Кеворк Кеворкян: Народът сякаш е подменен. 2023-а във фрази

Миналогодишният колаж от фрази бе озаглавен „Защо се разпадаме“ и завършваше така: „Цената на отделния човек си остана все още обидно ниска… Ние сме това, което сме, защото никога не мислим за „сетне“, не мислим и за „преди“ – и заради това се реем като обрулено листо в калпавото днес“.
Това бе казано за миналата година.
А докъде я докарахме през 2023 година?
Ето докъде…
***
Народа окончателно се сви в себе си – и вече се примирява с всичко, което му поднесат. Привикване към Лъжите и Лъжльовците – сетне Примиряване.
И какво следва?
Не ви ли се счува едно страховито „Майната ви на всички!“
***
Ако не друго, за годините на Прехода Народа се научи да понася всевъзможни идиоти. В това отношение е направо безподобен.
***
Остана ли поне един нормален човек, който да не смята, че „демокрацията“ – нашата, тукашната – се оказа един урод, нещо сакато, което едва се влачи. И, въпреки недъга му, са го лишили и от тъй нужните му патерици – едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?
***
Днешна Европа съкруши собствения си разум, остави се да й прекършат врата заради насила натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости здраво вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разума.
***
Поне в едно отношение Народа е свободен. Свободен да се усеща безпризорен, да се щура като безпризорен – и наистина да е безпризорен. Напълно изоставен от политиците си. А те дори не си дават сметка, колко драматични ще са последиците от този разрив – все някой ден.
***
Безпризорен Народ с размътена глава – това е идеалът на политиците.
***
Повече от ясно е, че в политическото котило всеки е готов да спи с всеки – но и всеки смята останалите за курви. Всеки е готов да се „скурви“ – това е дума на Солженицин. Дебнат се един друг, а важното винаги го зарязват.
***
Сега, и да се появи някой внезапен герой, и той ще се окаже шарлатанин. Шарлю.
***
Има ли шанс Народа да заговори отново? Много е важно да се чуе и гласът на Безпризорния, макар че той изобщо не е интересен за медиите.
***
Пришълците превърнаха окончателно българската политика в кално тресавище. Всичко е позволено в тази кал – дори не се опитват да придадат някаква мизерна приемливост на действията си. Държат се като разбойници, упълномощени от някакъв побъркан Бог.
***
Ние вече и Свършека си дори не забелязваме.
***
С лекота приемаме всеки пореден измамник. И измамата вече ни оставя равнодушни – само дето още не сме се сетили да я посрещаме с топовни салюти, но и това ще стане.
***
162/сто шейсет и две хиляди македонци имат български паспорти – а само 3504/три хиляди петстотин и четирима са се самоопределили като българи при последното преброяване в Македония.
***
Българщината е изхвърлена и официално от Македония, на българите им е разрешено само да ронят сълзи над собствената си История, която ще изтънява все повече след безмилостните набези на македонистите.
***
След някоя и друга година светът ще вярва на „тяхната“ история, ще я смята за достоверна, никой няма да приема сълзливите български аргументи. Залъгването приключи: който трябва, получи Македония, а тя може да се окаже важна карта в пренареждането на Балканския Пасианс; получи я „чиста“, без смущаващите български примеси. Ето, това е образцова „хибридна“ операция.
***
Политическите репеи не проумяват, че една държава с ампутирана История е нищо. Няма милост за нея, щом е позволила да бъдат преиначени живота и делото на героите й.
***
България се превръща в нещо алогично, в някаква загадка, в която нахлуват и върлуват все по-налудни типове.
И е неизбежно и тя самата да се омаймуни.
***
И пак Пасито е нает да ни унижава: наскоро избълва, че е време „да скопим Лъва от герба на България, за да отразим адекватно позицията ни по Украйна“.
Това, разбира се, не е достатъчно – Лъвът трябва да си окървави лапите и едва тогава новите ни чорбаджи ще бъдат доволни.
***
Състезанието е все същото – кой е по-предан слагач, кой лази най-красиво, кой дори не си сваля наколенките и спи с тях.
