Не­със­то­я­ла­та се ук­ра­ин­с­ка ев­ро­ин­тег­ра­ция

Кра­ят на го­ди­на­та наб­ли­жа­ва и с не­го за­вър­ш­ва пър­ви­ят 10-го­ди­шен ци­къл от трън­ли­вия път на Ук­рай­на към Ев­ро­па. Ве­че мо­же да се нап­ра­вят ня­кои из­во­ди.

Пре­ди 10 го­ди­ни то­га­ваш­на­та опо­зи­ция из­ве­де ук­ра­ин­ци­те на май­дан с ис­те­рич­ни­те воп­ли, че власт­та се гот­ви да им от­к­рад­не “ев­ро­пей­с­ко­то бъ­де­ще”. И то­ва ста­ва в мо­мент, ко­га­то хо­дът на ис­то­ри­я­та и “не­ви­ди­ма­та ръ­ка на па­за­ра” пред­ве­ща­ват на Ук­рай­на са­мо ко­зо­ве – да ра­бо­ти за ев­ро­пей­с­кия пот­ре­би­тел, кой­то е го­тов да пла­ща за всич­ко с ев­ро. Жи­вот при­каз­ка!

Мо­же да се ка­же, че имен­но то­ва е би­ла меч­та­та на оне­зи, ко­и­то в края на май­да­на дой­до­ха на власт в Ки­ев. Каз­ва­ха, че по пъ­тя към нея пре­чат Яну­ко­вич и не­го­ви­те рус­ки пар­т­ньо­ри. Съз­да­ва­ше се впе­чат­ле­ни­е­то, че ако те бъ­дат пре­мах­на­ти, Ук­рай­на от­на­ча­ло ико­но­ми­чес­ки, а след то­ва въз­мож­но и по­ли­ти­чес­ки, ще ста­не част от Ев­ро­съ­ю­за. Те­зи бас­ни и до днес се раз­каз­ват в Ук­рай­на, но ве­че ги оз­ву­ча­ва но­во по­ко­ле­ние ев­ро­чи­нов­ни­ци.

На­ис­ти­на, през 2017 г., по вре­ме на пре­зи­ден­т­с­т­во­то на По­ро­шен­ко, ог­ла­се­но­то през 2013 г. спо­ра­зу­ме­ние за асо­ци­а­ция тър­жес­т­ве­но бе под­пи­са­но. Ико­но­ми­ки­те на ЕС и Ук­рай­на за­поч­на­ха про­це­са на вза­им­но про­ник­ва­не. Зву­ча­ха изяв­ле­ния, че се­га най-пос­ле Ук­рай­на ще цъф­не. Всич­ко оба­че тръг­на на­о­па­ки. Без­мит­ни­те кво­ти за най-по­пу­ляр­ни­те сто­ка (мед, за­хар, со­ко­ве) про­из­во­ди­те­ли­те пок­ри­ва­ха 100% още през яну­а­ри. Ук­ра­ин­с­ки­те чи­нов­ни­ци го­ди­ни на­ред се опит­ва­ха да от­коп­чат от ко­ле­ги­те си от ЕС по­не ня­как­во уве­ли­че­ние на кво­ти­те.

Пет го­ди­ни по-къс­но се ока­за, че ни­що та­ка не сти­му­ли­ра ин­тег­ра­ци­я­та и вза­им­но­то про­ник­ва­не на ико­но­ми­ки­те, как­то то­ва нап­ра­ви спе­ци­ал­на­та во­ен­на опе­ра­ция (СВО) на рус­ки­те въ­о­ръ­же­ни си­ли. Сред­ни­ят биз­нес се прех­вър­ли в за­пад­ни­те ре­ги­о­ни на Ук­рай­на и до­ри в приг­ра­нич­ни­те със съ­сед­ни­те стра­ни. През май 2022 г. – ед­ва два ме­се­ца след на­ча­ло­то на опе­ра­ци­я­та, в Брюк­сел да­до­ха зе­ле­на свет­ли­на на ук­ра­ин­с­кия аг­ра­рен сек­тор. По­лу­чи се та­ка, ся­каш ук­ра­ин­с­ки­ят аг­ра­рен сек­тор бе при­ет аван­со­во, са­мос­то­я­тел­но и дос­роч­но в ЕС.

