Полковник Грипенберг повежда войниците си в атака със сабя в ръка
Този път не беше толкова лесно да намерим Паметника на победата на прохода Арабаконак, колкото изглеждаше в началото на пътуването ни. Навигаторът, разбира се, показваше правилната посока, но беше невъзможно да тръгнем по правилния път, водещ към паметника. Заобикалящата ни природа отвличаше вниманието ни с девствената си красота и след известно време се наложи да се обърнем, за да намерим правилния път.
Видяхме пътеката и се изкачихме до паметника пеша. И отново усилията ни бяха възнаградени от уникалността на странното съчетание на величието на природата и величието на паметта, запечатана в камък. За пореден път бяхме изненадани от факта, че паметникът, посветен на Руско-турската война от 1877-1878 г., се е съхранил в продължение на 145 години на такова недостъпно място.
Намирайки се тук в тишина и безграничен мир между вековни дървета, човек трябва да напрегне въображението си, за да си представи кръвопролитията на това наистина райско място. Ние не може да не се запитаме: “Защо? Защо?”. Отговорът идва сам: “За свободата.” И човек осъзнава особено остро, че свободата няма национална или териториална обвързаност. И ако започне движение към свобода и независимост, няма значение кой и как идва на помощ. Рано или късно, дори и след 500 години, справедливостта възтържествува.
Битката при Арабаконак е резултат от опита на турските войски да деблокират обсадения Плевен, като преминат през прохода Арабаконак към Орхание (Ботевград), също окупиран от руските войски. Основната османска позиция в прохода Арабаконак е изградена на гребена на Западна Стара планина, между връх Шиндарник и прохода Арабаконак. Ключовият пункт на позицията е връх Шиндарник, където все още се виждат следи от земни съоръжения от онова време, с редут и четири оръдия. Вляво от него, по посока на прохода Арабаконак, имало още шест редута с 19 оръдия. Те били защитени от няколко линии окопи. Османското командване го смятало за изходна позиция за настъпление в посока София – Плевен. Срещу позицията на турците се намирали части на Западния руски отряд, който осигурявал фланга на руската група, обсаждаща Западната османска армия при Плевен. През ноември 1877 г. Орханийската османска армия под командването на Мехмед Али паша планира да проведе настъпателни действия срещу Западния руски отряд под командването на генерал Йосиф Гурко, който заема позиция на прохода Арабаконак. При успех на настъплението се планирало да се деблокира обсадената в Плевен Западна османска армия с командващ Осман паша. Настъплението е насрочено за 21 ноември със силите на 18 табора под командването на Шакир паша.
Генерал-адютантът Гурко, който получил информация за намеренията на османците, планира изпреварващи действия, като започва артилерийска подготовка на 21 ноември.
Османската атака започва рано сутринта на 21 ноември. Атакувани са позициите, заети от Московския полк от двете страни на пътя за София. Първата атака е отблъсната от руската артилерия, като някои от артилерийските установки отказват в резултат на високата скорост на огъня. Освен това в османските сили настъпва объркване, след като боеприпаси се взривяват от пряко попадение на руски снаряд. По време на битката десният фланг на руските войски е принуден да отстъпи, като временно изоставя позициите си. Генерал Гурко хвърля всички резерви в битката и турските войски са отблъснати. По време на контраатаката командирът на Московския лейбгвардейски полк полковник О. К. Грипенберг повежда войниците си в атака със сабя в ръка. След двудневна битка става ясно, че турците не могат да продължат настъплението, и настъпва пауза в боевете.