Президентът Румен Радев се срещна с албанския си колега Байрам Бегай
Отношенията между България и Албания се основават на силна историческа и културна близост, каза президентът Румен Радев след срещата си с албанския му колега Байрам Бегай. Албанският президент е на официално посещение в България по покана на българския държавен глава. Тази важна официална визита е кулминацията на интензивния политически диалог в годината, в която се навършват 110 години от установяването на дипломатическите отношения и 30 години от сключването на договора за Добросъседство, посочи Румен Радев, цитиран от БТА и БНР.
Президентът заяви, че по време на срещата е била потвърдена подкрепата, която България оказва за европейския път на Албания. Високо ценим реформите, които извършва, и усилията, които полага Албания, посочи Румен Радев.
По думите му България и Албания са свързани не само като съюзници в НАТО, но и с дълбоки отношения на приятелство, взаимно доверие и сътрудничество. Споделяме обща визия за развитието на нашия регион, основана на общите европейски принципи за добросъседство и сътрудничество, на всеобхватното регионално сътрудничество и на европейските приоритети и политики, добави Радев. Той отбеляза, че като съюзници в НАТО двете държави споделят обща отговорност за стабилността, сигурността и свободното икономическо развитие на нашия регион. Българският държавен глава посочи, че в тази връзка е изразил своята признателност към президента на Албания за ангажираността на неговата страна и приноса към многонационалната бойна група на наша територия, с рамкова държава Италия. Високо ценим сътрудничеството в сферите на сигурността и отбраната, в толкова важно време за Европа и за целия свят, и знаем, че само с нашата сигурност можем да бележим успехи и в икономиката, образованието, културата, научнотехническото сътрудничество, каза Радев. Според него важно условие за развитието на двустранните отношеня е създаването на съответните институционални и нормативни предпоставки, за да има още по-задълбочено сътрудничество в областта на културата, образованието и науката.
Ключово за развитието не само на България и Албания, а на целия регион, е транспортната, енергийна и дигитална свързаност, посочи Радев. Затова ние ще продължим да подкрепяме и да настояваме за завършването на коридор номер осем, каза той и подчерта, че това е транспортен коридор със стратегическо значение. Време е да имаме директна авиолиния, която да свързва София и Тирана и в това отношение нашите министерства на транспорта могат да направят още повече, посочи Радев. Той изрази надежда това да се случи в най-скоро време и отбеляза, че това ще даде възможност за много по-интензивна обмяна на идеи, инвестиционни намерения, култура.
Важна част от отношенията между България и Албания заема българското национално малцинство, подчерта Радев. По думите му то е свързващ мост и фактор, който укрепва взаимното доверие. Президентът изрази признателност за решението на Албания да признае българското национално малцинство. За това, че албанската държава допринася хората с българско самосъзнание да бъдат както лоялни граждани на Албания, така и да имат свободата на своето самоопределяне, свободата да изразяват свободно своята българска идентичност, култура и традиции, каза Радев. Президентът приветства албанската страна за добрата организация за преброяването на населението и изрази очакване, че то ще е обективно и прозрачно.
Румен Радев заяви, че по време на срещата е била потвърдена подкрепата, която България оказва за европейския път на Албания. Високо ценим реформите, които извършва, и усилията, които полага Албания, посочи президентът. По думите му през последните две години Албания се е превърнала във водеща страна от Западните Балкани, поела по своя европейски път и със своите ясни геополитически решения и ориентация изцяло съответно общата европейска политика за сигурност.
Процесът по разширяване на Европейския съюз се обуславя от много фактори, но съм твърд привърженик на идеята, че този процес трябва да бъде подчинен единствено на принципа на собствените заслуги, каза Радев. Той подчерта, че има ясно разписани критерии за членство и ясни копенхагенски критерии. Когато една държава се придържа към тях, както Албания, когато осъществява всички необходими реформи, спазва водещия принцип на човешките права и на не дискриминация, аз съм убеден, че процесът на присъединяване и на членство не трябва да се влияе от различни геополитически процеси и не бива да става заложник на вътрешнополитически борби на отделни държави членки, коментира Радев.
Виждаме в съвременни условия колко е важно да се ускори процесът по разширяване на ЕС, с фокус върху Западните Балкани, заяви българският държавен глава.
На въпрос дали е възможно отделянето на Република Северна Македония от Албания в процеса по присъединяване към ЕС, Румен Радев подчерта, че различният път на интеграционните процеси към ЕС е заложен още в приетата със заключение на Съвета на ЕС преговорна рамка. “За Албания, автоматично след приемането на преговорната рамка, се проведе и първата междуправителствена конференция. Оттам нататък Албания е по пътя за отваряне на първия клъстер, където в момента се натъква на някои препятствия, посочи Радев. По думите му пътят за Република Северна Македония е различен. Той припомни за условието към РСМ за конституционна гаранция за правата на българите и вписването им наравно с останалите народи, формиращи държавата. Всяка страна трябва да полага необходимите усилия и да спазва заложената преговорна рамка, каза още той.