Ситуацията в Украйна е по-лоша, отколкото ни изглежда
Инициативата постепенно се връща обратно към Русия, отчитат американските наблюдатели
Започналото през лятото настъпление на украинската армия, което Киев и някои западни наблюдатели обявиха за преломен момент във въоръжения конфликт, в никакъв случай не би могло да се приеме за решаващ удар по руските войски.
Съдейки по всичко, украинците постигнаха само много скромни успехи в опита си да изтласкат руската армия от заеманите от нея позиции в южните части на страната. А ако сравним тези постижения с придвижването на руската армия през същия този период, украинското контранастъпление изглежда още по-малко впечатляващо.
Нещо повече, както отбелязва авторитетното издание “Форин афеърс”, „през 2023 г. Русия е завладяла повече територии, отколкото Украйна”.
Украинската армия не успя да се доближи дори с една стъпка до създаването на условия за постигане на победа. Тя не съумя да превземе южния град Мелитопол за да затрудни максимално разгръщането на руските войски в Крим. В края на ноември украинците на практика бяха на същите позиции, на които и в началото на контранастъплението.
Липсата на успехи на бойната поле, наред с нарастването на загубите в хода на военните действия и увеличаването на щетите за страната и нейните западни спонсори, все по-ясно налага извода, че този конфликт навлиза или вече е влязъл в задънена улица. Потвърждава го и такава авторитетна фигура като главнокомандващият на украинската армия Валерий Залужни. В интервюто си за британския “Економист” той открито заяви, че военните действия са навлезли в тупик, и предупреди наблюдателите да не очакват “дълбоки и красиви пробиви” в руската отбрана.
В същото време обаче, широко разпространеното мнение относно безизходната ситуация на фронта и многобройните предложения, какво да следва да се направи при тези обстоятелства, все по-често биват подлагани на щателен анализ от експертите. „В момента не виждам дългосрочна или стабилна патова ситуация – твърди директорът на програмата за изследване на Русия на американския Център за военноморски анализи Майкъл Кофман – Неспособността на страните да постигнат решителен превес няма структурен характер. Затова ми се струва, че е погрешно изводите от текущата фаза на военните действия да се проектира върху хода на целия конфликт в бъдеще”.
Джордж Бийби, който ръководи отдела за стратегии в Института Куинси, обяснява колко е рисковано да се ангажираш с екстраполацията на “тупиковата ситуация” и липсата на значителни успехи на бойното поле в Украйна. Според него: “Онези, които смятат, че въоръженият конфликт е навлязъл задълго в задънена улица, допускат грешка, защото оценяват успехите на страните само по картата. Те виждат, че през изминалата година фронтовата линия не е претърпяла значителни промени и правят извода, че страните са се оказали в патова ситуация”. Бийби обаче смята, че:
„Има и други показатели, които очертават по-различна картина. Украйна почти напълно е изчерпала ограничените си човешки ресурси, както и запасите от бойна техника и боеприпаси, а Западът не може да и предостави онова, от което се нуждае. Това в никакъв случай не е илюстрация за тупикова ситуация. Всъщност това е формула за постепенния крах или капитулацията на Украйна”.
Действително, ако гледаме само картата, няма как да видим цялостната картина на въоръжения конфликт в Украйна, не можем да забележим ключовите военни фактори, като разликата в живата сила и ресурсите, степента на изтощаване и проблемите с материално-техническото осигуряване. А експертите твърдят, че по всички тези параметри ситуацията не се развива в полза на Украйна.
„Въпреки всичко случило се и въпреки, че им предоставихме бронирани машини „Брадли”, танкове М1 „Абрамс”, зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът”, както и танкове „Челинджър” и „Леопард”, това не промени нищо, с изключение на загубите на личен състав” – твърди подполковникът от резерва на американската армия Даниел Дейвис, който в момента е старши научен сътрудник и военен експерт в аналитичния център “Дифенс прайоритис” и има собствен канал в You Тube – Daniel Davis Deep Dive.
Дейвис посочва, че „Линиите на фронта наистина не са се променили, но не бих определил това като безизходна ситуация, тъй като времето продължава да не работи за Украйна”. Според него, обемът на американската военна помощ за Киев рязко е намалял, в сравнение с миналата година. В тази връзка той посочва, че: „Байдън поиска за целта едва 60 млрд. долара за цялата финансова година, вместо 113 млрд., които бяха отпуснати през предходната година. Тоест, дори ако получи всичко, до последния цент, това ще е само наполовина от миналогодишния обем. В същото време САЩ вече раздадоха всичките си запаси от излишна военна техника. Затова не мисля, че можем да дадем още много на украинците и то със сигурност няма да е достатъчно за да компенсира загубите им”.
