Неонацизмът излиза от своето леговище

На 28 декември 2023 г. ,,международната” (всъщност: американска) медия ,,Дойче Веле” получи следколеден и предновогодишен импулс да занимава световната общност със суперважен политически ,,проблем”.

Медията с охота представи статия на Катрин Калвайт, публикувана по Коледа в най-големия германски всекидневник ,,Зюддойче Цайтунг”, в която се коментира премахването на паметниците на Червената армия в новите европейски демокрации. Цитира се твърдението на Калвайт, че ,,в Източна Европа са демонтирани над 4000 съветски паметника, а десетки хиляди символи, като сърпа и чука, са свалени от фасадите, улици са преименувани, от сградите са премахнати възпоминателни табели”. Специално се отбелязва посоченото в статията усърдие на властите в бившите съветски републики Украйна и в Прибалтика. Както и съжалението на авторката, че ,,премахването им често е обект на остри дебати – както в България”, поради което ,,София закъсня”!

Същевременно ,,Дойче Веле” представя и статия на Оливер Грим в един от водещите ежедневници в Австрия – ,,Ди Пресе”, посветена на същия важен ,,проблем”. Авторът е в еуфория от падането на ,,последните съветски паметници” в Източна Европа, което определя като ,,последният шумен прощален протест на народите, които десетилетия наред са били поробвани и обезкървявани от Москва”. И в този контекст изразява своето угнетение, че издигнатият ,,изключително цинично” Паметник на Червената армия във Виена продължава да стои, макар и осквернен.

Това внушават предновогодишно американското ,,Дойче Веле”, германският ,,Зюддойче Цайтунг” и австрийският ,,Ди Пресе”. Въпросът пред всеки що-годе интелигентен читател е: Какво не ни казват тези флагмани на русофобията?

Първо, не ни казват, че става дума не за ,,съветски паметници” в Източна Европа, а за паметници, издигнати от местните общности и власти.

Второ, игнорират повода за издигането на паметниците на Червената армия – освобождаването на цяла Източна Европа, включително Източна Германия, с цената на 27 000 000 съветски жертви.

Трето, удобно премълчават от кого освободи Червената армия Източна Европа – от германския нацизъм, подпалил Втората световна война, опустошавал над пет години цяла Европа от Британските острови до Сталинград, избивал жестоко милиони евреи, цигани, славяни и антифашисти, нанесъл невъобразими вреди на европейското културно наследство; но също освобождаване и от стотиците хиляди редовни войници и доброволци от почти всички европейски държави, сражавали се, редом с германските нацисти, срещу Съветския съюз.

Четвърто, подминават като крадец последния обект на своята кражба не само нацизма, но дори и името на Хитлер, защото гузната им съвест им нашепва, че фюрерът не взе властта с държавен военен преврат като Мусолини, а бе ,,демократично“ избран от германските гласоподаватели, които не толкова робски, колкото вдъхновено го следваха във всичките му престъпления до деня на неговото самоубийство.

Връх на извращаването на историческата истина е представянето на съветските освободители от нацизма като ,,поробители”. Кой тогава освободи Източна Европа, след като това не е Съветският съюз, нито пък Великобритания или САЩ? Излиза, че освободител на Европа е бил … Хитлеровият Трети райх!?

Историците отдавна са доказали по безспорен начин ролята на САЩ от края на Втората световна война в укриването на нацистки военнопрестъпници и тяхното използване срещу СССР и Източна Европа в годините на Студената война. От държавния преврат в Киев през 2014 г. за всеки непредубеден и почтен човек на планетата стана ясно, че нацизмът се завърна в Европа – и този път с мощното спомоществователство на САЩ, вложили пет милиарда долара в неонацистки организации в Украйна. Очевидното се представяше от контролираните от ,,дълбоката държава” западни медии като ,,фалшива теза на Кремъл и неговите креатури по света”. Тази лъжа продължаваше да се тиражира и след започнатата прокси война на ,,колективния Запад” срещу Русия в Украйна, въпреки че руснаците представиха на света неопровержими доказателства за ползването от украинските неонацисти като наръчник на Хитлеровата ,,Моята борба”, а също на нацистки символи и нацистки практики.

Но неонацизмът бе изпуснат да излезе от бърлогата си и в западните покровители на украинските бандеровци. Стъписалото света събитие се разигра през септември 2023 г. в парламента на натовска Канада – активен член на единната англосаксонска разузнавателна общност ,,Пет очи”. Неговият председател Антони Рота представи на лидера на киевските неонацисти Зеленски специално поканения за случая 98-годишен украинец Ярослав Хунка – служител в СС дивизията ,,Галиция” по време на Втората световна война, пряк участник във военни престъпления срещу руснаци, поляци и евреи. Представи го като ,,герой” и присъстващите го удостоиха с акламации, станали на крака, редом с трогнатия до сълзи Зеленски.

А сега, по Коледните и Новогодишните празници, сме свидетели на надничането на неонацизма от леговищата му в ,,неутрална” Австрия, родила и възпитала Хитлер, и в Германия, приела го за свой фюрер, боготворила го и безрезервно следвала го над 12 години. Съвременните неонацисти все още се срамуват да споменават Хитлер, но стриктно следват неговата програма за разгромяване на Русия, нейното изтласкване от Европа, разчленяването ѝ и подлагането ѝ на безжалостен колониален грабеж.

Днешните последователи на Хитлер си мислят, че са по-силни от него и този път ще успеят да постигнат суперамбициозните си цели. Но вече е ясно, че Русия успя да устои на организираните от САЩ 50 държави-снабдителки на оръжия за неонацистка Украйна, на над 60 страни-донори на киевския режим и на ,,съсипващите” западни санкции. ,,Победата над Русия на бойното поле” се превърна в невъзможна западна мечта. Вместо това, натискът на международния неонацизъм консолидира руското общество около своя национален лидер, кали волята на този пословично свободолюбив народ да защити своя държавен, икономически, финансов и технологичен суверенитет, и утвърди Русия като военно-политическо ядро на световното мнозинство, решено да даде отпор на ,,Златния милиард” в името на един многополярен, по-справедлив, по-балансиран и по-спокоен свят.