Орбан отказва да танцува “Урсула-кючек”
Унгарският премиер е един от много малкото европейски лидери в опозиция на лабораторно произведения политически консенсус за повече миграция, по-малко свобода на словото и още по-малко национален суверенитет
Либералният Левиатан обожава да упражнява своята административна и медийна сила с редовни очернящи кампании срещу враговете си през корпоративните редакции, неправителствените структури, рекламните пространства и всякакви възможни авенюта за натикване на Посланието с главно П в гърлата на публиката. Билборд-акции, конференции, срещи, лекции, специални филми, изложби, церемонии, пърформанси… всеки квадратен сантиметър обществена и частна територия с потенциално влияние върху възприятията на зрителя/избирателя може и се използва за ритуални маркетингови удари срещу „лошите“. Но когато лошите вземат, че отвърнат, тръгва тежък хленч.
Този процес наблюдаваме с един от любимите комиксови злодеи на безличната бюрократичната машина на континента – унгарския премиер Виктор Орбан. От много години той е един от много малкото европейски лидери в драматичен режим на културна и геополитическа опозиция на лабораторно произведения политически консенсус за повече миграция, по-малко свобода на словото и още по-малко национален суверенитет.
И за разлика от повечето политически актьори на европейската сцена, Орбан има пореден сериозен мандат от унгарската публика да управлява спрямо унгарските интереси. Той се противопоставя срещу системния мазохизъм на кукленото шоу в административния ад. И тези дни реши да отвърне на удара с публична кампания срещу това, което голяма част от унгарското общество вижда като бюрократична тирания на Европейската комисия в лицето на Урсула фон дер Лайен, както и срещу гъстата мрежа за НПО натиск, символизирана от наследника на стария орбанов познайник Джордж Сорос – Алекс.
Либералните медии – тоест почти всички европейски медии – писнаха в синхрон с оплаквания, спуснати от „Отворено общество“ по повод политическата кампания на унгарското правителство срещу Урсула и Алекс Сорос. В страната се появиха множество билбордове с техните образи и надпис, който може да се преведе като „Няма да им играем по свирката“.
Говорител на фондацията на Сорос веднага определи посланията на партията на Орбан – Фидес, като „пропаганда, дълбоко опетнена от антисемитизъм“. Ама, разбира се. НПО-структурите, които наляха милиарди за безконтролна масова миграция, довела до реален скок в антисемитските инциденти в почти цяла Европа, сега пищят за фантомен антисемитизъм. Всяка критика към Сорос вече автоматично се опакова по този начин, в пълен разрез с логика, факти и доказателства. Това е бухалка за размахване без оглед на реалност и последствия. И се размахва постоянно. А в случаите на истински антисемитизъм, проповядван от някоя „защитена“ група, се мълчи срамно.
За щастие, Виктор Орбан и неговата партия нямат нищо общо с повечето управляващи прослойки в европейските държави и тук клякане на политически коректен натиск няма. Говорител на унгарското правителство веднага отрече обвиненията като „безпочвени“. Защото са точно такива.
Ако има човек, който да е напълно наясно със старите номера на Сорос за манипулация и подмяна на реалността, то това е точно Виктор Орбан. Той го познава от десетилетия и ясно очертава начините, по които неговите структури разяждат културните тъкани на континента като киселина.
„Брюкселският модел за Европа води до хаос. Не искаме соросоидно поробване чрез дълг, не искаме да живеем в зони на гангстерски войни и не искаме свят на мигрантски гета. Време е за промяна в Брюксел“, написа Орбан в профила с в „Туитър“ преди дни. И после сипа сол в прясната рана на еврократите като поздрави Герт Вилдерс за шокиращата победа на изборите в Нидерландия с посланието за „Вятъра на промяната“, който идва на континента.
„Унгарският модел работи! Много хора в Западна Европа биха дали много, ако можеха да имат държави без нелегална миграция. В Унгария имаме нулева нелегална миграция. Тук идват само тези, които пускаме“, написа още Орбан. В светлината на скорошните безредици в ултралибералния Дъблин, думите му тежат още повече.
Орбан дразни драматично не само безликите комисари в Европа. Преди време той беше сравнен с „тоталитарен гангстер“ от все по-объркания американския президент Джо Байдън. Само си го представете – американска власт, която безпрецедентно за цялата история на САЩ се опитва да вкара в затвора основния си опонент за предстоящите избори и преследва привърженици на опозицията, обвинява малка европейска държава в авторитаризъм. Това е геополитичесска гротеска. Затова Орбан не се стресна от заплахите на Вашингтон. Защото точно сега те са нещо като значка на гордостта. Или най-малкото са един ориентир в моралния лабиринт на модерната политика. Разгулен и разлагащ се административен режим на цензура и злоупотреба с власт се опитва да унищожи един от малкото европейски лидери с истинска масова подкрепа в собствената си страна. Но засега тази малка в световен план държава отказва да се подчини и извини за своята позиция.
Имаше преди време един изключително примитивен, но популярен чалга кючек, озаглавен „Урсула“. Нищо общо със сегашната шефка на Европейската комисия, разбира се, но все пак изниква като интересен паралел, особено в светлината на посланието на Фидес, че в Унгария няма да танцуват по свирката на тези бюрократи. Или с други думи – няма да се кълчат в кючека „Урсула“.
