Москва, Ташкент и Астана изграждат стратегически газопроводни магистрали
Доставките на руски газ за Узбекистан през Казахстан станаха едно от главните събития за глобалния енергиен пазар, съобщава узбекската агенция Podrobno.uz. Според експертите става дума за сериозен потенциал на сътрудничеството, като имат предвид възможностите за разширяване на транзита не само към Китай, но и към Индия и Пакистан. Така Узбекистан може не само да получава пари от транзита на руско синьо гориво, но и да стане пълноценен газов хъб.
Директорът на Центъра за изследователски инициативи Махтиьор Ергашев отбелязва, че Узбекистан ще бъде принуден да увеличи газовите доставки не само от Русия, но и от Туркменистан, за да удовлетвори потребностите на собственото си население и икономика. Затова е необходимо страната да следва политика, основана на собствените интереси, а не на съветите на чужди страни.
„От началото на 60-те години на миналия век Узбекистан по системата от газопроводи „Средна Азия – Център“ и „Средна Азия – Урал“ беше един от основните доставчици на газ за Руската федерация. Сега сме свидетели на формирането на нова конфигурация на сътрудничеството: Узбекистан и Казахстан стават консуматори на руски газ, който този път по реверсен режим ще върви от Русия към Централна Азия по същите газопреносни системи“, заяви Ергашев. Той добави, че узбекският министър на енергетиката Джурабек Мирзамахмудов и шефът на „Газпром“ Алексей Милер са подписали стратегически меморандум за двустранно сътрудничество в енергийния сектор. Това показва, че партньорството е дългосрочно и е със стратегически характер.
По думите му реализацията на сътрудничеството може да има няколко аспекта. Първо, Узбекистан става получател на руски природен газ. През близките две години ще му бъдат доставяни 2,8 млрд. куб. м ежегодно. Това е необходимо за осигуряването потребностите през есенно-зимния отоплителен сезон. При това Ергашаев смята, че показателят 2,8 млрд. кубика е само началото и в бъдеще страната ще бъде принудена да увеличава доставките и не само от Русия, но и от Туркменистан. Засега това са само тези две страни, които са реални доставчици и други варианти няма.
Ташкент не може да си позволи да остане без внос, като се има предвид ръстът на потребностите на икономиката и постоянното увеличение на населението. „Вторият аспект, който може да се обсъжда, е възможността Узбекистан да стане хъб за транзита на руски газ. Ташкент досега плаща за изграждането на газопровода „Туркменистан – Узбекистан – Казахстан – Киргизстан – Китай“. Наричат го още „Централна Азия – Китай“. До момента са построени три разклонения. Туркменистан доставя по газопровода около 35 млрд. куб. м газ. Казахстан и Узбекистан също по него подават газ в Китай – от 5 до 10 млрд. куб. м годишно“, уточнява експертът.
Проблемът е в това, че и Казахстан, и Узбекистан изпитват дефицит на природен газ, особено осезаем през отоплителния сезон. Затова и двете страни предпочитат да използват своя газ за собствени нужди, но стриктно изпълняват задълженията, които са поели към Китай. „Газпром“ има възможност да задоволява потребностите на Китай, в такъв случай Казахстан и Узбекистан ще могат по новите разклонения на тръбата да изпращат руския газ в изпълнение ангажимента си към Пекин, а своя газ изцяло да оставят за себе си. „Това е още един от вариантите, които биха могли да се обсъждат. Ако успеем да реализираме транзита на руски газ за Китай по газопровода „Централна Азия – Китай“, то би имало сериозен положителен ефект за Казахстан и Узбекистан, които допълнително ще получават и средства за транзита“, отбелязва Ергашев.
Според него създаването на хъб спокойно може да стане следваща стъпка в газовото руско-узбекско сътрудничество, а идеята, която някои лансират, руският газ да се пренасочва от Казахстан в Туркменистан и оттам в Китай – за безперспективна. „Узбекистан има свои точки за вход в газопровода, по който узбекският газ отива в Китай. Затова, ако определена част от руския газ по този газопровод постъпва в Узбекистан и транзитно заминава за Китай, Туркменистан тук е излишен. Може обаче да се обсъжда вариант, при който руският газ транзитно минава през Казахстан и Узбекистан и отива в Туркменистан, за да продължи към Пакистан и Индия“, обяснява узбекският експерт.
