Шест месеца мизерия за всеки четвърти пенсионер

Получаваните пари от всеки четвърти пенсионер ще бъдат под линията на бедност през следващите шест месеца. Така стотици хиляди души ще живеят в мизерия, въпреки дългия си трудов стаж. Това става ясно от данни на НОИ за размера на изплащаните пенсии в страната.

Към края на септември общият брой на пенсионерите в България е малко над 2 млн. души. 522 хил. от тях, или 25,7% от всички пенсионери, получават месечно от държавната хазна суми до 523,04 лв. включително, колкото е минималната пенсия за стаж и възраст в момента. Като в тези пари влиза не само основната пенсия, а и всички добавки към нея като например за чужда помощ, наследствени пенсии, вдовишки и така нататък. От 1 януари 2024 г. линията на бедност се вдига от 504 лв. на 526 лв.

Така всичките тези 522 хил. души ще останат под линията на бедност поне през следващите шест месеца до 1 юли 2024 г., за когато е планирано пенсиите да бъдат увеличени с 11%. Тогава временно част от тези пенсионери ще минат над линията на бедност.

По принцип линията на бедност, както и минималната заплата, се вдигат от началото на всяка година. Това че увеличението на пенсиите е от средата на годината води до изоставане на пенсиите от увеличението на доходите на работещите хора и от увеличаващите се цени в магазините. Самата линия на бедност също се определя в ущърб на населението. Според последните данни на НСИ линията на бедност за 2022 г., измерена като 60% от средния медианен доход в страната, е 525,92 лв. Средният медианен доход се определя като всички хора се подредят по размер на доходите и се вземе доходът на този, който е в средата на редицата. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,571 млн. души (не само пенсионери, а и хора в трудоспособна възраст), или 22,9% от населението. Оказва се, че изчислената от НСИ линия на бедност за 2022 г. ще бъде официалната линия на бедност през 2024 г. и от нея ще бъдат изчислявани различните социални помощи и добавки за енергийна бедност. Но за период от две години доходите на работещите хора и на цените в магазините значително са нараснали, което означава, че реално много повече от 522 хил. пенсионери са под линията на бедност.

Ако погледнем данните само за изплащаните лични основни пенсии от фонд “Пенсии”, тоест тези, свързани с трудова дейност, ситуацията също никак не е обнадеждаваща. Лични пенсии от фонд “Пенсии” получават 1,782 млн. души, показват данните на НОИ. От тях 667 хил. пенсии, или 37,4% са в размер до 523,04 лв. включително. Тоест всяка трета пенсия, която е свързана с трудовата дейност на човека, през следващите шест месеца ще остане под официалната линия на бедност.

Оказва се, че стотици хиляди хора са се трудили, а сега получават пенсия, която ги поставя в групата на най-бедните.
От Социалното министерство работят по изготвяне на промени в пенсионната система, като целта е те да бъдат готови през пролетта. Редица икономисти и депутати застъпват тезата, че размерът на пенсиите трябва да бъде обвързан повече с трудовия принос на всеки осигурен. А ако така определената пенсия е много ниска, само хората, които нямат други доходи, тоест не работят и нямат имущество, което дават под наем, да получават социални помощи. Реално обаче проблемът не е, че минималната пенсия е твърде висока, а че пенсиите над минималната са много ниски. Действащата в момента минимална пенсия за стаж и възраст от 523,04 лв. остава под линията на бедност през следващите шест месеца. Оказва се, че има много хора с над 36 години трудов стаж, които получават пенсия под линията на бедност.

За изоставането в размера на пенсиите допринася прилаганото “швейцарско правило” за индексиране – с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход. Така в години на добро икономическо развитие, когато доходите нарастват бързо, а инфлацията е ниска, старите пенсии изостават от размера на заплатите в страната.

Пенсионерите в София взимат средно по близо 940 лв. на месец. Общата сума на пенсиите и всички добавки за пенсионерите в столицата през първите девет месеца на годината е средно 939,57 лв., показват данни на НОИ.

На второ място по размер на получаваните от пенсионерите суми е област Бургас със средно 856,20 лв. на месец. Това се дължи на високите заплати в промишлените предприятия и в пристанищата в областта. Третото място е за област Перник, където средната сума, която са взели пенсионерите през първите девет месеца на годината е 847,01 лв. Това се дължи на близостта на Парник до София и на факта, че много хора от областта работят в столицата.

Топ пет на областите с най-високи пенсии се допълва от Варна и Стара Загора, където получаваните суми от пенсионерите са съответно 815,40 лв. и 814,78 лв.

Само в още една област средният размер на изплащаните пенсии е над 800 лв. и това е Кюстендил с 806,71 лв. на месец.
В 12 от областите в страната получаваните от пенсионерите суми са между 700 лв. и 800 лв. на месец. А в 10 от областите пенсионерите взимат средно между 600 лв. и 700 лв., показват данните на НОИ. Най-малко пари получават пенсионерите в Кърджали – средно по 623,12 лв. Там голям дял от пенсионерите са били селскостопански работници, осигурявани са върху ниски доходи и затова пенсиите им са ниски. На следващите места по най-ниски пенсии са областите Разград с 635,07 лв. и Силистра с 642,26 лв.

Само 772 души взимат пенсии над 3400 лв., като в тези пари влизат както основната пенсия, така и всички добави към нея. Още 1613 души получават точно по 3400 лв. на месец, колкото е размерът на максималната пенсия, показват данни на НОИ.

Точно 62 288 души могат да се похвалят, че взимат пенсия над 2000 лв. Това е доста повече от средната заплата в страната. Но преобладаващата част от пенсионерите живеят с доста по-малки суми. Голям е делът на хората, които взимат като пенсия и всички добавки към нея между 600 лв. и 700 лв. Такива пенсии получават над 326 хил. души, или над 16 на сто от всички пенсионери в страната. Но има и хора, които живеят с доста по-малко пари на месец. Пенсиите заедно с всички добавки на близо 125 хил. души са под 400 лв. на месец.

(със съкращения)