Велислава Дърева: Режат паметника парче по парче – така през 1923 г. фашистите първо отрязват дясната ръка на Стамболийски

– Г-жо Дърева, вие сте сред хората, които са на “барикадата” и се опитват да предотвратят демонтирането на Паметника на Съветската армия от центъра на София. Защо той трябва да остане на това място, в оригиналния си вид?

– Мястото на паметника е там, където се намира, и никъде другаде! Без Съветската армия нямаше да бъде победен нацизмът! Съветската армия е тази, която направи възможна победата над нацистка Германия. Затова над Райхстага се развя червеното знаме, а не друго. Очевидно това много боде очите на някои хора. Александър Сергеевич Пушкин казва, че който не уважава миналото, е дивак и варварин. И това е вярно.

– Според управляващите идеята е само да го преместят и реставрират…

– Нямат никакво намерение нито да реставрират паметника, нито да го запазят. Те го режат – парче по парче. Нека направя малка историческа справка – през 1923 г. българските фашисти най-напред отрязват дясната ръка на Александър Стамболийски. И го бият с нея. След това го режат парче по парче, преди да му отрежат главата. През 1967 г. фашистката хунта в Боливия убива Че Гевара и му отрязва ръцете… Сега полудели от радост български неонацисти тиражират навсякъде снимка с отрязаната ръка с автомат “Шпагин” от паметника. Такава ръка и такъв автомат спасиха Европа от нацизма. Тези хора не разбират какво вършат. Това е чутовна мерзост!

Когато режеш на парчета един паметник, нямаш намерение да го местиш. През 2017 г. оставиха да се доразруши паметникът “1300 г. България” край НДК. Софийските власти обясняваха как всички прекрасни скулптури на проф. Валентин Старчев ще бъдат запазени и реставрирани. Сега те са завити в найлони в кв. “Требич”. Никой няма намерение да ги реставрира. Същата, а може би и още по-тежка ще е съдбата на Паметника на Съветската армия. Тези нарязани парчета като нищо може да стигнат до леярната, пак в кв. “Требич”, и просто да бъдат разтопени! Това е престъпление! Не можеш да нарежеш историята с флекс, тя трябва да се познава, изучава и анализира. Тя не може да бъде променяна и изопачавана, нито пък заличавана.

Нека напомня – през 1992 г. двама президенти Борис Елцин и д-р Желю Желев подписват двустранен договор между България и Русия. Има изричен текст в чл. 14, в който се говори за опазване на паметниците на културата в двете държави. В момента този текст е драстично и брутално нарушен. От международноправна гледна точка българските управляващи в момента извършват абсолютно престъпление. Русия е в правото си да реагира много остро. Разрушаването на паметника нарушава и всички български закони, както и всички резолюции на ООН и ЮНЕСКО, свързани с опазването на културата.

Тези хора не могат да понесат, че за свободата на България от турско робство са загинали хиляди руски войници, а за освобождението на Европа от нацизма загинаха 27 млн. съветски граждани. За някои тези 27 млн. не означават нищо, те са прах.

– Лепило на управляващата (не)коалиция е заплахата от проруски интереси, защитавани уж от президента и опозицията. Москва враг ли е на България и кои са другите врагове?

– Тъй наречената некоалиция наистина страда от едно заболяване – русофобия. Но нека напомня – фобията означава страх. Тя не означава омраза. Това е техният проблем. А всичко в тяхната политика минава през русофобията, което е глупаво и абсолютно безперспективно. Не може от сутрин до вечер да вееш украинското знаме и да викаш “Слава на Украйна”, което е девиз на бандеровци, за които всеки знае, че са нацисти. Днешното управление в Украйна е неонацистко. Събарят паметници на Пушкин, за да сложат такива на Степан Бандера и Шухевич! И дефилират по улиците със свастики! Това ли подкрепя Европа?

– В една война добри рядко има, а и страдат обикновените жители…

– За една война винаги има причина. Тази война не започна на 24 февруари 2022 г., а на 22 февруари 2014 г. с неонацистки държавен преврат на Майдана. Преврат, финансиран с 5 млрд. долара, както каза г-жа Курбийка – Виктория Нюланд. Тя сама го каза публично, без да ѝ мигне оченцето. Този преврат ясно и конкретно бе финансиран от САЩ и мога да го потвърдя с факти. От 2014 г. тъй нареченият демократичен Запад финансира нацисткото правителство на Украйна и го въоръжава и го снабдява с разузнавателни данни.

