Какво би означавало за войната в Украйна, ако Тръмп е на власт
Владимир Путин се надява, че администрацията на новия стар президент би насърчила мирно споразумение
С провала на украинската офанзива администрацията на Байдън сега, изглежда, осъзнава, че украинската победа е много малко вероятна и че в един момент ще трябва да има преговори. Въпреки това се надява да отложи този проблем за след следващите избори, когато вече не може да навреди на Байдън в урните – или ще се превърне в грижа на републиканската администрация, което в момента най-вероятно означава администрация на Тръмп. Повтаряйки позицията на администрацията на Байдън, всички други основни играчи, участващи във войната в Украйна, също, изглежда, чакат следващите президентски избори в САЩ.
Разбира се, има много време до следващите президентски избори в САЩ и много неща могат да се случат през това време както в САЩ, така и в Украйна, но в момента проучванията на общественото мнение показват, че Доналд Тръмп ще бъде републиканският кандидат за президент и че той има добър шанс да победи Джо Байдън. Второто президентство на Тръмп вероятно ще означава значително намалена подкрепа за Украйна, вероятно съчетано с натиска на САЩ за мирно споразумение. Без много високи нива на американска военна помощ (61,4 милиарда долара към днешна дата), за Украйна ще бъде невъзможно да продължи битката.
Втора администрация на Тръмп е перспектива, от която европейските правителства се страхуват, но на която не могат да повлияят. Нито имат способността, единството или волята сами да започнат преговори или да заменят военната помощ на САЩ за Украйна. Следователно те също са в режим на изчакване. Междувременно украинският истаблишмънт е в състояние на голямо объркване и разделение. Появява се осъзнаването, че шансовете за пълна победа са малки и времето не е на страната на Украйна; но правителството е заявявало толкова често и толкова публично, че компромисен мир е неприемлив (особено що се отнася дори до временен териториален компромис по време на примирие), че ще бъде изключително трудно за тях да се съгласят на преговори, освен ако не попаднат под масов обществен натиск от Вашингтон или претърпят тежко военно поражение.
Що се отнася до руското правителство, то усеща, че времето е на негова страна и също изглежда готово да изчака с надеждата, че далеч по-големите резерви на Русия от жива сила и боеприпаси, съчетани с умората от войната на Запад, в крайна сметка ще принудят Украйна да приеме руските условия (макар и такива, които вероятно биха били много по-малко изгодни, отколкото Москва се надяваше, когато започна войната). Владимир Путин, който е готов да се кандидатира за преизбиране през пролетта, също се надява, че администрацията на Тръмп ще насърчи подобно споразумение.
Руските надежди обаче се оправдават от действителния опит на предишната администрация на Тръмп. Докладите на Мюлер и Дърам развенчаха както обвиненията за тайни връзки между Тръмп и Владимир Путин, така и че руската намеса е изиграла критична роля в изборите през 2016 г. Още по-важното е, че администрацията на Тръмп не направи абсолютно нищо на практика, за да търси нови отношения с Русия.
Напротив: по време на мандата на Тръмп предложението (макар и отложено) за членство в НАТО на Украйна не беше оттеглено; Съединените щати продължиха да въоръжават и обучават украинските въоръжени сили; и, обвинявайки Русия в измама, Тръмп се оттегли от Договора за ядрените сили със среден обсег от 1987 г., подписан от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Тръмп направи приятелски изявления за Путин, но те не доведоха до никакви практически резултати. Отчасти това е така, защото икономическите санкции срещу Русия се контролират от Сената на САЩ и Тръмп никога не е имал уменията или влиянието да повлияе сериозно на гласовете в Сената. Ето защо обещанието на Тръмп да вдигне санкциите срещу Русия – много важно за успеха на всяко мирно споразумение – много вероятно ще бъде блокирано.
Разбира се, може да се твърди, че Тръмп е бил толкова незаинтересован от реалната политика, а администрацията му е била толкова нефункционална и хаотична, че неговите висши служители са действали в пряко противоречие с желанията на президента. Разбира се, ако Тръмп наистина желаеше компромис с Русия, назначаването на Майк Помпео, Джон Болтън и генерал Х. Р. Макмастър в неговия екип не беше нищо друго освен лудост от негова страна. Поради това в Москва има опасения, че бъдеща администрация на Тръмп просто няма да е в състояние да постигне мирно споразумение, да не говорим за такова, което да бъде трайно. Тръмп е заявявал публично, че като президент, ще „прекрати войната в Украйна за 24 часа“, но не е предоставил никакви подробности как ще направи това.
