Вашингтон не иска реално рестартиране на отношенията с Китай
Любомир Михайлов
Какво ще се промени след срещата на Си Дзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско? Това е въпросът, на който след срещата и първоначалните оценки за нея сега чака отговор. Отговорът би подсказал не само бъдещето на китайско-американските отношения, а и влиянието им на ситуацията в света, която става все по-сложна на фона на геостратегическите игри, войните в Украйна и Израел и икономическите и социални проблеми на човечеството.
Втората директна среща очи в очи между президентите на Китай и САЩ в екзотичното имение от началото на миналия век „Филоли“ край Сан Франциско след първата, състояла се точно преди година в Бали, отново приключи с потвърждения на обещанията в Бали – да се води диалог между Китай и САЩ, да се обсъждат двустранните и световните проблеми с цел да не се допусне съперничеството и напрежението между двете най-големи икономически и политически сили да прерасне в конфликт.
За САЩ и Китай не е опция да си обръщат гръб, коментира китайският президент Си Дзинпин по време на протоколните приветствия в Сан Франциско и посочи, че “планетата Земя е достатъчно голяма за две успешни държави”. После американският президент Джо Байдън определи разговорите си с китайския лидер като „откровени и едни от най-продуктивните“. Но конкретните резултати от диалога на двамата лидери бяха съвсем скромни. След разговорите двамата се договориха да подновят диалога на високо ниво и прекъснатото сътрудничество на военните сили на двете страни, да засилят борбата с наркотрафика и да комбинират усилия за опазване на околната среда и променящия се неблагоприятно за човечеството климат.
На срещата в Сан Франциско обаче не се откри перспектива за промяна на политиката на Вашингтон към Тайван, която практически отрича договореността между Пекин и САЩ от миналото, че островът е част от „единен Китай“.
Вашингтон явно няма намерение да се отказва да подкрепя сепаратистките тенденции за откъсването на Тайван от териториален Китай с доставки на оръжия и с посещения на високопоставени американски политици, окуражаващи тази тенденция, която постоянно генерира напрежение в китайско-американските отношения. Дори Вашингтон и да смекчи отчасти в следващия период тази тактика, тя ще остане трайно в геополитическата му стратегия. А известно е, че за Пекин е недопустимо която и да било страна да заиграва с Тайван, защото това е накърняване на националния суверенитет на голямата китайска държава и е „червена линия“ в двустранните отношения.
В Сан Франциско не пролича и намек, че САЩ ще ограничат и намалят икономическите ограничения и санкции в търговията със стоки и технологии срещу Китай и ще престанат с намесата си във вътрешните работи на КНР с твърдения за нарушаване на човешките права в провинция Синцзян и въобще в страната. А на всичко отгоре след разговорите със Си Дзинпин американският президент на отделна пресконференция нарече колегата си „диктатор“…
Така че в Сан Франциско, за съжаление, бе изпусната възможността да се положат основите за реален и съществен пробив в спорната проблематика в китайско-американските отношения и да се започне положителен процес на рестартиране на връзките. Причината за това е, че САЩ не желаят това, защото то не съвпада с усилията им да продължават да бранят ролята си на хегемон в света, противно на желанията на повечето страни, които се стремят досегашният еднополюсен свят с център във Вашингтон да бъде заменен с многополюсен, в който да се зачитат интересите на всички страни. В стремежа да запазят ръководната си роля в света, което става все по-трудно, Китай и Русия са главната им пречка.
Все пак екипът на Джо Байдън в момента има интерес от частично отслабване на напрежението с Китай. Сред основните причини за тава са предстоящите избори в САЩ през следващата година, в които Байдън се надява да се пребори с политическите си противници в Републиканската партия и нейния фаворит Доналд Тръмп, както и с евентуалните съперници в неговата Демократическа партия. Защото, макар и малко, затопляне на отношенията с Китай му е необходимо за предизборната надпревара. Китай е главният икономически партньор на САЩ, с който двустранната търговия надхвърли 760 милиарда през 2022 г. Много американски компании имат печеливши инвестиции в Китай, който все повече се отваря и става все по-изгоден за западните капитали. Въпреки наложените от Доналд Тръмп и продължените от Джо Байдън мита и санкции срещу Китай този процес продължава и не може да бъде спрян. Може да се каже, че САЩ и КНР отдавна са свързани като скачени съдове в икономическата област, като тази връзка се изгражда и засилва от 70-те година на миналия век, когато тя влезе в концепцията на американската политика към Китай като част от доктрината на легендарния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър. Няма спор, че този подход е печеливш и за двете големи държави. Така печалбата на американските компании расте, а Китай продължава да се развива с мощни темпове.
Има и друг важен момент. Известното затопляне на американско-китайските отношения, колкото и повърхностно и да е то, намалява опасното двустранно напрежение между Пекин и Вашингтон и създава впечатление, че Байдън има дипломатически успех в политиката си с Китай в момент, когато дипломатическите му ходове в Близкия изток се провалиха напълно. Подготвяното с американско съдействие установяване на дипломатически отношения между Израел и Саудитска Арабия се провали напълно с разразилата се война между Хамас и Израел. Така Байдън се лиши от възможността да се похвали с една успешна голяма дипломатическа инициатива.
От друга страна, с посредничеството на Китай старите врагове в Близкия изток Саудитска Арабия и Иран преди няколко месеца установиха дипломатически връзки. Джо Байдън сигурно още не може да преглътне това значително постижение на уменията на китайската дипломация.
Все пак, макар и без ангажиращи споразумения, след четиричасовите разговори Си Дзинпин и Джо Байдън постигнаха консенсус по над 20 различни въпроса на външната политика, културния обмен, глобалното управление, военната безопасност и др., съобщиха американски и китайски медии. С това се оформи „Визията от Сан Франциско“, на базата на която двете страни си обещаха, че заедно ще контролират различията помежду си, заедно ще насърчават взаимноизгодното сътрудничество, заедно ще поемат отговорности като велики сили и ще полагат общи усилия за културния обмен. Доколко ще е възможно това, още не е ясно.
Ясно обаче е, че тази втора директна среща на Си Дзинпин и Джо Байдън в имението „Филоли“ ще бъде последна. В САЩ през 2024 г. предстоят избори, в които вероятността Байдън да бъде преизбран за втори мандат е минимална. Неговият рейтинг все повече пада и на хоризонта се появяват други сериозни претенденти за Белия дом от Демократическата партия. Фаворитът досега на Републиканската партия Доналд Тръмп също напира с пълна пара да се върне в Белия дом. Сигурно е, че външнополитическата активност на САЩ ще замре до избора на новия президент, чиято политика към Китай със сигурност няма да е продължение на политиката на Джо Байдън.
Съперничеството на САЩ с Китай е дълбоко и ще бъде продължително, а всяко временно размразяване, като сегашното, със сигурност ще е крехко и може лесно да бъде уязвено преди или след предстоящите президентски избори в САЩ.
