Крахът на образованието е крах на нацията

Когато оповестиха резултатите от международното изследване PISA за 2022 г., дори аз, която от 40 години се занимавам с темата образование, бях изненадана от лошите показатели на българските 15-годишни ученици. Те никога досега не са били на последно място в ЕС по математика и на предпоследно по четене. Ние постоянно се хвалим, че децата ни печелят първите места в олимпиадите по математика, но PISA показа, че всъщност едва 3% от нашите ученици са на най-високите нива по математика, 2% – по четене, и само 1% по природни науки. Тук става въпрос за масовото образование в българските училища и картината е отчайваща. Оправданията с КОВИД и дистанционно обучение не ни вършат работа, защото те важат за всички ученици по света и при тях спадът не е толкова голям.

Ако сравним резултатите от последното изследване с тези от предишното – през 2018 г., се вижда, че за 4 години неграмотните ни ученици, които не покриват дори най-ниското критично ниво на знания и умения, са се увеличили с цели 10% по математика (през 2018 г. те са 40,4%, а през 2022 г. са 54%!). В природните науки невежите са се увеличили с 2 на сто – от 46 на 48%. В областта на четенето обаче ръстът на напълно неграмотните е с 6 % – при 47% преди 4 години, те сега са 53%. Това означава, че повече от половината от българчетата в VІІІ – IХ клас не разбират това, което четат, и не могат нито да го осмислят, нито да разсъждават по него! А не е далеч денят, когато същите млади хора ще навлязат в активния живот във всички области, включително в управлението на държавата. Вече знаем какво е да ни управляват неграмотни, невъзпитани и арогантни хора, хеле пък в здравеопазването и образованието. Това означава зачеркване на бъдещето на България. Вижда се, че лафовете за приоритет на образованието са просто една измама с предвидими тежки последици.

От доста години PISA ни показва тенденцията за постепенен срив в образованието. А още през юли 2022 г. доклад на УНИЦЕФ алармира, че половината от младежите в България на възраст между 15 и 24 г. нямат базови умения, необходими за средно образование. Още по-рано – през 2015 г., мониторингов доклад на ЮНЕСКО констатира, че в България 95% от възрастното население са грамотни, но сред младите хора неграмотността се увеличава на фона на масово емигриране, по темповете на което сме на първо място в ЕС. През учебната 2012/2013 г. само през първия учебен срок за чужбина са заминали 3352-ма ученици от страната, в друга форма на обучение са преминали 1915, а трайно напуснали поради отсъствия, слаб успех или бедност са 1612. Сиреч с училището ни са се разделили 6879 деца само в рамките на един учебен срок! Понеже всяка власт си пази стола и все гледа да се харесва, нямаме досега правителство, което да дръзне да въведе компенсации за държавата ни от хората, които емигрират, но България е платила за тяхното образование.

Естествено, първият въпрос е какви са причините за всичко това. Няма да започна с финансирането (нищо, че е много важно), защото другаде е „зарито кучето”. Веднага искам да отбележа, че учениците, които участват в проучването на PISA през 2022 г, са родени през 2006 г. и от V клас учат по… нови учебни програми, въведени от 2016 г. насам след смяната на Закона за народната просвета със Закон за предучилищното и училищното образование. Само пътьом отбелязвам, че новият закон ликвидира българската думичка „просвета“, залегнала в темелите на Третата българска държава, а учителите превърна в „педагогически специалисти“. Би трябвало да са направени досега сериозни анализи как новите учебни програми се отразяват на знанията и уменията на учениците, но досега не сме видели такива. Ясният отговор очевидно ни го дава PISA…

Каква история се учи в училище

Има два учебни предмета, които са основни за изграждането и запазването на българската национална идентичност – цел на образованието, записана дори в новия закон. Това са историята и литературата. Хората са свикнали да обръщат внимание главно на учебниците, но те са следствие от учебните програми. В тях именно е основният проблем.

Според новия учебен план като общообразователен предмет историята се изучава… само до Х клас. В последния гимназиален етап тя бе премахната! Историята конкретно на България е съсредоточена в VІІ и Х клас.

Май вече никой не помни, че проектите за въпросните нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния министър Николай Милошев, бяха огласени, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане на новия закон в НС през октомври 2015 г. започнаха да се възраждат в клас подир клас. Проектите за програмите за Х клас се появиха през септември 2017 г., одобри ги през 2018 г. министър Красимир Вълчев.

