Как се добива кехлибар в най-голямото находище в света
Почти цялото световно находище на кехлибар се намира в западния край на Русия. Кехлибарът е високо ценен от много народи по света. А в Русия почти всяка жена има бижута с кехлибар. Руснаците го обичат толкова много не само заради необичайната му красота и достъпност (той е по-евтин от диамантите и изумрудите), но се смята, че има лечебна сила, разказа bg.rbth.com.
Според различни данни Русия притежава от 80 до 95% от световните запаси на този камък. Находища има в Сахалин и Таймир, но най-голямото в света се намира в малкото село Янтарни в Калининградска област. Учените са изчислили: на всеки кубичен метър кехлибарена скала – “синята земя” – има 1,9 кг кехлибар. Единственото предприятие в света, което се занимава с промишлен добив на кехлибар, е Калининградският кехлибарен комбинат (част от корпорация “Ростех”). Сега те разработват Приморският рудник.
Защо кехлибарът се добива на сляпо?
Не може да се види кехлибар просто така, той се съдържа в “синята земя” (наистина има син оттенък), на дълбочина 50-60 метра. Самият процес на добив изглежда доста необичайно: на дъното на кариерата стои служител с хидравлична инсталация и струя морска вода бие в кехлибарената скала.
“Тя не може да се измие с обикновена вода, защото е много плътна, обяснява Алексей Коркин, главен геолог на Приморската кариера, затова използваме вода от Балтийско море. За да се измие 1 куб. м от тази глина, са необходими 8 куб. м такава вода.” По този начин се получава пулп – смес от синя пръст и морска вода – който се стича по коритото на реката в специална канавка, а оттам се отвежда по тръбопроводи до обогатителната фабрика.
Поради факта, че в процеса е необходима вода, кехлибарът може да се добива само преди водата да е замръзнала. По правило това се случва до средата на ноември, а през зимата в кариерата се провеждат профилактични работи. За един работен ден в кариерата се измиват от 3 до 5 тона кехлибар. Сред тях има самородни късове с тегло над 1 кг. По правило те се извличат във фабриката, тъй като са скрити под слой глина. “През този сезон вече сме извадили 12 самородни кехлибара, казва Алексей. Най-тежкият камък беше намерен в началото на пролетта, той тежеше 1,876 кг.” До неотдавна големите камъни се извличат с мрежи, но сега машините вършат чудесна работа.
Какво ще се случи с кариерата, когато кехлибарът свърши?
Добивът тук се извършва от 1976 г., но има достатъчно за поне още сто години. Добиваме по 500-600 тона годишно, а запасите на находището са 53 000 тона.
Излишната скала се отстранява с помощта на драглайн – ходещ екскаватор. В кариерата има три такива машини. И докато в една част на кариерата се промива кехлибар, в друга се извършва рекултивация. Отпадъчната скала се извозва тук с помощта на драглайн, подравнява се, засажда се с растения и се връща обратно в региона.
Наблизо вече се намира отработената Синявинска кариера, затворена през 70-те години на ХХ в., която сега е превърната в едно от най-красивите езера в региона. “Ще предадем и тази кариера, но това е перспектива за години напред”, казва Алексей. “Темпото ни е 50 метра годишно, а кариерата се простира на 1,5 километра дължина и ширина. Имаме 20-годишен хоризонт на планиране: знаем, че една част от кариерата ще бъде завършена след 10-15 години, а ние ще добиваме още няколко десетилетия.
Как да различим кехлибара от обикновените камъни
Самите камъни стават видими едва във фабриката. Процесът на отделяне на кехлибара от другите камъни, които се намират в тази скала, е съвсем прост и може да бъде полезен за проверка на камъка за автентичност и в нормалния живот.
“Всеки камък е по-тежък от кехлибара – казва Алексей – и има лесен начин да установите, че пред вас е той, а не нещо друго. Трябва да вземете чаша вода, да сипете в нея повече сол, да я разбъркате и да сложите камъните. Всичко, което потъва, не е кехлибар.” Факт е, че плътността на кехлибара е почти равна на плътността на водата в Балтийско море и ако обикновената вода се осоли, тя ще стане по-плътна и кехлибарът ще изплува.