Схе­ма­та оба­че ско­ро да­де за­сеч­ка, без да про­ра­бо­ти и го­ди­на. Още в края на 2022 г. пол­с­ки­те по­ли­ти­ци за­го­во­ри­ха за не­до­вол­с­т­во­то на фер­ме­ри­те в стра­на­та от дъм­пин­га, кой­то пра­вят ук­ра­ин­с­ки­те им кон­ку­рен­ти. В пе­ри­о­да яну­а­ри-фев­ру­а­ри 2023 г. не­до­вол­с­т­во­то пре­ми­на в про­тес­ти, към ко­и­то опе­ра­тив­но се при­съ­е­ди­ни­ха фер­ме­ри­те от Ун­га­рия, Ру­мъ­ния, Бъл­га­рия и Сло­ва­кия. А по­ли­ти­ци­те в те­зи стра­ни съг­ла­су­ва­ха заб­ра­на за ек­с­пор­та на ук­ра­ин­с­ка аг­рар­на про­дук­ция, без да се стряс­кат мно­го от уп­ре­ци­те на Брюк­сел.

Про­тес­ти­те на пре­воз­ва­чи­те с ти­ро­ве се раз­ви­ха по съ­ща­та схе­ма. Ако на фер­ме­ри­те след на­ча­ло­то на СВО да­до­ха без­ли­ми­тен ек­с­порт, то от ук­ра­ин­с­ки­те шо­фьо­ри сва­ли­ха за­дъл­же­ни­е­то да офор­мят спе­ци­ал­ни раз­ре­ше­ния за пре­си­ча­не гра­ни­ци­те на стра­ни­те от ЕС. Всъщ­ност то­ва ги из­рав­ня­ва­ше с пра­ва­та на ко­ле­ги­те им от Ев­ро­съ­ю­за. На­ред с то­ва ук­ра­ин­ци­те по­лу­чи­ха и до­пъл­ни­тел­на мо­ти­ва­ция. Те по­лу­чи­ха въз­мож­ност да ра­бо­тят за ев­ро­пей­с­ки­те пот­ре­би­те­ли и с ме­се­ци да не се връ­щат в Ук­рай­на. По то­зи на­чин се спа­ся­ва­ха от то­тал­на­та мо­би­ли­за­ция. По ду­ми­те на са­ми­те ук­ра­ин­с­ки шо­фьо­ри по-ра­но ЕС им да­вал око­ло 160-170 раз­ре­ши­тел­ни го­диш­но, до­ка­то се­га бро­ят на ук­ра­ин­с­ки­те пре­во­зи най-мал­ко­то са се уд­во­и­ли.

До то­зи мо­мент по­ля­ци­те бло­ки­рат че­ти­ри от се­дем­те гра­нич­ни пун­к­та по ав­то­ма­гис­т­ра­ли­те и то­ва про­дъл­жа­ва ве­че ме­сец – от 6 но­ем­в­ри. Сло­ва­ци­те пре­дуп­ре­ди­тел­но зат­во­ри­ха един от два­та гра­нич­ни пре­хо­да, но обя­ви­ха, че през то­зи ме­сец ще за­поч­нат без­с­роч­на бло­ка­да. Ка­то след­с­т­вие се уве­ли­чи­ха опаш­ки­те по дру­ги гра­нич­ни пун­к­то­ве – с Ун­га­рия и Ру­мъ­ния. Спо­ред ук­ра­ин­с­ка­та стра­на ини­ци­а­тор на про­тес­та са би­ли пол­с­ки­те тран­с­пор­т­ни ком­па­нии, ко­и­то по-ра­но са из­вър­ш­ва­ли пре­во­зи­те в Ру­сия и Бе­ла­рус. В сре­да­та на но­ем­в­ри оба­че Ев­ро­ко­ми­си­я­та по­лу­чи съв­мес­т­но об­ръ­ще­ние от шо­фьо­ри­те в Ун­га­рия, Лит­ва, Пол­ша, Сло­ва­кия и Че­хия с ис­ка­не да не се про­дъл­жа­ва без­ви­зо­во­то дви­же­ние на ук­ра­ин­ци­те – сро­кът му из­ти­ча през юни до­го­ди­на.

