. А Америка изведнъж започна да изглежда напълно ненужна.
Не Вашингтон, а Китай успешно посредничи в процеса на постигане на предпазливо дипломатическо споразумение между Саудитска Арабия и Иран. А именно Иран управлява чрез своите „проксита” четири арабски столици – Багдад, Дамаск, Бейрут и Сана. Всички те биха могли потенциално да застрашат американските сили в Близкия изток.
Разбира се, администрацията на Байдън има някои реални постижения във външната политика – най-вече отмяната на противоречивите решения от ерата на Тръмп – но дори те често водят до неприятни обрати. Да, Байдън поднови участието на Съединените щати в Новото споразумение START с Русия, което ограничава броя на ядрените оръжия с голям обсег. Само че заявената при това цел на САЩ беше „да се установят стабилни и предвидими отношения“ с Владимир Путин. А, какво излезе от това?
Най-сериозните изпитания пред Байдън тепърва предстоят и не е ясно, как той ще съумее да подобри нееднозначните резултати от управлението си през последните месеци, които остават на неговата администрация. Президентът би могъл да успее да убеди някои скептици в Конгреса и в чужбина относно необходимостта да продължи въоръжаването на Украйна, но това става все по-трудно. На първо място, сега Израел също се нуждае от оръжейни доставки. Отбранителната индустрия на Запада обаче все по-трудно може да задоволи търсенето на въоръжения. Много е вероятно, че Украйна и Русия се насочват към опасна задънена улица. Израелските сили пък се оказаха в капан между две все по-конфликтни цели – необходимостта да се освободят заложниците и необходимостта да бъде унищожено ръководството на ХАМАС. Въпреки че израелската армия е много по-силна от ХАМАС, тя може да се окаже притисната в ъгъла, ако ливанската „Хизбула” мобилизира всичките си сили. А какво ще стане, ако пламне и Западният бряг?
Има опасения, че мозъкът на Байдън просто ще се разтопи, ако на хоризонта се появи и трета голяма международна криза – например, ако Китай, усещайки объркването на Съединените щати, реши да атакува Тайван. Съществуват огромен брой възможности за грешки от страна на Америка. Навремето Байдън, който обича да изтъква опита си в областта на външната политика, се подигра на тромавите опити на Тръмп да намали напрежението на Корейския полуостров и другаде. Самият Байдън дойде на власт с обещанието да изведе САЩ от безсмислените войни в Близкия изток и да сложи край на ерата на отслабването на авторитета на страната. Вместо това американските бази в Сирия и Ирак са обект на атаки, а самият той навлиза в изборна година, препъвайки се ту в една, ту в друга криза.
* Авторът е известен британски външнополитически коментатор, анализатор на The Times
От сайта на списание “Геополитика”
