Сергей Лавров: В променящия се многополюсен свят няма място за хегемон

В Москва при огромен успех и с участието на над 800 политици, дипломати, експерти и учени от 32 държави от цял свят се проведе Деветият форум „Примаковски четения“, посветен на най-важните проблеми и процеси в съвременния свят.

Инициатор и водещ на Форума е известният руски учен академик Александър Динкин, който е Президент на световноизвестния научен център – Институт за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, носещ името на акад. Примаков (ИМЕМО). Акад. Динкин и екипът му посвещават форума на научното и дипломатическото дело на техния учител и наставник, големия руски държавник акад. Евгений Примаков (1929 – 2014 г.), който е дългогодишен зам.-директор и директор на ИМЕМО, а също така и председател на Върховния съвет на СССР, пръв шеф на Службата за външно разузнаване на Русия, външен министър и премиер на Русия, извел успешно страната от тежката криза от края на 90-те години на ХХ век. Акад. Примаков бе изключителен визионер във външната политика и един от стратезите (заедно с наскоро починалия Хенри Кисинджър) на идеята за нов многополюсен свят, който днес се превръща в реалност.

Еднополюсният свят и западният модел на глобализация ще бъдат заменени от нов световен ред – демократичен, справедлив и многополюсен, отчитащ интересите на всички страни без изключение – това бе фундаменталният извод, приет консенсусно от участниците във форума.

„Моделът на глобализация, формиран до голяма степен от западните страни в техен собствен интерес, изживя своето и е в дълбока криза. Сега се формира нова, по-справедлива система на международни отношения, подчерта президентът на Русия Владимир Путин в приветствието си към участниците и гостите на международния форум „Примаковски четения“.

„Създава се нова, по-справедлива и по-демократична система на международни отношения, която да отговаря на нуждите на световното мнозинство. Една добре позната група държави обаче, свикнала да доминира в света, не се спира пред нищо, за да запази отслабващото си влияние, практикувайки откровен шантаж и силов натиск, заменяйки системата на международното право с някакъв „ред, основан на правила“.

Тази дестабилизираща линия провокира както кризисната ситуация около Украйна, така и трагичната ескалация на палестинско-израелския конфликт“, заяви още руският президент.

Западната Г-7 още през миналата година отстъпи икономическото първенство на обединения БРИКС, а много държави отказват диктата и монопола на долара, бе друг от най-важните изводи на участниците. 

Гло­ба­ли­за­ци­я­та по аме­ри­кан­с­ки за­вър­ши, в про­цес е фор­ми­ра­не на нов, мно­го­по­лю­сен све­то­вен ред, кой­то не за­ви­си от дик­та­та на За­па­да. Рус­ки­ят ми­нис­тър на вън­ш­ни­те ра­бо­ти Сер­гей Лав­ров раз­ви та­зи ми­съл в сво­е­то из­каз­ва­не на меж­ду­на­род­ния фо­рум “При­ма­ков­с­ки че­те­ния”. Спо­ред пър­вия рус­ки дип­ло­мат до­се­гаш­ни­те ос­но­ви на све­тов­ния ред са под­ло­же­ни на ре­ви­зия. В съ­що­то вре­ме все по-яс­но се про­я­вя­ват кон­ту­ри­те на бъ­де­щия по­ли­цен­т­ри­чен свят.

Сер­гей Лав­ров не е про­пус­нал ни­то ед­на от сре­щите на “Примаковски четения”, по­чи­тай­ки па­мет­та на своя учи­тел. Ев­ге­ний При­ма­ков бе­ше не са­мо из­тък­нат по­ли­тик, но и яс­но­ви­дец. Още през 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век той фор­му­ли­ра прин­ци­пи­те на бъ­де­щия мно­го­по­лю­сен свят и пред­с­ка­за ръс­та на вли­я­ние на стра­ни­те от Аф­ри­ка и Азия – то­ва дви­же­ние, ко­е­то днес на­ри­чат “Гла­са на Гло­бал­ния юг”, или све­тов­но мно­зин­с­т­во. И то­ва мно­зин­с­т­во се кон­со­ли­ди­ра тол­ко­ва по­ве­че, от­кол­ко­то За­па­дът се опит­ва да оказ­ва на­тиск вър­ху не­го. Та­ка нап­ри­мер па­лес­тин­с­ко-из­ра­ел­с­ки­ят кон­ф­ликт спло­ти Араб­с­кия свят как­то ни­ко­га пре­ди.