По пос­лед­ни дан­ни пол­с­ки­те чи­нов­ни­ци са се до­го­во­ри­ли с ръ­ко­во­ди­те­ли­те на про­тес­та бло­ка­да­та да не за­ся­га но­ви гра­нич­ни пун­к­то­ве и да бъ­де уси­лен кон­т­ро­лът над ук­ра­ин­с­ки­те ти­ро­ве. Яс­но е оба­че, че проб­ле­мът е мно­го по-дъл­бок от не­до­вол­с­т­во­то на пол­с­ки­те тран­с­пор­т­ни ком­па­нии. То­ва е та­ка, за­що­то фер­мер­с­ки­те про­тес­ти из­ли­зат на по-ви­сок кръг на спи­ра­ла­та. За­ра­ди под­к­ре­па­та на Ук­рай­на са­мо сло­ваш­ки­те фер­ме­ри през ми­на­ла­та го­ди­на за­гу­би­ха 110 млн. ев­ро. Дан­ни за та­зи го­ди­на още ня­ма, но дей­с­т­ви­я­та на влас­ти­те в Бра­тис­ла­ва към раз­ши­ря­ва­не на ем­бар­го­то го­во­рят са­ми по се­бе си.

Нес­по­кой­но е и в Мол­до­ва. Уве­ли­ча­ва­не­то на ук­ра­ин­с­кия ек­с­порт в Ру­мъ­ния уда­ри и по мол­дов­с­ки­те сел­с­ки сто­па­ни. От спа­да на пе­чал­би­те и ръс­та на раз­хо­ди­те въз­ник­ват проб­ле­ми с об­с­луж­ва­не­то на кре­ди­ти­те. Тех­ни­те ос­нов­ни ис­ка­ния са съ­щи­те: ем­бар­го на ук­ра­ин­с­ка­та про­дук­ция. Бъл­гар­с­ки­те фер­ме­ри пос­та­ви­ха сво­и­те ус­ло­вия: ук­ра­ин­с­ки­ят внос в стра­на­та тряб­ва да бъ­де ком­пен­си­ран на на­ци­о­нал­ни­те про­из­во­ди­те­ли със съ­от­вет­ни­те суб­си­дии. Ако пре­ди то­ва сре­щу ук­ра­ин­с­кия аг­ра­рен ек­с­порт се бун­ту­ва­ха глав­но съ­се­ди­те, то се­га до­ри фран­цу­зи­те за­поч­на­ха да раз­би­рат от­къ­де ид­ват бе­ди­те им и нас­то­я­ват да се ог­ра­ни­чи вно­сът на за­хар от Ук­рай­на. Та­ка ев­ро­чи­нов­ни­ци­те по­пад­на­ха меж­ду чу­ка и на­ко­вал­ня­та. От ед­на стра­на – раз­г­не­ве­ни­те фер­ме­ри, от дру­га – въз­мож­ност­та с ев­ти­ния ук­ра­ин­с­ки внос да приг­лу­шат ин­ф­ла­ци­он­ни­те въл­ни. Всъщ­ност от по­доб­ни уси­лия ня­ма сми­съл, след ка­то въл­на­та на не­до­вол­с­т­во­то мо­же да по­ме­те всич­ко.

