Многонационалните и големите национални предприятия ще се облагат с допълнителен данък
Многонационалните и големите национални групи предприятия ще се облагат с допълнителен данък и/или с национален допълнителен данък, прие на първо четене парламентът.
Депутатите одобриха промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвеждат правилата на европейска директива за осигуряване на минимално ефективно данъчно облагане на големи многонационални групи предприятия и големи изцяло национални групи, опериращи на единния пазар, чрез първично и вторично облагане с допълнителен данък. Едновременно с това, се въвежда и национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в България, или на голяма национална група предприятия, в съответствие с предоставяната в директивата възможност.
Минималното ефективно данъчно облагане ще се прилага за фирми с оборот от най-малко 750 000 000 евро или левовата им равностойност. Ставката е равна на положителната разлика между 15 на сто и размера на ефективната данъчна ставка, предвиждат измененията.
Въвеждаме национален допълнителен данък от 5%, ставката на корпоративния данък е 10%, каза Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Петкова посочи, че у нас има общо 589 крайни компании майки, като от тях 309 са от ЕС, пет в България и 280 извън ЕС. Директивата допуска, когато държавата членка има по-малко от 12 крайни компании майки, а ние имаме пет, да не се прилага директивата за шест години, каза Петкова. Когато се отложи директивата, другите държави членки имат задължението да обложат съставните предприятия. Ако дружество майка е във Франция, има дъщерно в България, България е отложила прилагането на директивата, печалбата на дъщерното дружество в България ще бъде дообложено във Франция с 5 процента. Т.е. България, ако отложи директивата, това означава загуба на приходи за националния бюджет, обясни тя. Петкова обясни, че се въвежда изключение, което е с постоянно действие, и една голяма част от предприятията в България никога няма да платят този допълнителен национален данък.
Георги Ганев от “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) коментира, че можем да отлагаме за почти десетилетие въвеждането на този глобален корпоративен данък, но въпросът е струва ли си от гледна точка на данъците, които ще плащат компании, които работят в България. Отговорът от това, което чухме, е „не“, защото компаниите ще плащат същата сума данък, само че не тук, а някъде другаде, посочи той. Българските дружества майки никога няма да платят повече от сегашните си 10%, но за тези компании, които имат майки в чужбина, ще се промени структурата на сумите, които плащат – малко повече в България, малко по-малко във Франция, обясни Ганев.
Павела Митова от „Има такъв народ“ коментира, че вместо да бъдем интересна инвестиционна дестинация, доброволно се присъединяваме към тази инициатива и „се пренатягаме“.
Йордан Тодоров от „Възраждане“ не се съгласи, че инвеститорите ги привличат само ниските данъци. Според него ги привлича също евтината работна ръка и ниската цена на електроенергията.
Румен Гечев („БСП за България“) посочи, че средният корпоративен данък в ЕС е около 23-25% с определени изключения и обясни защо не е в интерес на България да остане 10%. Според него корпоративният данък наистина трябва да се вдигне на 15%. По думите му никаква връзка няма между корпоративния данък и частните инвестиции.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) коментира, че в България ще има две ставки, което обаче не означава, че корпоративният данък за останалите компании трябва да стане 15%.
С приетите на първо четене изменения се синхронизира Законът за корпоративното подоходно облагане с промените в Закона за местните данъци и такси, като се въвежда облагане с патентен данък на юридическите лица, осъществяващи дейност като заведения за хранене и развлечения.
Въвежда се и нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък, с която да се продължи насърчаването на земеделските стопани, които са микро-, малки и средни предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, да инвестират преотстъпения данък в тази дейност. Предвижда се новата схема на държавна помощ да се прилага за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2029 г., но само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия.
Депутати приеха срокът за предложения по промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и по тези в Закона за данък върху добавената стойност да бъде три дни – до 27 ноември включително.