Дейвис отбелязва, че Западът продължава да не е в състояние да произвежда достатъчно количество боеприпаси, което означава, че положението със снарядите за украинската армия може само да се влошава. Според него: „те няма да разполагат с достатъчно боеприпаси за запазването на тази патова ситуация”. При това Дейвис прави сравнение между намаляващите украински запаси и разширяващото се производство в Русия, където се произвеждат все повече критично необходими боеприпаси и дронове. Отскоро проблемите на Киев се задълбочиха заради ситуацията в Израел. След началото на войната с ХАМАС десетки хиляди снаряди калибър 155 мм, които първоначално бяха предназначени за Украйна, бяха изпратени на Израел.
В тази връзка Дейвис предупреждава, че: „Вероятно през следващата година, а може би дори през тази зима, можем да очакваме, че отбраната на украинската армия ще бъде пробита на някой участък от фронта”.
Тенденциите на бойното поле се очертават в полза на Русия и против Украйна, като те вероятно са били подсилени от скъпоструващото контранастъпление на украинската армия. Според директора по политическите въпроси на американския аналитичен център Defense Priorities Бен Фридман: „Изглежда че Русия е укрепила бойния дух в своите части, решила е проблемите със снабдяването и сега разполага с определени предимства, които в бъдеще ще стават все повече. Бих казал, че преди Украйна имаше предимство по отношение на моралното състояние и тиловото осигуряване, но предсказуемо неефективното контранастъпление изтощи резервите и от жива сила и доведе до известно съкращаване на западната помощ. Бих казал, че времето е на страната на Москва, макар че не изключвам наличието на скрити източници на дисфункция в руската армия, които биха могли да доведат до промяна”.
Но макар да изглежда, че инициативата постепенно се връща обратно към Русия, засега е абсолютно неясно, дали Москва ще се опита да се възползва от украинските неуспехи за да осъществи собствено мащабно настъпление. В тази връзка Дейвис прогнозира, че „руснаците вероятно подготвят нещо голямо, но съм готов да се обзаложа, че ще изчакат поне пика на зимата, продължавайки да увеличават силите си”. Според него, изглежда че Русия формира мощни резерви от жива сила и боеприпаси, подготвяйки се за „голям скок” през следващите месеци.
Той смята, че в момента „Всеки детайл е полза за Русия, чиито предимства ще нарастват. Затова не мисля, че сегашната патова ситуация ще продължи още дълго. Не съм сигурен обаче, какъв стратегически курс ще предпочете Москва. Дали това ще е моделът на Първата световна война, в чиито рамки руската армия ще се опита да съкруши украинската с голямата си маса, докато тя не се пречупи, или руснаците ще се опитат да осъществят пробив в някой участък на фронта, в резултат на добре обмислена голяма маневра”.
Ще припомня, че от началото на октомври руските войски възобновиха усилията си за обкръжаването на добре укрепения град Авдеевка, чието овладяване би било ключова стъпка за укрепването на контрола над Донецка област. Засега обаче е рано да се прогнозира, дали тази операция ще се окаже прелюдия към голямо настъпление.
Макар че съветниците на Зеленски изказват сериозни съмнения, а главнокомандващият публично изразява мрачна тревога, украинският президент не се отказва от максималистките си възгледи за постигането на победа. Като според него, за такава победа може да се смята пълното изтласкване на руските войски от територията на Украйна в границите и от 1991.
Последните заявления на Запад относно възникналата безизходна ситуация и очертаващия се „замразен конфликт” силно се различават от реториката, която доминираше до лятото на 2023. Но дори и тези твърдения не отразяват изцяло сериозността на проблемите, с които се сблъсква Киев.
Без оглед на това, дали Кремъл ще продължи да обезкръвява Украйна или ще реши да предприеме мащабно настъпление, налице е съвсем реална заплаха, че заради липсата на дипломатически пътища за отстъпление, Русия ще увеличава предимствата си, докато не достигнат критична маса. И тогава Москва ще може да постави Киев и западните му партньори пред мрачен свършен факт.
*Авторът е научен сътрудник в Центъра за национални интереси, основан през 1994 от бившия президент на САЩ Ричард Никсън, анализатор на “Респонсибъл Стейткрафт”