Категорично твърдя, че учебните програми по история, въведени в днешното училище с политическа задача, са престъпление. В тях е изхвърлено и притъпено всичко, което може да даде дори намек за нещо положително, свързано с Русия и СССР; сред програмните теми не се споменава, разбира се, за фашизъм в България, за убийства и репресии до 1944 г., за депортирането на 11 300 български евреи от Македония и Егейска Тракия от фашисткото българско правителство и парламент, за ролята на Съпротивата у нас. Затова учебните програми включват не „Освобождение на България“ и Сан Стефано, а „Участие на българите в Руско-турската война“. Още в началния курс Левски, Ботев, Раковски са определени като герои, но за Левски например тук е казано, че се е борил срещу законната власт, бил заловен и обесен…

Историята на ХХ век изглежда още по-перверзно според учебните програми. Няма Септемврийско въстание, няма убийство на Стамболийски, няма хиляди избити при Белия терор и Ал. Цанков, няма погроми 1923 – 1925 г., няма Лайпцигски процес, няма Закон за защита на нацията, няма преврати – всичко това е обобщено в темата „Вътрешнополитическите конфликти 20 – 30-те години“ и радикализиране на левите движения. Да не се чудим защо българските деветокласници на въпроса кои събития са описани в поемата „Септември“ на Гео Милев отговарят: Априлското въстание. В програмите следва все пак „изборът на България във Втората световна война“ (макар и без уточнението, че изборът е да сме сателит на Хитлер). И сетне – „Спасяването на българските евреи“ (от какво?). Толкоз.

„За периода на “комунизма” няма дори да спорим. Спори се за научни пропуски или недоработки, но с откровена идеологическа пропаганда какво да спориш? Всичко лошо, което може да звучи в ущърб на “комунизма”, е събрано накуп като единствена характеристика на периода 1944 – 1989 г. – и комунистически режим, и диктатура, и репресии и лагери, Народен съд, култ към “партийния вожд”, еднолична власт на Тодор Живков, зависимост от СССР, преследване на дисиденти – каквото се сетите. Ще се учи, за да не се повтори, казват радетелите му. Но щом децата ще учат за Народния съд (вярно е, трябва да го учат), къде са примирието и мирният договор от 1947 г., изработен от победителите на държава сателит на Хитлер, каквато е България? Народният съд е едно от условията на СССР, Великобритания и САЩ към страната ни, а Съпротивата и партизаните у нас са основанието да бъдат смекчени репарациите към България и да не се отнемат огромни територии от нея в полза на Гърция. В историята няма голи факти, взети откъслечно сами по себе си – всеки факт е следствие на нещо и поражда следващо нещо. Ако скъсаш връзките, защото не ти отърва, за какво обучение по история говорим изобщо?“ Този текст го писах през 2018 г., но мога да го повторя дума по дума сега. Нищо не се е променило. Напротив – на определени известни на всички лица от също тъй известни грантови НПО все им е малко „истината за комунизма“. Дали в следващите учебници няма да влезе и разрушаването на паметници?!

Не върши работа обяснението, че издателствата и авторите на учебниците могат да развият по свой начин тези теми от учебните програми, защото въпросните учебници се одобряват от т.нар. комисии в МОН, а добре помним скандалите, когато привикваха в министерството утвърдени и уважавани професори да си променели написаното от тях, ако дори малко то се отклоняваше от „официалната линия“. При това в комисиите даваха нареждания странични лица, доведени с благословията на „Америка за България“! Малцина журналисти изписахме тонове хартия по тези факти, никой не реагира.

Всъщност, учениците няма как да се научат да мислят, когато са подбрани само желани от някои факти и липсва каквато и да било възможност за сравнение. Често ме питат няма ли в България нещо различно от лагери и репресии през 60-70-80-те години и няма ли в програмите и учебниците поне един положителен факт от социализма, който изгради промишлена и социална България? Има и той звучи така: „През тези години са построени много заводи, които замърсяват околната среда“.

Тюрлюгювеч, а не литература

В предмета литература безобразието е осигурено по друг начин – в прогимназията учебните програми предвиждат в две от годините произведения и автори да се учат по хронология, в другите две – по теми. Кажете ми какво точно ще усвои едно дете в V клас, когато му се поднася темата „Различни разкази за човека и света“ и в нея в един кюп: „Хайдути“ на Ботев, „Легенда за рома“ и „Котаракът в чизми“? А в VІ клас пък „Хубава си, моя горо“ на Каравелов се обединява с „Моето семейство и други диви животни“ на Джералд Даръл, а „Принцът и просякът“ на Марк Твен – с „Биография“ на Нушич и „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски.

По принцип кашата в главите на учениците няма как да не е пълна, когато в различните класове се изучават разхвърляно различни произведения на едни и същи български автори, та чак „Под игото“ е разпарчетосано на части в различните години. Разбира се, напълно са изхвърлени от учебните програми публицистиката и памфлетите на Ботев, голяма част от фейлетоните на Алеко, „опасните“ и „русофилски“ стихове на Смирненски, повечето разкази на Йовков и Елин Пелин и пр. А „Градушка“ на Яворов се мъдри в темата „Природа“! Българската литература по принцип е главно социална и революционна – именно тези нейни основни характеристики са изличени от учебните програми.