***
Нашите освобождавания са си една отърваване, нищо повече – просто хвърляш нещо зад гърба си и го забравяш. Такъв народ няма начин да го освободиш от каквото и да е – преди да го освободиш от самия него. А кой ще те освободи от собствената ти забрава – ах, колко е удобно да дремеш, свит в нейния пашкул.
***
Като не си наясно, какво, всъщност, е свободата, може да те освобождават колкото пъти щат – идват и си отиват, и те оставят все така да блуждаеш по някаква гезме.
***
Откъде иде тази наша провинциална жажда все да се наврем до победителите, да се отъркаме в чуждия Оскар или, в крайна сметка, в чуждия пеш, да се примъкнем някак до славата. Смешно е, но и тягостно, защото отново и отново става ясно, че Кладенецът на националното достойнство отдавна е пресъхнал. И въпреки това, все подскачаме като изоглавени.
***
Пресъхнала е и паметта ни за Миналото. Днес да се сещаш или да цитираш нещо от отминалото време изглежда неприлично. Скоро ще забранят това и официално – за да не стане ясно в какви дребосъци сме се превърнали, в лилипути, на които са извършени дискретни лоботомии.
***
Пак се върна образът на „врага“ – това ще повлече след себе си всевъзможни конфликти. Истерията тепърва ще се развихри – ако не си гей, трябва да станеш –за да не те назначим за враг.
***
Приемайки лъжите на властниците, телевизиите се превръщат във фабрики за ласкателства. И изобщо не чуват жалния вой на обикновените хора.
***
Да вземаш страната на обикновения човек – това е велика привилегия в нашия занаят.
***
Трябва да си признаем най-сетне, че ние живеем в една Мрачина – в нея дори прекомерният песимизъм е за предпочитане пред ураджийския ентусиазъм. За лъжовния оптимизъм, който политическия паплачор внушава, той изобщо не носи отговорност – само дето мракът става по-гъст.
***
Кое, всъщност, е наред в клетата ни държава, в която милиони хора фактически са фалирали? Кое е наред в поругания Български Живот? Кое е наред в живота на един обикновен човек?
***
Тук отдавна не живее един народ, а съжителстват поне два. И вторият, на клетите бедняци, е далеч по-многолюден. Цяла чудо е, как още не е започнала гражданска война.
***
30 процента от „младите“ до 30 годишна възраст все още живеят при родителите си. При ония „боклуци“, които бачкаха като луди, а сега гледат на тях като на отрепки – и децата им дори ги ненавиждат. Родителите си презират, че не са успели да се вредят в разграбването – та Миналото ще пожалят. За тях Времето започва тъкмо от ерата на разграбването.
***
Костов дал интервю за Националното радио, в което казал, че не бива да се „вторачваме“ в бедността“. Този човек трябва да го сложат в една клетка и да го развеждат из страната, за да видят всички, как един политик може да живее и без сърце.
***
Българската История много често е в състояние на полигамия – като съжителства едновременно поне с две „истини“.
***
Може ли да кажем, че постепенно Народа се изгуби в свободата си? Впрочем, получена даром преди трийсетина години – и веднага омърсена от тарикати-приспособенци. Те и досега внушават, че всичко в Миналото е било боклук и следователно газим напълно заслужено и из сегашния боклук.
***
Сякаш животът ни минава в хълцукания: ненормален възторг е заменян от ненормално равнодушие. И пак, и пак.
***
Когато някой съвършен случайник издевателства над законите, точи бръснача си в кожата ти и изобщо се вихри в някакво опиянение, а ти си траеш – това неизбежно ще отключи още една степен от всепозволеността, брадвите ще свистят по-спокойно.
***
Тема за облог: може ли Христо Иванов да „ре-легализира“ Бойко. Отговорът е лесен: Не може, защото е в конфликт на интереси. Бил е ваксаджия на Бойко.
***
От три десетилетия прииждат орди от хуни Made in BG, за които е предостатъчно да знаят, че най-великото човешко изобретение е чийзбургера. Такива духовни голтаци са нужни на Настоящето – направени по един и същи калъп, лишени от всякаква автономност, за собствен вкус да не говорим. Тия са лесна плячка за Шаманите и ще стават все по-лесна плячка.
