Пол­ков­ник Гри­пен­берг по­веж­да вой­ни­ци­те си в ата­ка със са­бя в ръ­ка

То­зи път не бе­ше тол­ко­ва лес­но да на­ме­рим Па­мет­ни­ка на по­бе­да­та на про­хо­да Ара­ба­ко­нак, кол­ко­то из­г­леж­да­ше в на­ча­ло­то на пъ­ту­ва­не­то ни. На­ви­га­то­рът, раз­би­ра се, по­каз­ва­ше пра­вил­на­та по­со­ка, но бе­ше не­въз­мож­но да тръг­нем по пра­вил­ния път, во­дещ към па­мет­ни­ка. За­о­би­ка­ля­ща­та ни при­ро­да от­в­ли­ча­ше вни­ма­ни­е­то ни с дев­с­т­ве­на­та си кра­со­та и след из­вес­т­но вре­ме се на­ло­жи да се обър­нем, за да на­ме­рим пра­вил­ния път. 

Ви­дях­ме пъ­те­ка­та и се из­ка­чих­ме до па­мет­ни­ка пе­ша. И от­но­во уси­ли­я­та ни бя­ха въз­наг­ра­де­ни от уни­кал­ност­та на стран­но­то съ­че­та­ние на ве­ли­чи­е­то на при­ро­да­та и ве­ли­чи­е­то на па­мет­та, за­пе­ча­та­на в ка­мък. За по­ре­ден път бях­ме из­не­на­да­ни от фак­та, че па­мет­ни­кът, пос­ве­тен на Рус­ко-тур­с­ка­та вой­на от 1877-1878 г., се е съх­ра­нил в про­дъл­же­ние на 145 го­ди­ни на та­ко­ва не­дос­тъп­но мяс­то.

На­ми­рай­ки се тук в ти­ши­на и без­г­ра­ни­чен мир меж­ду ве­ков­ни дър­ве­та, чо­век тряб­ва да нап­рег­не въ­об­ра­же­ни­е­то си, за да си пред­с­та­ви кръ­воп­ро­ли­ти­я­та на то­ва на­ис­ти­на рай­с­ко мяс­то. Ние не мо­же да не се за­пи­та­ме: “За­що? За­що?”. От­го­во­рът ид­ва сам: “За сво­бо­да­та.” И чо­век осъз­на­ва осо­бе­но ос­т­ро, че сво­бо­да­та ня­ма на­ци­о­нал­на или те­ри­то­ри­ал­на об­вър­за­ност. И ако за­поч­не дви­же­ние към сво­бо­да и не­за­ви­си­мост, ня­ма зна­че­ние кой и как ид­ва на по­мощ. Ра­но или къс­но, до­ри и след 500 го­ди­ни, спра­вед­ли­вост­та въз­тър­жес­т­ву­ва.

