Паметникът, държавният преврат и зануляването на България
Една нация може да преживее своите глупаци, дори и амбициозните. Но не може да преживее предателството отвътре… защото предателят, изглежда, не е предател… той разлага душата на нацията… заразява политическото й тяло така, че то вече да не може да се съпротивлява.
Марк Тулий Цицерон
Варварското нарязване (уж за реставриране) на Паметника на Съветската армия, както бе установено – без съгласуване с Министерството на културата, без одобрени проекти, тоест без всякакво правно основание, както и публикуваните снимки на разчленени тела и ампутирани крайници на съветския воин, на българската майка и дете, ми припомниха една снимка от далечната 1895 г., публикувана в българския и европейския печат. В нея до обезобразеното тяло на бившия министър-председател Стефан Стамболов бяха изложени ампутираните му китки, отрязани в този случай не с флекс, а с ятаган.
Сходството не приключва с ампутираните крайници. Както днес, така и по времето на убийството на Стамболов България изживява конституционна криза, в геополитически план е разкъсана между великите сили от Изтока – Русия, от Запада -Германия и Австро-Унгария. Не само това, поради неистовото желание на Стамболов да изкорени веднъж завинаги русофилството в страната дипломатическите отношения между Санкт Петербург и София са повече от ледени. Звучи познато…?
Но да се върнем към разчленяването с днешна дата. Отговорът на въпроса защо именно по такъв варварски начин бе “преместен“ и “реставриран“ паметникът, е повече от очевиден. Това бе недвусмисленото послание до онова, което в момента е останало от българското гражданско общество, една ясна демонстративна заявка, маркираща абсолютната неприкосновеност, недосегаемост на отговорните лица зад този вандалски акт. Ерго, ние можем, ние сме над закона, кой изобщо може да си помисли да ни спре. Зад нас е… посолството!
Другият изконен въпрос защо именно в навечерието на най-светлия християнски празник Рождество Христово, подтикващ към смирение и опрощаване, бе взето това решение, целящо точно обратното: радикализиране, ако не и взривяване на обществения мир (в очакване на Българския Майдан?). И не на последно място – де факто анулирането на духа на Коледните празненства. В тази връзка не само паметникът бе обект на подобна гавра, но и най-значимият православен храм в страната – „Св. Александър Невски“, който старателно бе опасан с бъчви, скара-бира, услужливо поставени именно по време на великите Коледни пости.
Случайно?
Вероятно не, ако си припомним думите, изречени от един от главните архитекти за разпадането на СССР – държавния секретар в администрацията на Картър Збигнев Бжежински, който в прав текст начерта траекторията на бъдещата стратегията на САЩ след приключването на Студената война:
“След унищожаването на комунизма, трябва да унищожим православието!“.
Или да си припомним рефрена, идващ от нашенския, балкански лексикон с думите на бившия външен министър Соломон Паси: “Майната му на православието!“
В този контекст също така не е случайна така наречената столична коледна украса, ентусиазирано дискутирана в социалните медии, като започнем с галапагоската костенурка, чиято акватория се намира само на 11 000 км от София, и преминем към друг традиционен християнски коледен символ – медузите (по някаква странна аналогия от гръцката митология идва наум изобразеният от Караваджо Персей, държащ отрязана глава на Медуза, в чиито коси все още мърдат живи змии. Оставям на Софийската община да направи връзката с християнската символика). Има и други хипотези в социалните медии, според някои пъстроцветните с цветовете на дъгата медузи наподобяват сперматозоиди, така тази украса би била по-подходяща за някой изискан гей клуб, отколкото за публично пространство в столичния град.
Зад тази доста нескопосано прикрита гавра с християнската коледна символика се откроиха и други още по-скандални обяснения, все за тази “Медуза“, този път не от гръцката митология, а от кулоарите на властта, според една от частните медии. “Медуза“ се оказва професионалното име на една/един от най-желаните трансджендър представители на най-старата професия, задоволяващ(а) прищевките на депутати, известни с твърде “либерални“ си разбирания.
Галапагос, Персей, отрязана глава (отново!), змии – всичко друго, но не и намек за Рождество Христово.
Ала това според мен не бе основната причина за скрития генезис за този вид откровени издевателства с Коледните празници.
Основната причина бе активното ПР мероприятие на димна завеса, прикриваща най-голямото предателство в съвременната история на България, равносилно на държавен преврат в страната – промените в Конституцията.
160 депутати от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС гласуваха за тези промени, забележете, без референдум и без свикване на Велико народно събрание, тоест без нужната според Конституцията легитимност. Историята ще си каже тежката дума за вносителите на този законопроект – Кирил Петков, Асен Василев (ПП), Христо Иванов, Атанас Атанасов (ДБ), Делян Пеевски (ДПС) и Бойко Борисов (ГЕРБ), които би трябвало да осъзнават радикалните последствия от приемането на конституционната реформа, конкретно визираща двойното гражданство.
Защо страни като Великобритания, САЩ, Германия, Австрия, Франция и т. н. не смеят дори да повдигнат такъв публичен дебат? Най-вероятно защото осъзнават абсурдността и абсолютната нелепост на подобен експеримент.
На вносителите на този законопроект, както и на гласувалите за приемането му депутати не им е минавала мисълта, че двойното гражданство създава възможност в парламента и в правителството да влизат хора, които служат на интереси, различни от тези на „българския народ“. Не им ли е минавала мисълта, че притежателите на други, освен български паспорти, биха могли да бъдат не само агенти на чуждо влияние, но и свързани със службите на съответните страни? Не им ли е минавала мисълта, че българският парламент ще бъде превърнат в арена на конфликтни интереси на ЦРУ, МИ6, Мосад, ГРУ, МИТ?
В този смисъл за каква България можем да говорим, ако примерно министърът на отбрана е с украински паспорт, външният министър с английски, министърът на МВР с турски, а министърът на здравеопазване с колумбийски?
Какви биха били последиците за българите с един паспорт? За България? България ще престане да бъде отъждествявана с Българската държава. Новозаселилите се с пълно право ще се чувстват у дома си, макар това чувство, предполагам, ще е ефимерно, тъй като те ще са просто временно командировани.
Емиграцията ще се засили.
Демографската криза ще свърши останалото
Територията ще се зачисти.
С този акт преходът приключва.
Както и съществуването на политическата карта на 13-вековната държава България.