В Москва се събраха експерти от целия свят, за да поговорят за постглобализацията. По конферентна връзка се включиха и американци. Друг е въпросът, че в новото устройство на света няма да има място за хегемон, подчерта Лавров. Но Западът докрай ще се пази своите интереси. Санкциите срещу нас например ще останат дълго време.

Сергей Лавров е на мнение, че не трябва да се мисли за възстановяване на отношенията с Европа на дадения етап. Трябва да мислим как да не зависим от Европа, като имаме предвид пируетите, които тя прави под въздействието на Вашингтон. Според първия руски дипломат европейците искат тихо, хитро, подобно на Минските споразумения, да замразят конфликта в Украйна, за да могат отново да въоръжат Киев и до продължат своята хибридна и нехибридна агресия срещу Русия.

– Когато отрезвяването дойде, или ако то дойде, те ще започнат да ни предлагат нещо. Ние обаче ще помислим десет пъти – каза ръководителят на руската дипломация. – Многополюсността не е ново понятие. Именно нея страните победителки след края на Втората световна война заложиха в основата на устава на ООН. Сега този устав трябва да бъде приведен в съответствие с времето.

– Днес на авансцената на световната политика излязоха нови играчи, които представляват Глобалния юг, Глобалния изток. И техният брой расте – отбеляза Лавров. – И тези реалности трябва да бъдат отразени в числения състав на Съвета за сигурност на ООН. Ясно е, че новите членове на Съвета, а това могат да бъдат страни от развиващите се региони – Азия, Африка, Латинска Америка – трябва да се ползват с авторитет в своите части на света.

– Специалната военна операция в Украйна освободи много сериозни сили, за да превърне еднополюсната система в многополюсна. А войната в Газа, военните престъпления на Израел и безусловната западна солидарност с Израел ще ускорят този преход, защото Западът изгуби нещо много важно – онова, което те наричаха „морални устои” – пояснява професорът от Факултета за политология и международни отношения от турския Башкентски университет Хасан Унал.

Процесът върви бързо: редиците на Г-20 се попълват от Глобалния юг. Г-20 повече не се поддава на натиска на Вашингтон и не иска да „украинизира” своя дневен ред.

Преди някакви си шест години Американският университет в Пенсилвания постави „Примаковските четения” в десетицата на най-добрите конференции в света. Днес никой на Запад няма да сложи подобен рейтинг, но всъщност ролята на форума нараства именно сега. Това се вижда и от интереса на участниците – преди началото всички столове в залата на форума бяха подредени „в линия”, но щом започнаха изказванията, се наложи да се търсят места за още няколко десетки души.

Руският сенатор и председател на Комисията по външни работи към Горната камара на парламента на РФ Константин Косачов бе категоричен, че „многополюсността е истинският либерален ред”, отбелязвайки, че Западът, въпреки цялата си демократична реторика, сега се държи изключително авторитарно. И глобализацията, ръководена от западните елити, се провали да се справи с основното искане на световната общност – за равенство и справедливост. И новото устройство на света вече няма да се определя от елитния клуб на западните държави, а от „световното мнозинство“ – страните от Азия, Африка и Латинска Америка все повече осъзнават своите интереси и са готови да ги защитават:  „Пред очите ни се развива бунт срещу американоцентричния модел на глобализация, напълно демократичен бунт”, убеден е Константин Косачов.

