Проф. Васил Проданов: Кризата на неолибералния капитализъм ражда фашизъм
От няколко години на сайта на Европейската комисия по икономически и социални въпроси стои статия, озаглавена „Фашизмът е във възход: откъде идва и как да го спрем с общ европейски отговор“. В нея се казва, че фашизмът преди Втората световна война е свързан тясно с голямата икономическа криза 1929-1933 г. и по подобен начин сега имаме криза, нарастващо неравенство и увеличаване на относителния дял на бедните, което ражда отново фашизъм в Европа и останалия свят.[i] Тази статия отразява реалните факти, появили се във времето след кризата през 2008 г. и особено след Майдана в Украйна, присъединяването на Крим към Русия, началото на нова студена война, разтърсващите света войни в Украйна и Газа е периодът, през който в световен план. „фашистки” започна да се употребява и прикачва към всякакви политически явления с честота невиждана през изминатите преди това седем десетилетия от края на Втората световна война. Макар, че много от тези употреби имат пропаганден характер, не можем да не забележим, че съществуват реалности, които отново създават предпоставки за това явление като ксенофобия, антисемитизъм , авторитаризъм и евроскептицизъм.
Първо. Отново имаме господство на финансовия капитал, премахване на разделението на инвестиционни и търговски банки, скок на експлоатацията на целия свят не чрез традиционното разделение на необходима и принадена стойност на индустриалния труд, а чрез спекулациите с финансовия капитал и създаване на капитализъм, водещ до рязко задлъжняване на страни, региони и отделни индивиди. Глобалният дълг през третото тримесечие на 2023 г. е достигнал 307.4 трил. и като съотношение към БВП е достигнал рекордни исторически равнища като между най-задлъжнелите държави са САЩ, Япония, Франция, Великобритания. Днес степента на финансилизация на капитализма е по-голяма от времето преди Първата световна война, когато се появяват теориите за империализма и финансовият капитал е излязъл повече от всякога от контрола на държавата, имаме масово задлъжняване и на развити и развиващи се страни, битка за доминираща валута. Водещият механизъм на експлоатация е чрез финансовия, а не чрез другите форми на капитал.
Проучвания на периода на възхода на фашизма през 20-те-30-те години на ХХ век показват как голямата депресия става пусков механизъм за екстремистко гласуване, как финансовите кризи водят до фрагментизация и поляризацията на парламентите. Това се наблюдава и у нас в навечерието на 19-майския преврат през 1934 г., и още повече днес – никога в българската история в парламента не е имало толкова партии колкото днес – около 50. Гласовете за радикалната десница са се увеличили за пет години след банковата криза и по време на възхода на фашизма преди Втората световна война, и сега с около една трета. И тогава, и сега от кризата се възползва не радикалната левица, а радикалната десница. Проучванията показват, че финансовите кризи и при възхода на фашизма след Първата световна война и сега рязко увеличават стачките, бунтовете, антиправителствените демонстрации, уличните протести. Като цяло техният брой се утроява в сравнение с предишни периоди.
Второ. Имаме възход на неравенството в мащаби от времето на така нар. „позлатена епоха“ на Запад, преди Първата световна война, станало важна предпоставка за тази война. Социално-икономическите неравенства днес са по-големи отколкото по времето на Карл Маркс. Когато Маркс и Енгелс пишат през 1848 г. Комунистическият манифест 10-те процента най-богати в света са получавали около 53 % от световните доходи, през 2020 г. те са получавали 55 % от световните доходи.
Доходите на 0.1 % от най-богатите в САЩ са нараснали от 1979 до 2021 г. с 465%, докато доходите на 90-те процента от населението, които са с по-ниски доходи са пораснали само с 29 %. От 1975 до 2000 година, времето на на неолиберален капитализъм, според изследване на Ранд корпорейшън резултатът от намаляване на преразпределителната роля на държавата и данъчното бягство на капитала е, че 50 трилиона долара са отнети от 90-те процента от по-бедната част на американското население и са отишли в джобовете на 1 % най-богати. При запазване на преразпределителната система на социалната държава до 1975 г. тези пари биха отишли у 90 %, а не у 1 % от американците.