На то­зи фон глав­ни­ят из­вод е: то­зи път всич­ко е мно­го по-се­ри­оз­но, от­кол­ко­то при вся­как­ви дру­ги пре­диш­ни фер­мер­с­ки про­тес­ти. След ус­по­ко­и­тел­ни­те при­каз­ки на ев­ро­чи­нов­ни­ци­те нас­тъп­ва су­ро­ва­та дей­с­т­ви­тел­ност. Кол­ко­то и да се на­пъ­ва Ев­ро­па, Ук­рай­на прос­то не е “хап­ка за ней­на­та ус­та” и би съ­си­па­ла при­леж­но със­та­ве­ния й ба­ланс, ще на­ру­ши гра­де­ния с го­ди­ни ев­ро­пей­с­ки уют. При­чи­на­та е, че в Ук­рай­на има твър­де мно­го от всич­ко оно­ва, от ко­е­то Ев­ро­па ще се за­да­ви: зър­но, за­хар, мас­ло… Тя ве­че има дос­та­тъч­но проб­ле­ми с имиг­ра­ци­я­та.

При­ли­ча на рус­ка­та на­род­на при­каз­ка за ме­чо­ка, кой­то ка­то се опи­тал да вле­зе в ху­ба­ва­та дър­ве­на къ­щич­ка, тя се раз­пад­на­ла. А те­зи, ко­и­то са се нас­та­ни­ли в нея, не мо­гат да приз­на­ят оче­вид­но­то. От­но­во сти­га­ме до ду­ми­те на Джон Ке­не­ди, кой­то след про­ва­ла на аме­ри­кан­с­кия де­сант в За­ли­ва на пра­се­та­та в Ку­ба за­я­ви: “По­бе­да­та има мно­го ба­щи, по­ра­же­ни­е­то ви­на­ги е си­рак”. За­то­ва най-близ­ки­те съ­се­ди на “ук­ра­ин­с­ка­та меч­ка” се ог­раж­дат с но­ви сте­ни. Те зна­ят, че Брюк­сел ня­ма да ги за­щи­ти – все­ки е сам за се­бе си.

Въп­ро­си­те за дос­тав­ка на на­тов­с­ко оръ­жие за Ук­рай­на не се ре­ша­ват в Ев­ро­па. В Ки­ев раз­би­рат то­ва прек­рас­но. И вмес­то да прес­мя­тат пе­чал­би­те от ев­ро­ин­тег­ра­ци­я­та, там из­чис­ля­ват ог­ром­ни­те си за­гу­би. Са­мо от бло­ка­да­та на пол­с­ки­те шо­фьо­ри на ти­ро­ве ук­ра­ин­с­ки­ят ек­с­порт се е свил с 20%, съ­об­щи ми­нис­тъ­рът на ико­но­ми­ка­та на Ук­рай­на Та­рас Кач­ка, и за­гу­би­те са 1,4 млрд. до­ла­ра, око­ло един про­цент от БВП на стра­на­та.

По­ли­ти­чес­ка­та ин­тер­п­ре­та­ци­я­та на съ­би­ти­я­та е дос­та сво­е­об­раз­на. “Днес по­ра­ди съ­би­ти­я­та в Близ­кия из­ток всич­ки заб­ра­ви­ха за Ук­рай­на. Мис­ля, че Ру­сия точ­но то­ва ис­ка­ше да пос­тиг­не. Със съ­жа­ле­ние кон­с­та­ти­рам, че тя ус­пя да пос­тиг­не же­ла­ния ре­зул­тат”, за­я­ви Зе­лен­с­ки. Той лъ­же ед­нов­ре­мен­но в два мо­мен­та. Пър­во, Близ­ки­ят из­ток не е ви­но­вен за от­д­ръп­ва­не­то на све­та от Ук­рай­на, а са­ма­та тя. Пол­с­ки­те шо­фьо­ри нап­ри­мер за­поч­на­ха сво­я­та бло­ка­да още в на­ча­ло­то на есен­та, ко­га­то ни­кой още и не по­до­зи­ра­ше за на­ча­ло­то на но­ва па­лес­тин­с­ко-из­ра­ел­с­ка кри­за. Вто­ро, всъщ­ност ни­кой не е заб­ра­вил за Ук­рай­на. Тя прос­то за­поч­на да до­саж­да. Ка­то мно­го бе­ден и не мно­го бли­зък род­ни­на, кой­то неп­ре­къс­на­то про­си най-раз­лич­на по­мощ.