30 години Европейски Единен Пазар

Европейският Единен Пазар дава началото си през 1993 г. и вече 30 години допринася за единството и икономическия растеж в Европа, както и в страни, които не са членки на ЕС. Исландия, Лихтенщайн и Норвегия участват чрез договореното с ЕС Европейско икономическо пространство, а Швейцария е сключила серия от двустранни договори с ЕС, които дават на страната частичен достъп до пазара.

Единният пазар помага за превръщането на ЕС в един от най-влиятелните търговски блокове в света, като той се конкурира с други глобални бизнес сили като САЩ и Китай. Гражданите на ЕС могат да разчитат на високи стандарти за безопасност на продуктите, а свободното движение им дава право да пътуват, живеят, работят и да се пенсионират във всяка друга страна от ЕС.

Премахването на пречките стимулира силно търговията в рамките на ЕС – износът на стоки от една страна от ЕС в друга е бил в размер от 671 млрд. евро през 1993 г. и се е увеличил на повече от 3,4 трлн. евро през 2021 г. Ето защо Парламентът се стреми към непрекъснато развитие и устойчивост на Единния пазар.

Изкуственият интелект може да донесе много ползи – по-добро медицинско обслужване, по-безопасен и по-чист транспорт, по-ефективно производство, по-устойчиво потребление на енергия.

Част от стратегията на ЕС за развитие на цифровата икономика е стремежът за регулиране на изкуствения интелект. Целта е едновременно да се създадат подходящи условия за развитие на технологията и да се защитят потребителите. Генеративният изкуствен интелект като ChatGPT е способен да създаде различни видове съдържание (текст, изображения, видеоклипове). В такива случаи ще трябва да бъде ясно оповестено, че съдържанието е създадено с помощта на изкуствен интелект и ще трябва да бъдат изпълнени още някои изисквания за прозрачност.

През юни 2023 г. парламентарната комисия по околна среда прие позицията си по правилата за екодизайна. ЕС въвежда стандарти, за да направи така, че продуктите, разработвани за европейския пазар, да бъдат дълготрайни, устойчиви и екологични. Ето защо производителите в ЕС вече се съобразяват с правила за екодизайна на стоки, консумиращи енергия като отоплителни уреди, хладилници, прахосмукачки и компютри. Те следва да проектират продуктите по начин, който да намалява енергийното потребление и отрицателното въздействие върху околната среда.

Мерки срещу замърсяването на въздуха

Качеството на въздуха влияе върху здравето на хората. Европейският парламент настоява за по-строги изисквания за намаляване на замърсяването. Лошото качество на въздуха може да причини или да усложни дихателни и сърдечни заболявания, диабет или рак.

То също така засяга селскостопанските култури и горите и носи икономически загуби.

Европейският зелен пакт поставя за цел намаляването на замърсяването до нива, които не вредят на здравето на хората или на екосистемите. Парламентът предлага повишаване на нормите за качеството на въздуха за 2030 г. и по-стриктни цели за конкретни замърсители.

Сред основните замърсители на въздуха са азотният диоксид, озонът и праховите частици. Градските зони регистрират по-високи концентрации на замърсители.

Загуба на биоразнообразие

 Според анализ на Европейската агенция за околната среда 59% от горите и 6% от селскостопанските земи в Европа са били изложени на вредни нива на озона през 2020 г. Икономическите загуби от ефекта върху добива на пшеница в 39 европейски страни през 2019 г. са оценявани на 1,4 млрд. евро. Най-големи са били загубите във Франция, Германия, Полша и Турция.

Европейският парламент одобри през март 2023 г. промени в правилата за безопасност на нехранителните продукти, за да приведе нормите в крак с новите технологии и ръста на продажбите онлайн.

Актуализираните правила налагат по-високи изисквания за безопасност на продуктите, продавани в ЕС, включително онлайн. Особено внимание се обръща на правата на уязвими потребители като децата и хората с увреждания.

Безопасност на покупките онлайн

Цифровата трансформация променя начина ни на пазаруване. Парламентът одобри през юли 2022 г. законодателните актове за цифровите пазари и цифровите услуги – пакет от правила, които целят да утвърдят безопасността на потребителите в цифровите платформи в ЕС, включително онлайн пазарите.

ЕС създава Платформа за стратегически технологии за Европа (STEP) в подкрепа на ключови сектори и с цел укрепване на европейския суверенитет.

Защо ЕС трябва да инвестира в технологии

Една от основните стратегически цели на ЕС е да засили конкурентоспособността на европейската икономика, като насърчи нейния преход към зелените и цифровите технологии. Промишлеността в ЕС обаче се сблъсква с предизвикателства като висока инфлация, недостиг на работна ръка, прекъсвания на веригата за доставки, нарастващи лихвени проценти и драстична промяна в цените на енергията. Освен това глобалната конкуренция нараства, особено в ключови области като изкуствения интелект, 5G, полупроводници, зелени технологии и биотехнологии. Точно затова ЕС трябва да насочи своето финансиране към инвестиционните нужди на важните индустрии.

Какво представлява Платформата за стратегически технологии за Европа

През юни 2023 г. Европейската комисия представи предложение за промени в дългосрочния бюджет на ЕС за 2021-2027 г. Част от пакета е предложение за създаването на Платформа за стратегически технологии за Европа (STEP). Платформата е инструмент за развитие на технологии, които са от значение за зеления и цифров преход и за стратегическия суверенитет на ЕС. Платформата ще има за цел да увеличи производствения капацитет в цифровите технологии (напр. микроелектроника, облачни изчисления, изкуствен интелект, киберсигурност, 5G и др.), чистите технологии (напр. възобновяема енергия, съхранение на електричество и топлина, възобновяеми горива от небиологичен произход, устойчиви алтернативни горива и т.н.) и биотехнологиите (напр. биомолекули, фармацевтични продукти, медицински технологии и т.н.).

Как ще работи Платформата за стратегически технологии за Европа

През октомври 2023 г. парламентарните комисии по промишленост и бюджети приеха доклад за създаването на Платформата за стратегически технологии за Европа. Евродепутатите желаят да засилят инициативата, така че индустрията в ЕС да получи още повече подкрепа. Техните предложения включват:

• предоставяне на още 3 милиарда евро в допълнение към предложените 10 милиарда евро, с което новите средства за платформата достигат 13 милиарда евро;

• по-тясно свързване на правилата за платформата с други законодателни актове, насочени към повишаване на промишлената конкурентоспособност – законодателния акт за промишленост с нулеви емисии и законодателния акт за критично важните суровини;

• създаване на комитет, който да работи за реализирането на инициативата.

• Европейската комисия ще трябва да извърши оценка до 2025 г. дали е нужно създаването на пълноценен фонд за суверенитет в подкрепа на стратегически индустрии, който да бъде включен в следващия дългосрочен бюджет на ЕС след 2027 г.