***
Безразличието – тук, наоколо – към нещастието, дори крушението на човека до теб вече е истинска гражданска война. Днес това безразличие сякаш е съзнателно подхранвано. Сякаш големите ни „европейски цели“ включват в менюто си и специална програма за прегризване на гърлото на ближния – особено, ако той е клетник, напълно изоставен от Живота. А в нашето дънно подобие на живот тези клетници са буквално милиони – и вече са окончателно зарязани, не им се полагат дори няколко думи на фалшиво състрадание.
***
Една телевизия ще има огромен успех, ако излъчва един час дневно от някоя столова за бедни – само картина, нищо повече. За ония, на които тази картина ще им се види нетърпима, има предостатъчно предавания със свободно дефилиращи проститутки – и медийни, и истински. Вече и нашенската скала на прегрешенията е преобърната: грехът да проституираш е далеч по-приемлив, отколкото грехът да си бедняк.
***
Да се надлъгват, дори да се на-парапетват – по примера на Кирчо. Но да не се подиграват толкова настървено на Народеца. Той пък сякаш е склонен да се съгласи Глупостта да надзирава живота му. Неусетно го лишиха от способността му да различава мъдростта от натрапчивата дуращина – и така го оставиха без имунитета, който му се полага. „Старата душа“ се оказа безсилна пред новите варвари.
***
И сега Народа просто се преструва, че е Народ. Дотам сме се довлекли.
***
Най-трагичното в Българската Съдба е, че не е ясно, кой точно се опитва да я редактира в най-важните моменти – немарливо при това.
***
Сякаш Българското Време вече е изчерпано, то ни е загърбило и пет пари не дава за хленченията ни. Омръзнали сме му – заради евтините ни хитрувания и още по-евтините номера, които непрекъснато се опитваме да пробутваме.
***
Те ви смятат за идиоти. Е, добре, обаче вие първи се сетихте, че и те са идиоти.
***
Видимо дефектни хорица се суркат от Парламент в Парламент и единственото им предназначение е да ни наврат в очите истината, че Съединението от политически инвалиди не прави силата.
***
Миналото – като най-достоверния съдник на Настоящето – още отсега е направо ужасено от онова, което ни очаква. Няма спасение, такава е съдбата на едно население, което безропотно приема съглашателството с политическото бездарие.
***
Господ сякаш ни е отпуснал някаква специална дарба за самоумъртвяване. Прескачаме като сомнамбули от сън в сън, а – и това е наистина ужасно – сънищата не са наши, а на политбоклуците.
***
Повечето от медиите, и особено телевизиите, се гърчеха и продължават да се гърчат пред Боклука, дори и пред всяка нищожна, мъртвородена
твар.
***
Сметището диктува дневния ред на телевизиите. Те са напълно безпомощни пред набезите на напълно случайни типове, които се държат като сомалийски пирати – подчиняват на своите правила и плячкосват всичко, което се мерне пред очите им. Така препотвърдиха намерението на Политическата Секта да превърне журналистиката в уличница на повикване.
***
Известно е, че в политиката „всеки спи с всеки“. Но никога, поне у нас, не е имало такова безразборно съешване – при това, между хора, които се ненавиждат и не крият това. Изобщо не се интересуват и от плода на това съешване – затова не използват и предпазни средства. Готови са да дадат живот на всеки урод – точно това и правят.
***
Превърнали сме се в общество, което се доверява повече на измамници – достойните хора ни се виждат скучни.
Така ще я караме – с шутове връз нас.
***
Скапаният Български Животец направи така, че всеки да намрази другия, дори и себе си, и в тази омраза няма редуване. Няма паузи, няма смирение, никой не търси обяснение за това Зло.
***
Потурите им се влачат по земята, а те имат амбицията да оправят света.
***
Само Народ, който вече е загубил доверие в себе си, разчита на евтини политици.
***
Късните поборници срещу комунизма не съчиниха дори една най-примитивна доктрина на Промяната, сетне и на Прехода – сметнаха, че е напълно достатъчно да затъкнат устите на Народеца с банани – и готово. Няма какво повече да му обясняваш – лапай и трай. Е, какво трябваше да очакваме по-нататък да се случи – щом всичко опираше до келявите банани.
