Още веднъж студен душ от Виена за членството в Шенген
Австрийският министър на външните работи Александър Шаленберг каза при днешната му среща с министър Мария Габриел, че България се „движи в правилната посока“ за присъединяване в Шенген, но според него има много предизвикателства в Шенгенското пространство, тъй като много от страните връщат обратно граничния си контрол. По думите му България трябва да положи още усилия в охраняването на външните граници на Европейския съюз, а ветото на Австрия не е лично насочено към България или Румъния.
Шаленберг изтъкна, че Австрия е обградена от държави членки или асоциирани държави към Шенгенското пространство и въпреки това продължава да има най-големия дял кандидати за убежище в Европа. Австрийците обичат Шенген, но остават с впечатлението, че в момента системата не функционира и не им дава чувството за сигурност, от която се нуждаят, допълни той.
Мария Габриел поздрави Австрия за председателството на Стратегията на ЕС за Дунавския регион, където ще се търсят възможности за общи проекти.
Българският външен министър отбеляза, че с Шаленберг са обсъдили също така Украйна и въпроса с разширяването на ЕС.
“Нашето съвместно послание е, че солидарността и единството на европейското семейство не са даденост, а се защитават в трудни времена. Продължаваме да подкрепяме Украйна и ще я подкрепяме толкова дълго време, колкото е необходимо”, заяви българският министър на външните работи.
“По въпроса с политиката на разширяване (на ЕС) бих искала наистина да подчертая, че мястото на Западните Балкани е в Европейския съюз”, изтъкна Габриел. “За нас е от стратегическа важност да имаме сигурни, проспериращи и стабилни съседи, които споделят с нас нашите европейски ценности”, каза още тя.
По отношение на разширяването на ЕС Шаленберг заяви, че “в този обръч от кризи, трябва да изградим обръч от стабилност”, а единственият начин, по който да направим това, е да приемем нови страни членки в европейското семейство. Той каза, че Австрия няма да застава на пътя на страните от Западните Балкани, които искат да са част от ЕС, и няма да налага нови условия за приема им.
Това е второто посещение на високопоставен български представител в Австрия през последния месец. На 24 октомври премиерът Николай Денков бе на визита във Виена, в рамките на която се срещна с канцлера Карл Нехамер.
Тогава той заяви, че ако България и Румъния влязат в Шенген, ще бъдат охранявани по-добре външните граници на ЕС, ще се намали цената на превоза на храни и други стоки от Турция, България и Румъния към Централна и Източна Европа, което значи по-ниски цени на храните и по-малка инфлация. Ако двете страни са вътре в Шенген, ще можем по-ефективно да подпомогнем процесите, които искаме да се случат в Европа, каза той след срещата си с канцлера Нехамер.
На 17 ноември 2022 г. със 106 гласа „за“ и 18 „против“ Народното събрание прие декларация относно присъединяването на България към Шенгенското пространство, в която се заявява пълната подкрепа за усилията на българското правителство да постигне решение на Съвета на ЕС за членство на България в Шенген до края на 2022 г.
На 2 декември 2022 г. след заседание на правителството на Нидерландия министърът на външните работи Вопке Хукстра обяви, че Нидерландия ще блокира приемането на България в Шенгенското пространство на срещата на 8 декември 2022 г., а ще подкрепи приемането на Румъния и Хърватия.
Същия ден на пресконференция канцлерът на Австрия Карл Нехамер потвърди позицията на австрийското правителство, че няма да подкрепи присъединяването на България и Румъния на срещата на министрите на вътрешните работи и правосъдието на 8 декември 2022 г.
Шенгенското пространство гарантира свободно движение на над 400 милиона европейци. То обхваща 27 държави – 23 страни членки на Европейския съюз, и четири асоциирани държави – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. Външната граница на страните от Шенгенското пространство е над 50 000 км, като обхваща стотици летищни, морски и сухопътни гранични контролно-пропускателни пунктове.
Споразумението от Шенген е подписано на 14 юни 1985 г. в Шенген в Люксембург, намиращ се на границата с Франция и Германия, от пет от тогавашните десет страни членки на Европейската общност – Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция и Германия, с цел премахване на контрола на общите граници и свободно движение на гражданите между подписалите го страни.