Според годишния Доклад за глобалното богатство на Credit Suisse през 2021 г. 1 % от населението в света притежава 45.6 % от световното богатство, докато през 2019 г. е притежавал 43.9 %. Ако вземем десетте най-големи икономики в света на първо място е Русия, където 1 % от населението притежава 58.6 % от националното богатство, след това е Бразилия с 49.3 %, после идват Индия с 40.6 %, САЩ с 35.1 %, Китай с 30.5 %, Германия с 29.2 %, Канада с 23.6 %, Великобритания с 23.1 %, Франция с 21.9 %, Япония с 18.7 %.
През януари 2023 г. бе публикуван поредният доклад на Оксфам за глобалното неравенство, озаглавен „Оцеляването на най-богатите: как трябва да облагаме данъчно супербогатите сега, за да се борим с неравенството“, в който се анализират най-новите тенденции в тази област. В него се дават следните данни за най-новите тенденции:
· Между 2020 и 2022 г. най-богатият 1 % от населението в света е присвоил почти две трети от новосъздаденото богатство, два пъти повече отколкото общо са получили останалите 99 % от живеещите на планетата.
· Всекидневно в този период богатството на милиардерите е нараствало с 2.7 млрд. дол., докато в същото време инфлацията е изпреварила доходите на около 1.7 млрд. души по света и те съответно са обеднели.
· Голяма част от световното богатство има наследствен характер, както е било и при предишни фази на възход на протофашизъм, а и класически фашизъм. През 1930-те години е време не само на доминираща роля на финансовия капитал, но и на цикъл, който е израз на криза на така нар. „позлатена епоха“, свързана с рязкото нарастване на неравенството, но и с нарастващо количество богати по наследство. Сега имаме същата тази тенденция. През следващите няколко десетилетия над 1000 милиардери в света ще прехвърлят на своите деца около 5.2 трилиона долара, т.е. наследеното богатство е в мащаби не по-малки от тези във феодалната епоха. През миналата година само богатство от 150.8 млрд. дол. е наследено от 53 човека. Неслучайно популярна е тезата за капитализмът приема новата форма на дигитален неофеодализъм.
България е най-неолибералната страна в ЕС, което се вижда от факта, че най-голяма част от нейната икономика е оставена извън държавата на пазарни субекти. Типичен индикатор за това са разходите на държавния бюджет спрямо БВП на страната, които са между най-ниските в ЕС – 40.6 % от БВП, докато средно за ЕС те са 51.5 %. Същевременно социалните плащания като част от държавния бюджет са 13.4 %, докато средно за ЕС те са 20.5 %. Затова и България е страната с най-голямо неравенство в Европа през 2022 – с коефициент на Джини 41.3 и в това отношение почти сме настигнали равнището на глобалния хегемон на неолибералния капитализъм САЩ, където коефициентът на Джини е 41.4. В този смисъл сме и най-капиталистическата и зависима от олигархията страна в Европа, независимо от 33 години либерални идеологически „празнословия“ как сме направили „преход към демокрация“ и как обичаме така нар. „евроатлантически ценности“.
Това води навсякъде по света до нарастващ песимизъм, конфликти, противоречия, разпадни процеси. Особено песимистични и катастрофични са визиите за бъдещето на света не къде да е, а в центъра на неолибералния капитализъм САЩ. Скорошно изследване на Пю Рисърч Център установява, че около четирима от всеки десет възрастни американци смятат, че човечеството се намира в края на съществуването си. От края на историята като най-висше състояние на човечеството, както твърдеше че сме стигнали преди близо три десетилетия американския либерален идеолог Франсис Фукуяма САЩ са стигнали до състояние, при което около 100 милиона американци там вече виждат края на съществуването на човечеството.
Неравенствата засилват всички противоречия на капитализма и са ключов фактор в кризисните процеси, водещи към протофашизъм, криптофашизъм, микрофашизъм.