Той напомня, че отдавна вървят споровете около строителството на магистралния газопровод „Туркменистан – Афганистан – Пакистан – Индия“ (ТАПИ). В хода на дискусиите ставаше дума за около 30 млрд. куб. м туркменски газ, които да се доставят през Афганистан и крайните получатели да са Пакистан и Индия. Това е толкова многострадален проект, колкото и строителството на жп линията „Китай – Киргизстан – Узбекистан“, която се обсъжда вече близо 30 години, а резултатът е нулев. Ашхабад вече и тръби е закупил за ТАПИ, и завърши изграждането на своя участък. Известно е, че проблемът е в политическата нестабилност в Афганистан, която не дава възможност да се започне строителството, а след това да се гарантира сигурността на експлоатацията на газопровода.
Освен това има геополитически противоречия между Пакистан и Индия – трябва да се реши колко газ ще остава в Пакистан и колко ще продължи пътя си към Индия. Не трябва да се забравя, че ако този газопровод все пак един ден бъде построен, Русия има интерес да участва в проекта и да изнася по него част от своя природен газ. В такъв случай Узбекистан пак може да бъде транзитна страна при подаването на руския газ. Тук отново възниква едно „но“: не е известно доколко Туркменистан е готов на сътрудничество с Русия за съвместни доставки. Ашхабад има предостатъчно синьо гориво, но ще му се наложи да въвежда нови мощности в неговия добив.
Според енергийните експерти в Ташкент независимо от трудностите идеята е добра и интересна и има право на съществуване. Затова не бива да се зачерква перспективата пред евентуални преговори между Москва и Ашхабад, между страните – потребители на газ, и страните – транзитьори по газопровода ТАПИ.
Ергашев изрично подчерта, че при обсъждането на големи проекти Узбекистан не трябва да се интересува от мнението на Запада как да сътрудничи с Русия в енергийната сфера. „Като анализатор смятам, че нечия загриженост трябва да ни интересува въобще на последно място. Мисля, че позицията на Узбекистан ще бъде позиция на суверенна държава със свои собствени национални интереси, които тя защитава, без да слуша която и да е страна извън нашия регион.
През последните 30 години Узбекистан натрупа сериозен опит във взаимодействието си с големите руски компании в енергийния сектор. И този опит е положителен. Сред нашите партньори е „Газпром“, който реализира редица проекти в добива на газ в Узбекистан. Доколкото ми е известно, компанията има планове за създаване на голямо газопреработващо предприятие на базата на ресурсите на находището „25 години независимост“. Но това отново са търговски въпроси, които засега са в режим на обсъждане и вземане на решения“, посочи експертът.
Той отбеляза сериозното сътрудничество с „Лукойл“. Компанията не само добива газ, но освен това е построила огромно газопреработващо предприятие в областта на Бухара – Кандимския газопреработващ завод. Това е едно от най-големите предприятия, построени в републиката през годините на независимостта. „Сега руските компании започват още по-активно да навлизат в Узбекистан. Те предлагат не само сътрудничество във формата на споразумения за подялба на продукцията, но и свое оборудване, технологии, които дават възможност за увеличаване газовия добив в страната“, каза той. Ергашев даде за пример находищата, голяма част от чиито запаси е изчерпана. Но това, което все още остава, може да бъде извлечено само с помощта на модерно оборудване. По такъв начин тези обекти не се захвърлят, а продължават да работят и да отдават ресурсите си.
Експертът особено подчерта сериозния положителен потенциал в сътрудничеството с руските газови и нефтени предприятия. „Това работи в интерес и в полза на Узбекистан и следователно партньорството трябва да продължи. Бих искал западните компании също да идват и да предлагат свои решения. Такива компании има и те са добре дошли. Колкото повече компании идват у нас, за да работят и да ни помагат в добива на нефт и газ, толкова по-добре. Не е нужно да се разделят партньорите, за едни да се създават привилегии, а за други – препятствия. Нека идват и да работят при равни условия“, смята той.
Според Ергашев не трябва да се допуска какъвто и да било политически натиск от страна на едни или други сили извън региона, които са твърде далеч от Узбекистан, но си позволяват да дават оценка на сътрудничеството на републиката в областта на енергетиката и да поучават нейното ръководство и експерти с кой може да работят и с кой – не, въобще какво да правят и какво да не правят. „Узбекистан е напълно суверенна държава и сам ще решава как да подбира партньорите си. Всички, които горят от желание да ни натрапват съветите си, нека ги запазят за себе си“, подчерта той.
