След първия сняг – София е в погром
Обявявам Ден втори от празника на травматолога и нашето оцеляване
След първия сняг – София е в погром. Зимата се оказа Злодеят от персийска приказка, а Незнайко ни спасява, но е в абстиненция и ужасно объркан, че му се сърдят.
Днес, само за сто метра, паднах два пъти, докато още двама се търкаляха около мен. Ослушвах се за шум и ритмично, като в психаделък, току чувах писък и свличане на тяло… Имаше нещо извънредно кинематографично, докато свличахме тела, си подавахме ръце за спасение, но това е от друг филм…
Улиците, тротарите на кв. Изток са бетон от ледени блокове и възвишения. Все чудо съм виждала, ама такова перде от нищонеправене – Не!
И, НЕ, няма грам белези за опити за почистване – нашите автомобили отново изораха коловозите, краката ни направиха дупки, в които се промушваме, а тротоарите – те са като в лабиринт от Игри на глада, я си мръднал, я си умрял!
И защото не може на пусто да идва тази страст да се оцелява, обявявам Ден втори от празника на травматолога и нашето оцеляване.