Трето. Криза и разпадни процеси на либералната демокрация
Криза и упадък на либералната демокрация. Неолибералният фундаментализъм на пазара, който икономизира всички сфери на обществото, изпразва от съдържанието й либералната демокрация, която маскира диктатурата на неолибералния пазар. Неслучайно множество изследвания през последните години говорят за нейния упадък. Така например в поредния доклад през 2021 за нейното състояние в света на „Фрийдъм хаус“ се прави изводът: „Глобалният упадък на демокрацията се ускори“.
Нараства поляризацията на партийните системи и обществата. Недоверието във водещата институция на либералната демокрация, каквато е парламентът, от САЩ до България е между 8 и 10 %. Нарастващото недоверие към държавата и нейните институции, от което се възползват десните за прехвърляне власт към пазара, се проявява във фрагментизация и разпад на предходни партийни системи, криза на политическите партии, намаляване на тяхната членска маса и твърдите ядра, гласуващи за тях. Предходното ляво-дясно политическо пространство започна да се деформира при намаляващия суверенитет, традиционните политически идентичности да се размиват, а обвиненията, че левите не са истински леви, а и десните не са предходните десни, да стават все по-чести. Навсякъде с успех се ползват авторитарно-популистки вождове и партии в различни версии като се от партията на Ердоган в Турция, тази на Бойко Борисов в България, на Виктор Орбан в Унгария, на Качински в Полша, на серия от възхождащи дяснорадикални лидери в Западна Европа от Найджъл Фараж във Великобритания през Марин Льо Пен във Франция до Доналд Тръмп в САЩ. Кризата и на класическата пряка демокрация по времето на Платон и на Ваймарската представителна демокрация е раждала стремеж към силна централизация и авторитарен лидер начело. Точно това наблюдаваме в момента. Разпадът на либералната демокрация намира израз в рязко понижаване на доверието към съществуващите партии, политици, политически системи и възход на популистки лидери, обединяващи масите чрез засилване на структурите на сигурност и образ на враг – в различни версии. Те засилват ролята на държавата и сигурността –физическа и социална, претендират да връщат суверенитет и отслабват чужда зависимост, увеличават контрола върху идеологическите апарати, реализират успешен пиар.
Проявите на десен популизъм, ксенофобия, национализъм, неофашизъм в различни страни се увеличават. Все по-гръмки стават гласовете за криза на либералната демокрация. В няколко десетки книги в САЩ вече се изследва поляризацията сред американското общество, а и в обществата на много други страни в света, включително и в Западна Европа. Проучвания на отношенията между двете партии в САЩ показват, че докато през 2016 г. 35 % от демократите в САЩ смятат, че републиканците са неморални хора, днес този процент е 64. От другата страна, през 2016 г. 47 % от републикаците смятат, че демократите са неморални, а днес 72 % мислят така. Проучване на Пю Рисърч Център на проблема с поляризацията в американското общество сред 10 000 американци показва, че 27 % от демократите гледат на републиканците като заплаха за американската нация и по същия начин 36 % от републиканците гледат на демократите като заплаха. Като се има предвид спецификата на американската политическа система това се превръща във фактор, който прави невъзможни вземането на немалка част от небходимите решения за функционирането успешно на страната. А политическата и партийна поляризация е обусловена от социално-икономическата и я подсилва допълнително. Навсякъде от САЩ до България доверието в парламентите като основен инструмент на либералната демокрация е на рекордно ниско равнище.
В САЩ през август 2023 г. само 19 % от американците одобряват дейността на Конгреса.
У нас според изследване на Галъп доверието в българския парламент в началото на юли 2023 г. е 15.3 %. В световния Индекс на демокрацията САЩ вече са класирани назад като „дефектна демокрация“ и това е характерно и за основните западноевропейски държави.
В изследването на десетки хиляди хора по света е поставен е въпросът „В каква степен сте съгласен или не сте съгласен със следното твърдение „Страната ми се управлява според волята на народа?“. В България 77 % от анкетираните отговарят, че не са съгласни, че страната се управлява по волята на народа, т.е. че има реална демокрация. Това след като повече от три десетилетия реставраторите на капитализма, самонаричащи се „демократи“ ни обясняват всекидневно шествайки по всички медии как са направили „преход към демокрация“. Но и в САЩ 56 % от американците отговарят, че страната им не се управлява по волята на народа, в ЕС и Швейцария общо така отговаря 57 % от населението. Либералната демокрация бе маската на неолибералния фашизъм, която сега губи тези възможностите да краси и прикрива неговото лице, както това стана и през 1930-те години в Европа.
