Китай и ЕС – а сега накъде!?

В Пекин преди дни се състоя най-важното в отношенията между Китай и ЕС за изтичащата година събитие – срещата на лидерите. Така всъщност бе подновена традицията от последните две десетилетия, от когато датира обявеното „стратегическо партньорство“ между двете страни. През последните четири години този формат бе прекъснат поради различни напрежения в китайско-европейските отношения и във връзка със засилването на натиска и изострянето на политиката на   Вашингтон срещу Пекин, което винаги е било ориентир за действията на Брюксел, чиято външна политика е до голяма степен производна на американската въъншнополитическа стратегия.

В разговорите с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен китайският президент Си Дзинпин подчерта, че двете страни трябва да позиционират правилно двустранното партньорство, да изграждат правомерни възприятия и разбирания един за друг и да се стремят към по-добри отношения.  Европейските лидери изразиха мнението, че в икономически аспект ЕС не трябва да се отделя от Китай, защото дългосрочният стабилен растеж на Китай е в интерес на Европа. Това бяха положителни сигнали, който дадоха основание да се смята, че Пекин и Брюксел търсят начини да се справят със съществуващите между тях предизвикателства в политическата, икономическата и идеологическата област.

Си Дзинпин отправи към лидерите на ЕС пожелание за решаване на спорните въпроси с Китай чрез диалог с цел надграждане и  развитие на двустранните отношения.  Ако се тръгне в тази правилна посока, това ще е от полза и за света, който изпада в засилваща се нестабилност и рискове на фона на войните в Украйна и Близкия изток и боксуващите икономики на САЩ, Европа и други региони, защото Китай и ЕС са значителни политически и икономически сили с развито сътрудничество и отношенията им влияят на ситуацията в света. Точно това прави Китай, който все повече се отваря с нови мерки на правителството и изгодни регулации за инвеститорите от Европа и цял свят, като активизира търговията с Европа и с други страни за запазване на съществуващите търговските вериги и стимулиране на икономическия растеж.

За ЕС Китай отдавна се е превърнал в най-важния иконимически партньор, на чиято територия развиват мощен бизнес компании като „Мерцедес“, „Фолксваген“ и други западноевропейски фирми с големи обеми на производството.

Същевременно на китайски инвестиции могат да разчитат всички държави, които имат  желани да развиват своята инфраструктура и различни икономически и други съвместни с Китай  взаимоизгодни проекти.

На практика най-големите рискове, с които съюза на 27 държави ще трябва в бъдеще да се справя във връзките си с Китай, за да има надграждане не само от Пекин, но и от Брюксел, са политизацията на икономическите връзки, протекционизмът и евроатлантическата солидарност, в рамките на която САЩ силно влияят върху ЕС в търсенето на възможности за възпиране и ограничавене на връзките на европейските страни с Китай с цел да се затрудят усилията на мнозинството държави  за нов международен ред, прекратяване на американската хегемония и създаване на многополюсен свят.

Напоследък, когато става дума за сътрудничество с Китай, някои политици в Брюксел и в отделни страни от ЕС отново подемат фалшивия мит за опасност от развиване на връзките с Китай. Те все по-гръмогласно пеят изтъркания шлагер за китайския „дългов капан“, в който биха могли да попаднат участващите в китайската инициатива „Един пояс, един път“ страни, които развиват инвестицинно сътрудничество с Китай. Този китайски глобален проект тази година отбеляза юбилейната си десетгодишнина със значителни успехи в сътрудничеството между Китай  участващите в „Един пояс, един път“ около 150 държави от Азия, Европа, Африка и Латинска Америка. Впрочем нито една от тези държави досега не се е оплакала от проблеми с китайското финансиране на проектите в рамките на „Един пояс, един свят“. Ако имаше някакви дългови оплаквания, сигурно щяхме да ги чуем и ние от близките в нашия регион държава като Гърция, Турция, Сърбия и Унгария, например. В тези държави вече има значително, допринасящо за тяхното развитие  китайско инвестиционно присъствие.

Един от сериозните рискове в политиката на ЕС към Китай е видимата напоследък нарастваща враждебност към „Един пояс, един път“. Използването на думата  „враждебност“ в случая съвсем не е пресилено. Започнатото преди 20 години китайско-европейско стратегическо сътрудничество през годините остана и досега такова за Пекин. Но в Западна Европа този първоначален термин претърпя редица метаморфози, за да се фиксира днес във формулта, че КНР е  „партньор за сътрудничество, икономически конкурент и системен съперник“.  Това определение бе въведена през 2019 г. и се използва в Брюксел, когато се обсъждат връзките на ЕС с голямата азиатска страна.

Неотдавна китайският посланик в ЕС Фу Кон коментира, че съдържанието на „светата троица“, с която ЕС  определя Китай, е „умопомрачително упражнение“. Под „системен съперник“ в случая в ЕС се разбира, че Китай, заради различната си политическа система, не споделя ценностите на Евросъюза. Но такива различия между Китай и ЕС е имало още през 1975 г., когато те установяват дипломатически отношения и през 2003 г., когато Пекин и Брюксел са се разбрали да надграждат цялостно стратегическото си сътрудничество те не са пречели на развитието на отношенията в правилна посока, напомни китайският дипломат.

Един от резултатите на взаимоизгодното сътрудничество между КНР и ЕС е отбелязаният през 2022 г. стокообмен в двете посоки от общо 847 милиарда долара, който дори надхвърля стокообмена между Китай и САЩ с няколко десетки милиарда. Търговията между Китай и ЕС не може да бъде спряна и ще продължи да се развива, просто защото Европа не може без китайските стоки, въпреки възникващите все повече пречки в търговията в резултат на противоречивата политика на Европейската комисия, тон за коята дава на първо място председателят Урсула фон дер Лайен. Показателен например е опитът в последно време да се забрани вноса в Европа на китайски електромобили, въпреки насърчаваната в ЕС „зелена политика“. Това става в момент, когато европейските търговци и инвеститори засилват интереса си към ограмния китайски пазар.

Наблюдатели прогнозират, че в рамките на евроатлантическата солидарност на ЕС със САЩ Брюксел се готви да се конфронтира глобално с Китай с цел да се пречи на китайските търговско-икономически и инвестиционни проекти по света в интерес на противоборството на Вашингтон с Пекин. На прицел  в случая на първо място е  доказалата своята рационалност и взаимоизгодност инициатива на Китай „Един пояс, един път“. Как другояче да се разбира намерението на Еврокомисията да стартира подобен алтернативен проект, наречен  Global Gateway? Според председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен „ЕС се нуждае от инвестиции в качествена инфраструктура, която да свързва стоки, хора и услуги“. Тя смята, че благодарение на Global Gateway ЕС ще има шанс да изгради партньорства със много страни по света.

Но създаването на контрапункт на глобалната инициатива на китайския президент Си Дзинпин „Един пояс, един път“, ако той изобщо бъде създаден,  не може да бъде алтернатива на китайската инициатива, в която вече са инвестирани за десетки различни проекти над 270 милиарда долара. В тяхната реализация са намерили работа общо почти 500 000 работници и служители в различни страни по всички краища на света. А главният въпрос за лансираната от Урсула фон дер Лайен идея е откъде ще се намерят парите, необходими за нейната реализиране.

  Мандатът на Урсула фон дер Лайен като председател на Еврокомисията изтича през 2024 г. Както съобщи британският в. „Сън“, тя смята през есента да се кандидатира за шеф на НАТО на мястото на досегашния генерален секретар на НАТО Йен Столтенберг. Явно затова и е необходимо все повече да подчертава евроатлантическата си привързаност и солидарност.