Завинаги в Европа, никога против Русия
Напоследък често се напомнят мъдрите думи на видни европейски държавници по отношенията с Русия. Още през 19-ти век германският канцлер Бисмарк, учейки се от историята е завещавал никога да не се воюва срещу Русия. Говори се, че нашият цар Фердинанд на времето също е настоявал България никога да не воюва срещу Русия.
При изключително сложни условия през 40-те години на миналия век, в разгара на Втората Световна Война, въпреки отчаяния натиск на Хитлер след обрата във военните действияна Източния фронт и загубените битки със съветската армия пред Москва, в Сталинград и на Курската дъга, цар Борис III за пореден път отказа да изпрати български войски да воюват срещу Червената армия, въпреки че България беше вече се присъединила към Тройния съюз (Берлин, Рим и Токио).
Дълги години съм работил във Виена и съм посещавал двореца Белведере и мястото в самия център на стария град Виена, където Богдан Филов и други най-високопоставени български политици са подписвали с германците ангажиращи България държавни документи, посрещани с бурни овации от тогавашния български парламент.
Дори в разгара на Втората Световна Война дипломатичеките отношения между България и Съветския съюз бяха запазени. Можете ли да си представите каква твърдост и находчивост е била нужна тогава на българския цар, за да устои на отчаяния немски натиск за нашето пряко участие във войната срещу Съветския съюз. Цар Борис III може би е платил със здравето и живота си за твърдия си отказ да изпрати наши войски да воюват срещу съветската армия. Можете ли да си представите какъв отчаян натиск е оказвал Хитлер върху него за изпращане на българска армия на Източния фронт, виждайки че губи войната. И то при положение, че повечето източно- и западно-европейски държави бяха вече изпратили по 50-100-200-300 и повече хиляди свои военни да воюват срещу Съветския съюз. И бяха подчинили своите икономики изцяло на германска страна във войната. Десятки хиляди румънски военни, например воюваха заедно с немците срещу Сталинград. Фактически цяла Европа воюваше срещу Съветския съюз.
На този фон при настоящите далеч по-меки общи политически условия сегашните български управници са жалки нищожества. При далеч по-малък натиск върху нас сегашните български управници доброволно предлагат услугите си дори за още по-твърда политика на НАТО и на ЕС срещу Русия. Даже се престарават повече от някои западноевропейски държави. Жалко че сега ни управляват такива безволеви и късогледи същества, които доброволно поставят абстрактните евро-атлантически интереси пред националните интереси на България. Не умеят да се учат и от гъвкавата политика на съседна Турция, на Сърбия, на Унгария, Австрия, Словакия и на други европейски страни.
По решение на настоящото Народно събрание България предоставя спешно оръжия на Украйна за войната й срещу Русия. Само парламентарните групи на БСП, Възраждане и Български възход засега отказват.
И това се прави сега при далеч по-леки политически и военни условия за България, в сравнение с тези през Втората световна война. Прави се от ГЕРБ, които по време на 10-12 годишното си управление у нас не направиха почти нищо за модернизиране въоръженията на нашата армия. А сега искат от малкото и в голямата си част остарели 30-40 годишни въоръжения с които разполагаме, да предоставяме на Украйна за незабавно използване, уж срещу несигурна замяна в неопределено бъдеще с нови западни образци. България сега няма достатъчно оръжия за собствената си отбрана и ако даде нещо на Украйна, означава да оголи собствената си отбрана за неопределено дълго време. А по-вероятно е нищо да не получим в замяна от западните страни. Както стана с отложената доставка, които платихме на американските изтребители, които платихме предварително. И най-важното е, че скромната ни доставка на оръжие ще оголи нашата отбрана, без да промени нищо на украинските бойни полета.
Доставянето на оръжие, на патрони и снаряди, ремонтът на военна техника, обучението на военен персонал, даването на оперативна военна информация, икономическата, хуманитарната и медицинска помощ и други наши военни услуги на едната от воюващите страни означават пряка подкрепа на съответната страна. В нашия случай това означава категорично присъединяване на България към най-корумпираната европейска страна Украйна във войната й срещу Русия.
Ако в миналото отношенията на Полша, Румъния, на Скандинавските и на Прибалтийските страни с Русия са били противоречиви. Нашите отношения с Русия са били винаги приятелски. А сегашна ПОЛША ПОБЪРЗА ДА ЗАБРАВИ, че Съветският СЪЮЗ ПОЖЕРТВА 600 ХИЛЯДИ СВОИ СИНОВЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ПОЛША ОТ ГЕРМАНСКА ОКУПАЦИЯ В САМИЯ край на Втората световна война през 1945 г. До такава степен, че ако Русия не беше ни освободила от турско робство в 1878 г., ако не беше ни помагала през десетилетията и ако не беше нейната закрилническа политика над нас през последните 150 години, България едва ли щеше да я има сега на Европейската карта.
Ако се върнем 150-200 години назад и направим сравнителна оценка на отношенията ни със Запада и с Русия, установяваме че от Русия сме получили много повече добрини, отколкото неприятности. Равносметката от отношенията ни със Запада е обратна – получили сме много повече неприятности. Това се дължи на общия ни цивилизационен избор с Русия, общата религия, общата азбука, сходния език, общите или сходни национални интереси.
