Недалновидната политика на Брюксел може да сложи край на ЕС

Европейският съюз съществува под сегашната си форма след подписването на Маастрихстския договор от 1992 г. Именно това е договорът, който превърна европейската икономическа общност в политическа. Този рязък завой, започна все повече да се натрапва насилствено на европейските народи и заедно с това, евроскептицизмът не спира да расте. Достатъчно е само да се вземат официалните статистики на Евробарометър от зимата на 2021 – 2022, където в държави като Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Германия, страни основателки на ЕС, всеки втори гражданин не вярва на ЕС. Положението в Източна Европа не е по-добро. В Словакия, Чехия, Унгария, Полша и България, едва половината или по-малко от населението имат доверие на ЕС и институциите. В много държави набират сила политически партии, които са скептично настроени към идеята за обединена федерална Европа, към която последните четири европарламента и комисии водят съюза. Пореден пример за това са резултатите от парламентарните избори в Холандия, които бяха спечелени за пръв път от открито евроскептичната  “Партия на свободата“ с лидер Герт Вилдерс. И ако тези политически течения не са в полза на Съюза, то също толкова опасно е и нарастващото недоверие на финансовите пазари към икономиката на ЕС и еврото. 

В края на октомври 2023 излязоха данните, според които икономическото доверие в еврозоната спада до най-ниското си ниво за последните три години. През Септември 2023 г. китайският юан задмина за пръв път еврото,  превръщайки се във втората най-популярна валута за търговско финансиране след американския долар. През 2023, според последните данни на Еврокомисията, растежът в ЕС за 2023 ще бъде едва 0,6%. В същото време разходите по обслужването на заемите на ЕС са на път да се увеличат с десетки милиарди евро. От 0,14% през 2021 г. те са се повишили на 2,6% само за втората половина на 2022 г. Що се отнася до стандарта на живот на европейците, според Евростат, всеки пети европеец (21,6% от цялото население на ЕС) е в риск от изпадане под прага на бедността. 

На фона на тази апокалиптична картина, брюкселските бюрократи се провалиха в управлението на Ковид кризата, миграционната политика е в колапс, след кризата в Украйна и Близкия Изток Старият континент се деиндустриализира, конкурентноспособността намалява, а отделни политики на Съюза, спрямо държави членки като Унгария и България могат да бъдат определени като “диктати“ и “извиване на ръце“. 

По време на Ковид кризата ЕС обеща на страните членки общо 806 милиарда евро помощ за справяне с последиците от затварянето на икономиките. Унгария, която е пълноправен член на Съюза, не е получила договорени пари по плана за възстановяване, защото Брюксел “настоява“, че Будапеща не изпълнява условията за “върховенство на закона“, тъй като не допуска определени “прогресивни“ идеи в училищата на унгарските деца. В същото време, до този момент ЕС е изсипал над 90 милиарда евро помощ на Украйна, която е пословично корумпирана държава и дори не е със статут на преговаряща държава кандидат-член на Съюза. На България пък биват противоконституционно налагани противоречиви текстове като Истанбулската конвенция, която е в разрез с Основния закон на държавата. В Германия, след спирането на евтините руски ресурси, на които индустрията разчиташе десетилетия наред, редица европейски фирми започнаха оттеглянето си от европейския пазар и преместването си в Америка. Така Фолксваген, възползвайки се от Закона за справяне с инфлацията в САЩ, реши да инвестира 2 милиарда долара в завод  за автомобили в Южна Каролина, отказа се от плановете си за завод за батерии в Долна Саксония и премести проекта в Шанхай, Китай. Само за последната година, немски компании са инвестирали повече от 11,5 милиарда евро в Китай. Най-печалното от всичко това е, че европейските компании искат да инвестират в Европа, но брюкселските бюрократи, с техните налудничави изисквания (като например най-новите за двигатели с вътрешно горене), правят това невъзможно. 

Такъв тип недалновидна политика ще доведе само до още по-голямо понижаване на стандарта на живот на европейските граждани и залез на водещите икономики. Проблемът вече е належащ в Германия и Франция, които са със силно застаряващо население и не може да бъде решен, по френски начин с безразборно вкарване на имигранти (във Франция, според официални статистики влизат около 500 000 имигранти в страната на година). Ако тези тенденции се запазят, без ясно изразени стратегии за справяне с деиндустриализацията, понижаването на стандарта на живот, кризата по границите, финансовата и дългова криза, нищо добро не чака Европейският съюз. Народите на Европа, отчаяни от некомпетентността на традиционните политически елити да решават належащите проблеми по адекватен начин,  все повече ще гласуват доверие на консервативни движения като Алтернатива за Германия, Фидес на Орбан в Унгария, Националния съюз във Франция, Чега в Португалия, Вокс в Испания, Лигата на Салвини в Италия, Възраждане в България, Шведските демократи, Ирландската Шин Фейн или Партиите на свободата в Австрия и в Холандия. И ако провеждането на референдуми не е по вкуса на политическите елити в ЕС, особено след Брекзит, вече не е изключено и други суверенни държави да организират допитвания до своите народи, защото Съюзът започва да става токсичен за своите членове.