Бит­ка­та при Ара­ба­ко­нак е ре­зул­тат от опи­та на тур­с­ки­те вой­с­ки да деб­ло­ки­рат об­са­де­ния Пле­вен, ка­то пре­ми­нат през про­хо­да Ара­ба­ко­нак към Ор­ха­ние (Бо­тев­г­рад), съ­що оку­пи­ран от рус­ки­те вой­с­ки. Ос­нов­на­та ос­ман­с­ка по­зи­ция в про­хо­да Ара­ба­ко­нак е из­г­ра­де­на на гре­бе­на на За­пад­на Ста­ра пла­ни­на, меж­ду връх Шин­дар­ник и про­хо­да Ара­ба­ко­нак. Клю­чо­ви­ят пункт на по­зи­ци­я­та е връх Шин­дар­ник, къ­де­то все още се виж­дат сле­ди от зем­ни съ­о­ръ­же­ния от оно­ва вре­ме, с ре­дут и че­ти­ри оръ­дия. Вля­во от не­го, по по­со­ка на про­хо­да Ара­ба­ко­нак, има­ло още шест ре­ду­та с 19 оръ­дия. Те би­ли за­щи­те­ни от ня­кол­ко ли­нии око­пи. Ос­ман­с­ко­то ко­ман­д­ва­не го смя­та­ло за из­ход­на по­зи­ция за нас­тъп­ле­ние в по­со­ка Со­фия – Пле­вен. Сре­щу по­зи­ци­я­та на тур­ци­те се на­ми­ра­ли час­ти на За­пад­ния рус­ки от­ряд, кой­то оси­гу­ря­вал флан­га на рус­ка­та гру­па, об­саж­да­ща За­пад­на­та ос­ман­с­ка ар­мия при Пле­вен.  През но­ем­в­ри 1877 г. Ор­ха­ний­с­ка­та ос­ман­с­ка ар­мия под ко­ман­д­ва­не­то на Мех­мед Али па­ша пла­ни­ра да про­ве­де нас­тъ­па­тел­ни дей­с­т­вия сре­щу За­пад­ния рус­ки от­ряд под ко­ман­д­ва­не­то на ге­не­рал Йо­сиф Гур­ко, кой­то за­е­ма по­зи­ция на про­хо­да Ара­ба­ко­нак. При ус­пех на нас­тъп­ле­ни­е­то се пла­ни­ра­ло да се деб­ло­ки­ра об­са­де­на­та в Пле­вен За­пад­на ос­ман­с­ка ар­мия с ко­ман­д­ващ Ос­ман па­ша. Нас­тъп­ле­ни­е­то е нас­ро­че­но за 21 но­ем­в­ри със си­ли­те на 18 та­бо­ра под ко­ман­д­ва­не­то на Ша­кир па­ша.

Ге­не­рал-адю­тан­тът Гур­ко, кой­то по­лу­чил ин­фор­ма­ция за на­ме­ре­ни­я­та на ос­ман­ци­те, пла­ни­ра из­п­ре­вар­ва­щи дей­с­т­вия, ка­то за­поч­ва ар­ти­ле­рий­с­ка под­го­тов­ка на 21 но­ем­в­ри.

Ос­ман­с­ка­та ата­ка за­поч­ва ра­но сут­рин­та на 21 но­ем­в­ри. Ата­ку­ва­ни са по­зи­ци­и­те, за­е­ти от Мос­ков­с­кия полк от две­те стра­ни на пъ­тя за Со­фия. Пър­ва­та ата­ка е от­б­лъс­на­та от рус­ка­та ар­ти­ле­рия, ка­то ня­кои от ар­ти­ле­рий­с­ки­те ус­та­нов­ки от­каз­ват в ре­зул­тат на ви­со­ка­та ско­рост на огъ­ня. Ос­вен то­ва в ос­ман­с­ки­те си­ли нас­тъп­ва обър­к­ва­не, след ка­то бо­еп­ри­па­си се взри­вя­ват от пря­ко по­па­де­ние на рус­ки сна­ряд. По вре­ме на бит­ка­та дес­ни­ят фланг на рус­ки­те вой­с­ки е при­ну­ден да от­с­тъ­пи, ка­то вре­мен­но изос­та­вя по­зи­ци­и­те си. Ге­не­рал Гур­ко хвър­ля всич­ки ре­зер­ви в бит­ка­та и тур­с­ки­те вой­с­ки са от­б­лъс­на­ти. По вре­ме на кон­т­ра­а­та­ка­та ко­ман­ди­рът на Мос­ков­с­кия лей­б­г­вар­дей­с­ки полк пол­ков­ник О. К. Гри­пен­берг по­веж­да вой­ни­ци­те си в ата­ка със са­бя в ръ­ка. След двуд­нев­на бит­ка ста­ва яс­но, че тур­ци­те не мо­гат да про­дъл­жат нас­тъп­ле­ни­е­то, и нас­тъп­ва па­у­за в бо­е­ве­те.