Рьорих – художник, мислител, археолог, пророк
Николай Рьорих (9 октомври 1874 – 13 декември 1947 г.) е известен художник, мислител, археолог, чийто талант се проявява в най-различни области. Във всяка от тях той е оставил ярка следа. Списъкът с неговите амплоа е безкраен. Той изготвя първото международно споразумение за защита на културните ценности и създава философската доктрина “Живата етика”, възроди древните руски занаяти и проектира театрални пред-ставления в руските сезони на Сергей Дягилев, разказа cul-ture.ru.
Рьорих прекарва детството и младостта си в Санкт Петербург. През лятото пътува със семейството си до имението Извара – участва в разкопки на местните могили и изучава легендите, свързани с тях. Там замисля и първите си творби, сред които е и картината “Гонец” за враждата на славянските племена. За тази картина Николай Рьорих получава званието художник в Императорската академия на изкуствата, а колекционерът Павел Третяков я придобива за своята галерия.
Ученик на Архип Куинджи, възпитаник на Императорската художествена академия, през есента на 1900 г. той заминава за Париж на курс в ателието на Фернан Кормон. Няколко години по-късно се заема със задачата да създава стенописи. В началото на XX в. се проявява още една страна на таланта му – в създаването на сценография и костюми за театрални постановки. Първият му опит е спектакълът “Трите влъхви” в Стария театър на Санкт Петербург.
Заедно със съпругата си Елена и сина си Юрий през 1923 г. художникът пътува до Централна Азия: Индия, Китай, Алтай и Сибир, Тибет, Монголия. По пътя художникът създава близо петстотин картини. През 1935 г. се установява в Индия (и остава до смъртта си): тук преживява творчески разцвет – създава над хиляда картини, две книги, негови творби са показвани в най-големите галерии в света.
Напуснал Русия още преди революцията, той никога не се отказва от опитите си да се завърне в родината си. След 1917 г. младата държава затваря границите си, но въпреки това художникът се надява рано или късно да види родните си места. В Съветска Русия, заради критиките си към болшевиките, той е нежелан гост. Няколко седмици преди смъртта си художникът подава молба за виза за влизане в Съветския съюз, но не дочаква отговор – на 13 декември 1947 г. умира, а светът наследява неговите шедьоври.