***
Ние си останахме най-старателната прислуга, целувачи проклети, прокълнати да тичаме и пред чорбаджиите си в правилната посока – и всичко останало, което се полага на сакати слуги. И сега вече е ясно, че никога повече няма да припарим до Ръжена – никога няма да го оставят в ръцете на такива безбожни глупаци. Ще си бъдем кютюците, с които се поддържа чуждия огън. Диваци, които не знаят как да поддържат своя собствен огън.
***
„Десните“ се държат здраво за пеша на Кирчо Рублата, иначе трябва да пристанат, като неискана булка, пак на Бойко – а повторната дефлорация никак не е приятна.
***
Все гледаме да се нагласим по-удобно за поредната дрямка. Ние по начало тъй си я караме – от дрямка в дрямка. Просто се надхитряваме с новото, с неудобствата, които носи то със себе си. Как се вкарва едно мазолесто разтъртено ходило от цървул в трандафор? Трудна работа е тази.
***
Политиците ни отдавна са свикнали с колективния банкрут на собствения си народ.
***
Кой може да хакне гена ни и да промени към нещо друго програмата ни? Не искаме много – поне да сме унгарци, поне това.
***
Тук голяма част от Истината отдавна е погребана, и то в неизвестен гроб. И е заменена от безнаказаното Мърсуване. Не остана „по-едър“ политик, който да не се оплаче, че не е случил на Народ. А кога вие ще си признаете, че не сте случили на политици?
***
Няма да мирясат, докато не ни превърнат в катунари, отвявани там, където му скимне на Големия Вятър.
***
Народецът вече е приел, че страданието е част от живота му, дори може да се каже, че то е неговото убежище.
***
Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни – крием този факт като срамна болест и накрая ще си го получим, разбира се. С такива деца битката е загубена още в училището, те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго. Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си – и много често това ги отпраща в обятията на Злото.
***
Образователната ни система е напълно съкрушена – сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.
***
Според едно скорошно проучване на БАН едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!?
По дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде?
***
Постепенно се озовахме в едно състояние, дирижирано от безподобна цензура – състояваме се през нея, вече я приемаме за нещо нормално. Заради старанието на местните лекета/приспособенци нищо не научихме за войната в Украйна, която е на привършване. На нас ни е предоставено срамното занятие единствено да лепим афишите за чужди събития и герои – и те фалшиви и глупави.
***
Нас Истината все ни застига след време – тогава, когато съвсем е оглупена от измишльотини и изобщо не ни върши работа.
Оглупени от незнание хора и оглупена истина – какво по-добро съчетание в услуга на Властниците.
***
Хоризонтите на мечтанието ще се скъсяват все повече. „Хоризонт“ дори и сега е рядко използвана дума, а „мечта“ е направо зачеркната. Сега мнозина „мечтаят“, вгледани в Миналото – но скоро и това ще стане невъзможно.
***
Нашите политически мелези са нахални без никаква мярка – могат да увесят нечие чуждо знаме в кабинетите си на висши сановници, те дори биха се завивали нощем с него, без никакъв свян. Един се хвалеше, че носел боксерки – гащи, както той се изрази – с цветовете на американското знаме. Такъв като нищо би се разходил по гащи и на някой прием в американското посолство.
***
Ако някоя телевизия излъчва само скритите от публиката факти, ще има нечуван успех.
***
Живеем с лъжи. И, ако имаме късмет, с някоя и друга Полуистина.
***
Тази година нямало кражби на грозде, понеже лозовите масиви ги пазели жандармеристи. Това знак ли е, че сме готови за Шенген? Не можем себе си да опазим от собствените си хора, които ние самите превърнахме в крадци, а ще опазим Европа.
***
Европейските политически лисунгери не си правят труда да признаят, че не сме дорасли изобщо за Европа и затова ни заглавичкват с някакъв Шенген – това е начинът да прикрият презрителната си милозливост. Е, не са баш като Чърчил – той се надсмиваше над един народ, който си честитял, след посещение в банята – сякаш направо се е възнесъл. О, колко са славни нашите Възнесения!