Освен това в училището всъщност се учи не литература, а литературознание, огромни пасажи в учебниците са напълно неразбираеми за децата, пък и за възрастните. Ето ви типичен пример – учейки за „Под игото“ , малките трябва да запомнят, че: „Образите, чиято „тираничност“ и „лишеност“ имат митологичен произход, са странни и привлекателни поради връзката им с мистериите на изкуството, красотата, безумието и пиянството“. Ха повторете това. Какво общо има то с „Под игото“? Подобни текстове всъщност изчегъртват белетристиката и поезията от училище. Ето затова децата са претоварени, а не защото е много учебният материал. А когато разни зевзеци безпрепятствено печатат Вазов на шльокавица, как пък отговорните лица не се сетиха, че е елементарно да се прибави един речник с турцизми, които Вазов използва и които са влезли в българския език. Все пак народният поет се слави с най-голямото богатство на езика ни – употребява 40 000 думи!

Не си мислете, че иде реч само за родната ни литература – чуждите автори също са добре орязани. След „Илиада“ и „Антигона“, „Декамерон“ и „Дон Кихот“ намираме – пак пръснати в годините – „Пътешествията на Гъливер“, Байрон, „Дядо Горио“ на Балзак, по едно стихче на Бодлер и Пол Верлен, Шекспир, Сент Екзюпери. Толкоз. Кой беше този Виктор Юго? А от цялата грамадна руска литература в българското училище е останал единствено „Евгени Онегин“ на Пушкин. Как тогава българчетата да знаят какво общо има „Война и мир“ с Наполеон? Не знаят, не са и чували.

Случайно ли стана всичко това?

В началото на 90-те години на ХХ в. също имаше международни изследвания на грамотността. По онова време българските ученици заемаха от 3-то до 9-о място в света по математика, четене и природни науки. През 1990 г. в прословутия доклад с автори американците Ран и Ът, често обвинявани, че са дали указания за див капитализъм у нас, имаше половин страничка за образованието. В нея пишеше: „Българското образование е еталон за Европа. Не пипайте образованието, трябва да се поизчистят само някои политически крайности от учебниците“. Е, ние не просто „пипнахме“ образованието, ние го разсипахме от постоянни промени на парче, „нововъведения“ и „реформи“.

Когато имаш постоянни доказателства за срив в образованието, трябват спешни мерки за няколко неща. Бърз ръст на процента от БВП, който се отделя като публични разходи за образование от държавния бюджет. В страните от ЕС по данни на Евростат публичните разходи за образование през 2021 г. са средно 4,8%, у нас са 4,3%, сега са спаднали до 4,1%. И при ниския ни брутен продукт това ни отрежда последното място във финансирането заедно с Румъния. У нас най-силно е и разделението в резултатите на децата според икономическия статус на родителите и между училищата в малките и големите селища. Премахване на пазарния принцип „парите следват ученика“, копиран навремето при НДСВ от английската система на Блеър, би помогнало за справяне с проблема.

Също спешно би следвало да се направи преглед на всички учебни програми от І до ХІІ клас поне по история и литература с цел в тях да се върнат реалната история и реалната литература. Въвеждането на новите учебни програми трябва да започне от І клас нагоре, а не откъслечно на парче. За вече завършилите през последните години випуски може да се приложи ограмотяване по програмите за учене през целия живот. А не да се набляга на грантовите НПО, които се хранят от програмите, при това – оставени без контрол, на усмотрението на училищните директори.

ЮНЕСКО отдавна препоръча да се забранят джиесемите по време на час и да се набляга на дисциплината в училище. При нас мобилните телефони в час са станали напаст по признание на самите учители.

В тази посока обаче мерки МОН не се предвиждат. Училището трябвало да дава не толкова знания, колкото умения за прилагане в реалния живот! Как се прилага нещо, което липсва?! Човек с добро базово образование може да се справи в живота – във всички ситуации и професии. Но без базовите знания на ниво национална образователна система това е невъзможно. В този случай дигитализацията и т.нар. изкуствен интелект могат да нанесат единствено щети на младите и на държавата.

В последните месеци образователният министър Галин Цоков се скъса от срещи с посланици и чуждестранни гости, на които обяснява как ще заимстваме и техния опит, за да се справим с проблемите. Еди къде си примерно нямало уроци по отделни предмети, а в един урок по теми се преподават всички предмети заедно. Очевидно не се разбира, че всяка образователна система е съобразена с националните условия – икономически , социални и културни. Ако на едно място дадени практики работят, не е задължително те да са успешни и другаде. Пак забравихме, че „дуалното обучение“ например, на което уж ни учат швейцарците, те го заимстваха официално от България през 1992 г., но след това го развиха, а ние унищожихме техникумите, СПТУ-та и професионалните практики в общообразователните гимназиите, които имахме дотогава. И тук – унищожаване, не развитие.

В мрежата напоследък се върти един много смислен клип. В университета в Столенбос в ЮАР, виси надпис: „За унищожаването на нацията не са необходими атомни бомби или ракети с далечен радиус на действие. Трябва само да се понижи качеството на образованието и да се разреши на учащите се да мамят на изпити. Пациентите умират в ръцете на такива лекари. Зданията се разрушават в ръцете на такива инженери. Парите се губят в ръцете на такива икономисти и счетоводители. Справедливостта се губи в ръцете на такива юристи и съдии. Крахът на образованието е крах на нацията“.

Това като че ли казва всичко.