И още нещо – знаете ли колко са световните пиар агенции, които от 2014 г. се занимават с антируска пропаганда – над 250. Това са огромни пиар агенции с милиардни бюджети.

Освен това българските русофоби и всички фондации, финансирани от “Америка за България”, имат един огромен проблем – за българската свобода не е загинал нито един американски рейнджър. А само “някакви руски солдати”. Знаете ли по колко руски войници и офицери, лекари, медицински сестри, графове и графини са загивали на ден за нашата свобода? По 365! На ден! Загивали са за нас, не за друг. Това някои хора не могат да понесат.

– Вие сте в инициативния комитет “Трети март”, който до дни трябва да внесе подписите за референдум за запазване на националния празник. Защо ви е такова допитване, нали управляващите се отказаха от подобни промени в конституцията?

– Решихме, че е необходимо допитване още в края на лятото, без да знаем, че т.нар. управленци ще се откажат. Пък и при тях никога нищо не е сигурно. Ние реагирахме на една безумна идея. 3 март е свещен ден, който не бива да бъде пипан. Това е денят на възстановяването на българската държавност и началото на Третото българско царство и държава. Ако на някого не му харесва Третата българска държава, да излезе и да го каже.

Предлагат ни се абсолютно несъстоятелни конституционни промени, а твърдението на управляващите, че националният празник няма да се променя, още нищо не означава. Но стъпката назад е резултат и от нашата съпротива, и на българското общество. Това е нашата морална победа. А хората продължават да събират подписи. На финалната права сме.

– Може ли “Трети март” да прерасне в гражданско движение и да трасира пътя към партия на Румен Радев – по подобие на Георги Първанов и създаването на АБВ?

– Още в първата минута казахме, че нямаме никакво намерение да правим партия. Няма такава идея сред инициаторите. А и в инициативния комитет влизат великолепни историци, журналисти, литератори и хора с най-различни политически възгледи, с различни етноси. Всеки има своите си виждания, но създаването на партия не влиза в плановете ни.

А и това е съвсем самостоятелна идея, различна от онази реплика, която президентът Румен Радев каза на Шипка – че трябва да има всенародно движение. Всъщност всенародното движение си е факт само по себе си и не е задължително да има партия – държавата България е повече от всяка партия, която и да е тя и колкото да се смята за велика. Нямаме намерения и никога не сме имали да правим партия.

– Май Румен Радев е най-продуктивният президент, засилил политическите кариери както на нови партии, така и на отделни премиери, министри… Може би има афинитет към дърпането на конците във властта?

– След Георги Първанов Румен Радев е следващият много силен, авторитетен, ярко присъстващ в обществения и политическия живот президент. Той има своята ясна позиция и не се притеснява да я казва, което му струва пороища от критики. Той е държавен глава – избран е пряко от целия български народ и притежава нещо повече от власт. Той притежава влияние. Това е най-важното за един президент. Радев стриктно спазва своите конституционни правомощия, не ги нарушава по никакъв начин, той не е виновен за некадърността на парламентарните партии да съставят нормално правителство и сглобката тръгна да му отмъщава и да ограничава неговите правомощия – за служебните правителства говоря.

– Това влияние ли е причината да изглежда, че враговете на държавния глава вече са в пъти повече от неговите приятели? Не така стояха нещата преди 2 г., когато се кандидатира за втори мандат, какво предизвика този обрат?

– Не виждам обрат, просто неговите противници са много агресивни. Това е малобройна група хора, които обаче са силно кресливи и говорят на високи децибели.

– Все пак политически формации, които го подкрепяха, като ПП и БСП, изостриха тона си към него…

– Бих казала, че ПП са друга бира, всъщност са друга напитка, може би отиват към боза. Като говорим за БСП, нека не бъркаме социалистическата партия с нейното ръководство и особено с вождесата Корнелия Нинова. Това са различни неща. Нинова не е БСП, нито пък нейните приближени са.

– Нинова обяви патриотично обединение, но изключи от него “Левицата”. Докога лявото ще се дроби?