***
Между другото: идиотска формула за управление може ли да се практикува и от нормални хора – или задължително само от идиоти?
***
Търпението на Народа изглежда неизчерпаемо. Към житейските несгоди то, все пак, има някакво оправдание – обикновените хора са надарени с честността и куража да търсят и в себе си някаква вина за нескончаемите провали. Но търпението, което проявяват към политическите мошеници, направо е престъпно.
***
Бойко завинаги лепна прозвището „мисирки“ на хората от нашия занаят. Полагаше му се тази чест, защото тъкмо него го ласкаеха по безподобен начин, дори Живков би се смутил от толкова хвалебствия, но Бойко издържа и даже все му се виждаха малко. Веднъж каза на репортерките, които го бяха накачулили: „Приятна събота!“ И те спонтанно му благодариха – нищо, че беше неделя.
Е, да, хвалебствията по адрес на властниците отравят като нищо друго нашият занаят. Но мисирките няма да се откажат от тях – вече не.
***
Според скорошно изследване на Евростат, българите са най-недоволни от живота си, в сравнение с останалите жители на страните от ЕС. Няма как да не е така, след като 22,5 процента от българите нямат достатъчно пари за топъл дом през зимата – средно за страните от ЕС този показател е 9,3 процента. И още: 18,7 процента от българите изпитват тежки материални лишения – при средно ниво за ЕС от 6,7 процента.
Да спрем дотук – ясно е,че сме се запътили към Изхода, единствено заради студа все още не се усеща вонята от гниенето.
***
Народа вече наднича в ковчега си, но политиците продължават да играят несмислените си игрички.
***
Населението на България намалява най-бързо сред държавите от Европейския съюз. „Намалява“ обаче в случая е напълно неуместна дума, тя грозно фалшифицира погрома, омекотява го – „изтребление“ е точната дума, изтребление. Трябва да се примирим и да се научим да живеем с такива думи. Само по този начин ще осъзнаем, колко жестоки са фактите, колко близо сме до въртопа, в който ще се удавим.
Жестокост ни е нужна – за да схванем най-сетне докъде сме се докарали.
***
Народа изглежда така, сякаш е подменен – като че ли е лишен напълно от съпротивителни сили и вече всякакви тутманици са в състояние с лекота да го обяздят. Преди време и за дълго любимата му фраза бе „Няма държава“ – днес вече чуваме друго: „Не сме Народ“.
***
Това ли е Краят? И как успяха властнците да залъжат Народеца, да го примирят и, в крайна сметка, да го приравнят до собствените си мерки? Тъжна работа, тъжна. И, всъщност, е още по-зле, понеже малцина проникват до дъното и обговарят Провала.
***
Идиоти обладават разсъдъка на нормалните хора. И сякаш това ще продължава вечно.
***
Ей, Политици Сладки – направете една проста сметчица: какво трябва да се случи, че най-накрая да се отлепим от първото място по смъртност на населението? Какво? Кога? Поне да сме втори? Кога ще постигнете този исторически успех? И как пък нито една партия не се сети досега да обещае това на гламавите избиратели – вижте колко обнадеждаващо би звучал един изборен призив: „Ще постигнем нов успех на Нашите Мъртъвци!“
***
Нашите политици са си овце, наметнати с тигрови кожи. Светът ги знае като такива, знае ги дори по-добре, отколкото тукашния Народец – който понякога се прави, че не схваща едно или друго, само за да запази нещичко от достойнството си. Насилена забрава срещу фалшиво достойнство – може ли да се оцени изобщо нещо толкова жалко?
***
Манията да се търсят спасители отвън – спасители-ширпотреба – ни припомня, че сме заложници на една нечувана катастрофа: не разполагаме с достоен човешки материал за нуждите на Властта, дори нямаме представа от какви хора се нуждаем.
***
Нашето Блато, в което сме затънали, още дълго време няма да бъде пресушено – дори да бъде поверено на някой натрапник с тройно гражданство.
***
Българите ще оцелеят, само когато се разделят с днешна България.
***
* Фрази от текстове, публикувани през 2023 година