За Паметника на Съветската армия и за историята – обективно и честно!
Паметникът на Съветската армия е уникално, неповторимо произведение на социалистическото изкуство, на изкуството въобще – дело на големи български творци, което е защитено като безценно културно наследство!
Наш дълг е, докато можем, да пазим паметта за създаденото и паметта за парливата истина за миналото, която днес някои опитват да изкривят, омаловажат и фалшифицират! Младото поколение трябва да знае за жертвите на фашизма. Ние, “окупираните” българи, по време на – както щатните антикомунисти я наричат – „окупацията“ от Съветската армия, всъщност сме създавали технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация! Станахме космическа държава, създадохме АЕЦ, електроника, машиностроене, модерна химическа промишленост, ликвидирахме бедността, неграмотността.
Нима не знаете за дебатите свързани с демонтирането на Айфеловата кула преди повече от век? Сигурно страстите са били същите, каквито са страстите на рушителите на паметници у нас. Но сега Айфеловата кула в Париж е обновена, усъвършенствана, модернизирана и привлича огромен туристически поток, от който Франция печели! Тя е символът на Франция!
Не знаете ли съдбата на Статуята на свободата? Тя е била предназначена за Египет, но по политически съображения не е монтирана там и сега от това Америка печели! Символ е на САЩ и на град Ню Йорк!
Същото ще стане и с Бузлуджа, с Паметника на Съветската армия, с много от паметниците, които безродни елементи и политически слуги конюнктурно днес опитват да премахнат.
А в Испания има възстановени паметници дори и на диктатора Франко. А в центъра на Мадрид видях на восъчни фигури с ужасяващи картини, пресъздаващи събития от Светата инквизиция, но грижливо пазени. Защото историята трябва да се помни и да се учим от нея!
А в Букурещ видях, че на паметника на разстреляните комунистически лидери Николае и Елена Чаушеску няма нито една драскотина и нито капка боя, макар че са спорни фигури! А малката червена петолъчка стои непокътната! Ето как хората си пазят истината за историята!
Да не говорим за паметниците на Съветската армия в Берлин и Виена, за булевардите в Париж, носещи името на съветски герои!
А погледнете в най-новия Южен парк на столицата ни как изглеждат сега паметниците! А състоянието на Братската могила в Парка на свободата (сега Борисовата градина)! Не е ли срам и позор? На това ли ще учим децата?
Мили, приятели, уважавайте историята! Вместо подписка за демонтиране, защо не обявите конкурс за обновяване на паметника с подробна информация за истините, които защитавате (но без политически пристрастия и тенденциозност) с цел да привличаме туристи? Погледнете в огледалото на съвестта си и си отговорете колко лева бихте дали за разрушаването на този паметник? Не, не бива! Предложете нещо ново! Издигнете на по-висок етап съществуващата даденост, но не я разрушавайте, не правете тази грешка!
Не разрушихме ли вече толкова много за тези 34 години преход!? Само глупавият повтаря грешките си, а умният човек трябва да се поучи от грешките на другите и от своето минало!
Ето сега пред нас се открива уникалният шанс именно ние да отдадем заслужена почит на победителите във Втората световна война, на армията, отдала 27 000 000 жертви – обикновени работници и селяни, интелигенция, хора от народа, обединени в името на Отечеството и в името на победата над нацизма. Та кое събитие е по-значимо: Изложението в Париж или Втората световна война? Помислете!
Нима ще е разумно, ако конюнктурно някой го поиска, да демонтираме Мадарския конник или Рилския манастир, затова, че не отговарят на някакви „съвременни“ политически схващания, които утре никой няма да помни?
Предлагам да открием дарителски фонд, за да опазим паметта, историята! Аз лично ще предоставя много повече от месечна пенсия за възстановяване на умишлено счупените ръце на скулптури, счупените пушки и централната възпоменателна плоча на Паметника на Съветската армия!
Даже бих одобрил идеята, предложена от моите опоненти, господата Заимов и Раянов, но нека го направим обективно – с цифри, с исторически анализ и обективност и без политически пристрастия. Защо например да не напишем имената на всичките петдесет милиона жертви на Втората световна война, 27 милиона от които са от Съветския съюз, от Съветската армия? Но това трябва да го реши Държавна комисия от специалисти, а не гласовите активисти и ренегати.
Предлагам с чувство на уважение да се отнесем към вече създаденото от нашите деди! Да сложим край на 34-годишното постоянно и безплодно рушене!