– Никога досега БСП не е преживявала такъв погром. Той е породен от собственото ѝ ръководство. Откакто Нинова е председател, ние сме изгубили над 800 хил. гласа, от избори на избори. Смешни са тези нейни хвалби как на последните избори БСП си е вдигнала резултата с 50 хил. гласа. Това е спрямо парламентарните избори. Не може да сравняваш два различни вида вот, трябва да сравняваш местни избори с местни. Спрямо резултатите преди 4 г. БСП губи над 160 хил. гласа. Не знам как може да се отчитат успехи сега. Това е несериозно и тежко спекулативно.

А що се отнася за т.нар. прогласена коалиция – това е много афиф работа. Още на другия ден Стефан Янев заяви, че неговата партия няма нищо общо с това. После и ВМРО отрекоха да се водят разговори с тях. Нинова прави имитативни действия, това е илюзия.

– С каква цел?

– Да каже, че прави нещо, че обединява нещо. Мисията за обединение на лявото пространство е важна, да. Но няма как да стане по този начин. Нинова се опитва да внуши нещо, но тя не може да обедини левите хора. Дори пречи на реалния процес по обединение. Началото на този процес сега бе поставено на местните избори в София.

– Имате предвид Ваня Григорова – това бе резултат от търсене на обединение или по-скоро бе заради личността ѝ?

– И двете. Важни са и личностите, и идеите, които ги водят.  БСП-София, стана флагман на такова обединение, показахме, че е възможно. БСП, “Левицата” – показахме, че е възможно и постигнахме резултат, който едва ли някой е очаквал. Когато тръгна обединението в подкрепа на Ваня, социолозите даваха само 3%, никой не броеше тази коалиция за нещо. Ако по цялата страна бе постигнато такова обединение като в София, сега резултатите щяха да са съвсем различни. На някои места се получи, но на повечето – не. Заради егоизма на председателката на БСП.

– Откакто я има БСП, враговете ѝ все чакат нов обект вляво от отломките. Има ли терен за такъв?

– Лявото пространство наистина е много раздробено. Някога БСП обединяваше всички тези различни течения и направления в лявото. Това бе вътре в БСП и успяваше да е единна за важните неща. В последните години тази конструкция бе разрушена поради недалновидност, егоизъм и мания за величие. БСП няма да изчезне. БСП е този обединителен център, но не и с това лице начело. Тази персона е в състояние да разгони всичко.  Затова тази имагинерна коалиция, обявена от Нинова, не постига нищо. Дори възпрепятства процеса на истинско обединение на левите. Но е вярно, че без БСП такова обединение не може да има – без стожер няма как да стане.

– Бойко Борисов вижда настоящото управление като “паянтовата конструкция”, колко ще издържи тя?

– Докато ГЕРБ имат интерес от това. Те се чувстват унизени, но и в същото време имат интерес от цялата тая работа, защото друг носи отговорност. Бойко Борисов винаги ще каже: “Ние нямаме министри, какво искате от нас, те ни пренебрегват! Те са си виновни, ние ги предупреждавахме”.  Да не забравяме и другия важен фактор – ДПС.

– Успя ли Делян Пеевски да изчисти образа си и защо се връща на сцената, на бял кон сякаш?

– Той е вездесъщ, той е навсякъде, само дето главен мюфтия не е станал. Но както се казва – не му пречи. Това е компенсаторно поведение след 10-годишното му мълчание и всички справедливи критики, които се стовариха върху него. Той е изключително агресивен. Напълно възможно е да оглави ДПС, а потайностите на сарая не може да ги знаем така добре. Нищо обаче не се знае, дори дали той ще е председател, или някой друг – не знаем какви са мислите на почетния председател Ахмед Доган. Той има обичай да изненадва с решенията си. Може обществото и този път да бъде изненадано, дори и самият Пеевски може да бъде изненадан.

Пеевски, от една страна, показва цялата нефелност на сегашното управление, от друга – ДПС подкрепя това управление. Двойствено поведение. Идеята българин да е председател на ДПС е много интересен ход в политическия живот на България. Но Пеевски се държи като господар, той реално е министър-председател, председател на парламента, той е готов да е главен прокурор, всичко, което на нас и на него му хрумне. Затова казвам, че ако трябва, и мюфтия ще стане.