Новият път пред китайската мечта за Космоса

В деня на изстрелването, гледайки прякото излъчване от дома си в Сянтан, провинция Хунан, бащата на Тан Шъндзие, Хонбо, споделя увереността си, че синът му ще се справи с мисията. Вторият член на екипажа Тан Шъндзие, който е първият тайконавт от провинция Гансу, казва: „Живеем във време, което ни позволява да реализираме мечтите си“. В същото време в окръг Ци, провинция Хънан, съседи на Дзян Синлин са се скупчили около телевизора, за да наблюдават техния тайконавт.

До момента Китай е изстрелял 17 космически кораба от серия „Шънджоу“, шест от серия „Тиенджоу“ и три модула на космическата станция „Тиенгон“, посочва Радио Китай за чужбина в обширен репортаж за успехите на развиващата се китайска космонавтика. Страната продължава активно усилията си за усвояване на Космоса, реализирайки своя отдавнашна мечта.

Сред хората, дошли да изпратят екипажа, бе и Ян Лиуей, първият китаец, който полетя в Космоса преди 20 години. „Времето лети неусетно. От първия полет до изграждането на нашата орбитална станция, вековният копнеж на китайците към открития Космос се превърна в реалност. Като свидетел и участник в този процес, аз съм горд, разбира се, но също така изпитвам и известна доза завист към младите за възможностите, които те имат сега“, казва той.

Ракетата носител „Чанджън-2F“ е единствената, използвана за пилотираните космически мисии на Китай, и до момента успеваемостта й е на 100%. Въпреки това подобряване на надеждността, безопасността и адаптивността на ракетата към космическите мисии остава важна цел на екипа, който я разработва.  „В сравнение с предишната версия, „Чанджън-YAO17“ има 15 технически подобрения, отнасящи се до дизайна, оптимизиране на процедурите в нея“, обяснява УейУей от Китайския институт за технологии на ракети-носители.

Преди 20 години СюеХуей, тогава докторант в университета „Цинхуа“, наблюдава по телевизията излитането на кораба „Шънджоу-5“. През 2009 г. той става научен и технически служител в космодрума „Дзиуцюен“. „Тук намерих пресечната точка между държавните интереси и собствените си ценности“, казва той.

През тези години все повече хора като СюеХуей се присъединяват към инженерните и научни екипи, свързани с космическата програма на Китай. Благодарение на тях само за две години страната усвои 8 ключови технологии като дългосрочно пребиваване на хора в орбита, стиковане на различните части на космическата станция, регенеративния контрол на средата в нея и грижите за човешкото здраве.

Ако първото поколение тайконавти бяха пионерите, проправили пътя на Китай към Космоса, тези от второто поколение имат водеща роля в програмата, третото летят в пространството, а четвъртото се готви за бъдещи мисии.

На пресконференцията за мисията „Шънджоу-17“, Лин Сицян, говорител на Китайската агенция за пилотирани космически полети, покани всички държави, които се стремят към мирното използване на Космос да си сътрудничат с Китай и заедно да участват в работата на китайската космическа станция. „С напредъка на програмата за изследване на Луната, когато условията позволяват, ще поканим за участие в нея и чужди космонавти“, заяви Лин.

Преди 20 години, по време на кратките 21 часа и 23 минути в Космоса на първия тайконавт Ян Лиуей, той постави на гърдите си знамето на ООН и на Китай и написа в работния си дневник: „За мира и напредъка на човечеството, китайците излязоха в Космоса“. И действително това е мисията на Китай в изследването тайните на Космоса.