„Русия се озова на гребена на тази бунтовна вълна и неслучайно – тя, както и много други страни, осъзнали както своите интереси, така и целите си, нейното развитие може да бъде постигнато само в нов модел на световен ред. “В продължение на триста години Европа беше пример за подражание, пример за подражание за Русия. Но този период приключи”, отбеляза президентът на ИМЕМО „Акад. Примаков“ акад. Александър Динкин, като посочи, че бъдещето на Русия е самодостатъчен Север, партньор на Голяма Евразия и Глобалния юг. Партньорството с Европа също е напълно възможно, но вече няма да бъде толкова важно, колкото в миналото. И за това са виновни преди всичко самите европейци, категоричен е акад. Динкин.

Акад. Станислав Жуков, зам.-директор на ИМЕМО „Акад. Примаков“, отбеляза в изказването си: „Признак за продължаване на кризата в Европа е нарастването на бедността, включително енергийната. А самите европейски лидери констатират, че ерата на икономическото изобилие на континента е приключила. Разривът с Европа и Запада беше тежко изпитание за Русия, но като цяло страната се справи с него, включително в енергийния сектор. Изказването на акад. Жуков бе в рамките на широка дискусия за енергетиката, която стигна до извода, че се отварят нови пазари за руските енергийни ресурси, като индийския, изграждат се нови транспортни маршрути и се изграждат нови принципи на плащане.

Според специалния представител на руския президент по въпросите на околната среда, екологията и транспорта Сергей Иванов „достъпът до открития океан – Мурманск със Северния морски път и Далечния изток, който позволява безпрепятствена морска търговия, сега става особено важен и актуален за Русия. Балтика, на която доскоро се обръщаше повишено внимание, сега губи значението си, включително поради риска от блокиране на датските проливи“.

Но според зам.-директора на ИМЕМО „Акад. Примаков“ проф. Владимир Миловидов борбата със санкциите далеч не е приключила. Разочарован от неефективността на опитите си да удуши руската икономика, Западът може да се опита да засили вторичните санкции, включително за да блокира нови логистични маршрути. И това, смята експертът, е един от основните рискове за световния енергиен пазар.

Процесът върви бързо: редиците на Г-20 се попълват от Глобалния юг. Г-20 повече не се поддава на натиска на Вашингтон и не иска да „украинизира” своя дневен ред.

“Все още няма ясна дефиниция на Глобалния юг и няма точен списък на страните, включени в него. Но вече можем да кажем, че това е много голям брой държави от всички континенти, които ще създадат нов свят, в който Западът повече няма да доминира“, отбеляза в речта си на форума Панкадж Саран, ръководител на групата съветници към Съвета за национална сигурност на Индия. Според Саран Глобалният юг е недоволен, раздразнен и ядосан, защото неговите възгледи не се вземат предвид при важни международни решения, а доскоро беше мишена на политиките на големите сили. Но сега Глобалният юг започва да изразява себе си и своята субективност, като говори все по-често и по-силно с един глас и в същото време се обявява срещу всяка форма на господство.

Това, както отбеляза друг участник от Индия, нейният бивш посланик в Русия Венкатеш Варма, е причината за рязко повишения интерес към БРИКС. Сега много страни искат да се присъединят към организацията, защото виждат в нея възможност да участват в решаването на глобални проблеми. Говорейки в първия ден на форума, руският външен министър Сергей Лавров нарече БРИКС, както и ЕАЕС, ОДКБ, ШОС, АСЕАН, Африканския съюз, CELAC, LAS и редица други организации „международни структури от нов тип“. където всички въпроси се решават на базата на баланс на интереси и консенсус.

Тези структури от нов тип според външния министър на Русия Сергей Лавров се превръщат в значима опора за многополюсността, а основата на новия световен ред вече съществува – това е Уставът на ООН.