Ние живеем в сложни времена, на политически силно ветровито място на Балканите, а сме малка, слаба държава. Бъдещето може да ни поднесе много неприятни изненади. Сами не можем да се защитаваме като държава от сериозни външни опасности. Нуждаем се от сигурни добри отношения с големи и силни приятелски държави от изток или запад, на чиято помощ, при нужда можем да разчитаме. Историческият баланс за последните 150-200 години показва, че можем да разчитаме главно на Русия. Западът винаги е бил срещу нас. Като се започне от Берлинската конференция през лятото на 1878 г., която анулира проекта за Сан-Стефанска България. И повтаря същото сега в сложните ни отношения с Македония.
Хладнокръвният геостратегически баланс за настоящето и бъдещето на регионалната ни национална сигурност показва, че можем да очакваме неприятни изненади от 100-милионна Турция и от други съседни страни. За това ни напомнят редица публикации на видни турски стратегически анализатори. В съвременните турски интелектуални среди има все по-мощни настроения за поне частично възстановяване на някогашното величие на Османската империя.
При евентуален сериозен бъдещ политически (не военен) конфликт на национални интереси между България и Турция, от къде можем да разчитаме на помощ в защита на нашите фундаментални национални интереси: от Запада (Америка и ЕС) или от Изтока (Русия)? Историчекият опит ни показва. Западът ще ни помогне толкова, колкото помогна на Гърция и Кипър срещу нахлуването на Турция в Кипър в 1974 г.
По-вероятно е Америка и Западна Европа да подкрепят Турция, защото тя е голяма и силна държава, част от Г-20, с ключово стратегическо разположение между Европа, Азия и Африка, където се срещат три континента и две световни религии. През Турция минават много важни суровинни, демографски, енергийни, транспортни, телекомуникационни и други канали. Стратегическа е близостта й до супер важния Суецки канал, открит през 1869 година т.е. 9 години преди освобождението ни от Турско робство. Геостратегическата важност на Турция за обединения Запад е много по-голяма от нашата. Стратегическите интереси на Запада сигурно ще държат сметка за това. Ние няма на кого да разчитаме, освен на скромните си сили. Остава ни да разчитаме отново на себе си. И на Русия, ако възстановим старото си приятелство с нея.
Както споменах по-горе, намираме се на политически силно ветровито геостратегическо място и се нуждаем от могъщи и искрени приятели. А с настоящата си сервилна прозападна политика загубихме Русия – единствения могъщ приятел, който имахме. Главна настояща стратегическа задача във външната ни политика сега е да възстановим това доверие и приятелство, което имахме с Русия. За съжаление, с настоящата си тесногръда и глупава политика ние продължаваме да влошаваме отношенията си с Русия.
При такова наше приятелство с Русия от много десетилетия ще бъде крайно нелогично сега да се държим враждебно с нея, като Полша, Румъния или прибалтийските държави. Това би било фундаментална историческа грешка! Оцелели сме тук 1330 години. Съдбата на България през следващите 1330 години ще зависи от възстановяването на приятелските ни отношения с Русия.
А ние правим обратното. Това пролича от отношението на нашите полуграмотни управници към руските и съветските военни паметници. Хитлеристка Германия беше победена с решаващия принос на Червената армия. Това личи от писмата на Чърчил и Рузвелт до Сталин по време на войната, а също и от понесените жертви. Общият брой на загиналите във Втората Световна война е около 61 милиона души. От тях 27 милиона са от Съветския съюз. Девет милиона са военни, а останалите 18 милиона са цивилни.
В България и в други европейски страни има много паметници в прослава и благодарност на съветската армия. Защото ако не беше този решаващ принос на съветската армия Европа навярно пак щеше да е обединена, но под знамето на хитлеристкия фашизъм. Светът щеше да бъде друг. Европа трябва да благодари на Червената армия. Паметниците на съветската армия са израз на такава благодарност. А рушенето на тези паметници не е нищо друго, освен циничен реванш на фашизма.
Паметниците на съветската армия у нас са и паметници, прославящи ролята на многохилядната българска армия след 9 септември 1944 г. и на хилядите български жертви в Югославия, Унгария и Австрия, под командването на нашия генерал Владимир Стойчев и общото командване на съветския маршал Толбухин. Нашата армия даде също хиляди жертви и тези паметници са посветени на тяхната светла памет. Аз бях 10-годишно момче по онова време, но моят баща воюва като войник в 30-ти пехотен шейновски полк и по една случайност оцеля.
С разрушаването на паметниците на съветската армия, привържениците на фашизма у нас сега правят услуга на най-тъмните сили на нашето време. А какво друго може да бъде захвърлянето на изрезките от паметника на съветската армия в София в калта на село Горни Лозен. Дават ли си сметка авторите на това злодеяние, че един ден може да бъдат съдени от нов Народен съд! Вярвам, че техните мръсни кални подвизи ще се запомнят от поколенията в България!