Следователно възниква въпросът дали втора администрация на Тръмп ще бъде по-дисциплинирана и обединена и има ли усилия в консервативния лагер – като Проект 2025, който предоставя план за консервативен контрол върху различните клонове на федералната бюрокрация – да се гарантира точно този резултат. Ако Тръмп бъде избран и назначи някой като сенатор Дж. Д. Ванс на висш пост, това очевидно ще създаде силен глас в неговата администрация за компромис с Русия. Това би било още повече, ако правните проблеми на Тръмп му попречат да се кандидатира и вместо това той подкрепи някой като Ванс за президент.
От друга страна, като се имат предвид дълбоките разделения в републиканския истаблишмънт и горчивата враждебност към Тръмп от страна на двупартийния външен и сигурен истаблишмънт на САЩ като цяло, би било изключително трудно за администрация на Тръмп да намери хора с квалификацията да служат на високи позиции в областта на външната политика и сигурността. Някои бивши служители, които по принцип биха подкрепили компромис с Русия за Украйна, вече посочиха, че никога не биха служили в администрацията на Тръмп.
От друга страна, възможно е мисленето на истаблишмънта на САЩ също да се промени през следващата година. Всъщност, както става ясно от статии и коментари, признаващи провала на украинската офанзива, този процес вече е започнал. Ако съществуващата безизходица продължи или Русия постигне значителни нови печалби, Съединените щати в крайна сметка ще бъдат изправени пред избор между приемане на споразумение или пряка намеса на страната на Украйна – нещо, което президентът Джо Байдън и огромното мнозинство от американските политици изрично са изключили.
Проблемите на САЩ на други места също могат да засилят мнението, поддържано в момента от част от реалистите на Републиканската партия, че Съединените щати са опасно, прекомерно разширени и че е необходимо да се търси компромис с Русия, за да се концентрира върху по-голямата заплаха от Китай, и относно подкрепата за Израел. Разрастващият се конфликт в Близкия изток може да засили това мнение във Вашингтон. Така може да се случи нова криза с Китай заради Тайван или нова голяма терористична атака срещу Съединените щати. Плашещата ескалация на ядреното напрежение с Русия в резултат на някакъв непреднамерен сблъсък между руските и натовските сили също може да шокира американците в желанието им да сложат край на украинския конфликт. Във всяка от тези ситуации един президент Тръмп може да намери доста силна подкрепа за усилията за мирно уреждане на конфликта в Украйна. Разбира се, той също щеше да се сблъска с яростна опозиция в Съединените щати, от някои европейски правителства и от много украинци.
Всяко мирно споразумение, основано на съществуващите бойни линии в Украйна, дори и да включва украински неутралитет, би било далеч от това, на което руското правителство се надяваше, когато започна инвазията си през февруари 2022 г. Досега по-голямата част от Украйна щеше да остане независима от Москва и тясно свързан със Запада. Освен това, разбира се, това би било много по-малко от надеждите на Украйна да победи напълно Русия и да си върне цялата територия, загубена от 2014 г. За да може една хипотетична бъдеща администрация на Тръмп да постигне мирно споразумение, минимално приемливо както за Киев, така и за Москва, ще са необходими изключително умела дипломация, както и готовност на САЩ да приемат Китай като равноправен партньор в мирния процес и да протегнат ръка към Индия и други страни от Глобалния юг за помощ. Това не са характеристики, характерни за политиката на САЩ през последните години – най-малкото за последната администрация на Тръмп. Следователно за Украйна най-вероятният резултат от администрацията на Тръмп може просто да бъде радикално намалена подкрепа от САЩ, което да накара Русия да постигне нови успехи на бойното поле и може би да доведе до наложен мир.
*Анатол Ливен е експерт по международни отношения и журналист, който работи като старши сътрудник в Института за отговорно държавно управление „Куинси“. Сред книгите му са „Украйна и Русия“ и „Изменението на климата и националната държава„. Той също така е автор в издания като The Guardian и The Nation, където пише анализи за войната в Украйна.
От сайта Russia Matters.org