Но както подчерта ръководителят на руското външно министерство, нейните разпоредби трябва да се прилагат изцяло и съчетано, а не избирателно, както предпочита Западът. „В рамките на БРИКС са страни, които представляват различни цивилизации, различни религии, макрорегиони, ефективно развиват връзки в различни области: от политика и сигурност до икономика, финанси, здравеопазване, спорт, култура. И това се прави на принципите на равнопоставеност, взаимно уважение, формиране на баланс на интереси чрез консенсус. Никой на никого нищо не налага, никой никого не изнудва, никой не е принуден да избира по фалшивите дилеми, налагани от Запада: „Или ние, или те”, „Или с нас, или срещу нас”. Не е изненадващо, че десетки държави искат да се доближат до БРИКС“, каза руският министър, добавяйки, че е трудно да се гледа с оптимизъм на организации, където САЩ и техните съюзници се държат като монополисти. В това Лавров причисли Съвета на Европа и ОССЕ, които според него са били замислени като платформи за широк и взаимно уважителен общоевропейски диалог, а сега на практика маниакално се превръщат в придатъци на ЕС и НАТО.

Преходът към нов световен ред, както отбелязаха много участници, ще бъде бавен и труден и е възможно да не бъде съвсем мирен. Развиващите се страни не искат война; те, както отбеляза Венкатеш Варма, искат преди всичко справедливост и мир. Но едва ли САЩ и Западът ще се откажат толкова лесно от господстващото си положение в световната система и от възможността да продължат, както се изрази Сергей Лавров, да „свалят каймака“ от световната политика и икономика. Участниците във форума говориха за риска от сериозен конфликт между Запада и Китай, за изключителното напрежение в региона на Балтийско море, който според заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Александър Грушко доскоро претендираше да се превърне в модел на международно сътрудничество, и сега, благодарение на усилията на НАТО, се превърна в арена на военна конфронтация.

Според Таря Кронберг, експерт от Стокхолмския институт за изследване на мира, опасността от ядрен конфликт сега е по-реална, отколкото по време на Кубинската ракетна криза.

Освен това, както отбеляза президентът на световноизвестния московски Институт за световна икономика и международни отношения „Акад. Примаков“ академик Александър Динкин, промените в световния ред в историята винаги са се случвали в резултат на войни, горещи или, както беше последния път по време на прехода към еднополюсност, студени. Сергей Лавров обаче отговори на това, че сегашната ситуация в света не е по-добра от Студената война и още повече че по това време САЩ и СССР са били „настроени да обуздаят съперничеството в политическа и дипломатическа рамка“. Сега според Лавров ситуацията е съвсем различна, обусловена до голяма степен от хибридната война, която Западът води срещу Русия. В същото време, благодарение на действията на Съединените щати, почти всички споразумения за контрол на въоръженията бяха унищожени. „Не знам как по-късно ще нарекат сегашния период историците, но бих се отнесъл към него възможно най-отговорно“, каза руският министър. „Но признавайки изключителната нестабилност на политическата ситуация, участниците все още бяха склонни да вярват, че няма да се стигне до ескалация в мащабен военен конфликт.

Продължаващите взаимни зависимости и икономически интереси, ограничаващите политически механизми и комуникационни канали и просто рационалността заедно с признаването на обективната реалност ще помогнат светът да се държи на ръба. “Съединените щати и техните съюзници ще бъдат принудени или да се примирят, или да се бият. Но да се бият не само срещу една Русия и един Китай, но и да се борят срещу променящия се, издигащ се Глобален юг. И това вече е утопия и е практически невъзможно”, каза Алексей Куприянов, ръководител на Центъра за региона на Индийския океан към ИМЕМО, посочвайки бързия възход на глобалната икономика на развиващите се страни и техните транснационални компании. Според декана на Факултета по международни отношения и чуждестранни регионални изследвания на Руския държавен хуманитарен университет Евгений Кожокин Съединените щати напълно могат да заемат достойното си място в новия, многополюсен световен ред.

„Съединените щати са велика технологична сила, изключително мощна в научните си разработки страна. И да преформатират модела на глобализация, създавайки нов, където те ще спрат да диктуват волята си на всички, а САЩ да останат велика сила, в чийто глас всички ще се вслушват, това е в интерес на самите тях“, каза експертът в интервю за „Росийская газета“.

Използвани са материали от „Росийская газета“, „Русия днес – Россия сегодня“ и ТАСС