Социологическо изследване на американската социологическа агенция Расмусен констатира, че над две трети от американците смятат, че страната им се превръща в „полицейска държава“. Друго проучване на изследователски екип на LAPOP Lab към университета Вандербилт показва, че делът на американците, които са готови да подкрепят военен преврат и военно управление в страната е нарастнал от 28 % през 2017 г. до над 40 % през 2023 г., а делът на подкрепящите военния преврат само сред привържениците на Републиканската партия е нарастнал до 54 %. През 1923 г. и 1934 г., когато стават преврати у нас няма социологически изследвания, но ако имаше вероятно резултатите щяха да бъдат сходни. В скорошна статия под заглавие „Американската омраза става глобална“ известното американско списание „Форин ъфеърс“ говори за масовото разпространение в САЩ на конспиративни теории, убеденост в расово превъзходство, прояви на омраза и нетолерантност. Изтъква се, че идеологията за превъзходство на бялата раса придобива нарастваща популярност в Америка през последните години. Крайно дясното насилие е във възход и масово се изнася от САЩ и към други страни. Казва се „Съединените щати се превърнаха в пример за крайно десен екстримизъм“. Ако вземем академичната сфера например в САЩ големи американски учени се оплакват от това, че са цензурирани. Ноам Чомски говори, че не е допускан до основните американски телевизионни канали и вестници. Пред мене такъв голям американски икономист като Джеймс Гълбрейт, син на известния икономист и дипломат Джон Гълбрейт се е оплаквал, че не е допускан да работи в катедри по икономикс в университетите, защото е с леви възгледи.
У нас професорка по история, която също няма да видите по основните телевизионни канали, но въпреки това изразяваща публично различно от официалното мнение е заклеймявана от ръководството на нейния университет.
Фактор за нарастващите тенденции на фашизъм е кризата на левите партии във всичките им версии всякъде в Европа- от маргинализираните комунистически партии, през традиционната социалдемокрация до различните опити за нови леви партии. Анализирайки възхода на фашизма по време на кризата през 1930-те години и загубата на позиции на социалдемократите в Германия известният социолог Валтер Бениамин ще каже че „зад всеки фашизъм има една провалена революция”. Кризата на неолибералния капитализъм и на левицата днес води до подобни тенденции. Фашизмът и нацизмът в Европа трансформират тежките противоречия през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век в расови и националистически конфликти. Вместо до лява вълна те водят до крипто, прото и микро фашизми. Голямата икономическа криза през 2008 открои именно подобна тенденция на трансформация на изострящите се социално-икономически неравенства и противопоставяния в религиозни, етнически, националистически, цивилизационни конфликти. Откриването в исляма, християнството в една или друга култура, нация, и пр. причините на проблема и действия по тяхното ликвидиране или ограничаване. Нарастващото неравенство и социално-икономически противоречия се осъзнават не непосредствено в политическа и икономическа форма, а чрез религиозни, етнически, расови противопоставяния.
Проучване в Германия още през 2010 г., когато Меркел заяви, че мултикултуразимът се е провалил, показва, че 13 % от германците биха приветствали появата на „нов фюрер”, над една трета имат усещането, че страната им е „опустошена от чужденци”, около 60 % искат ограничаването на практикуването на исляма, а 17 % смятат, че евреите имат твърде голямо влияние. Проучвания същевременно в Дания показваха, че 90 % от младите турци гледат на бойците на ислямска държава в Сирия като „герои”.
В Европейския съюз във възход са нелиберални десни, популистки, консервативни и националистически партии – спечелилата наскоро изборите Партията на свободата в Нидерландия, Националният фронт във Франция, Консервативната народна партия в Естония, Алтернатива за Германия в Германия, Право и справедливост в Полша, Вокс в Испания, Сръбската прогресивна партия и Двери в Сърбия, Шведските демократи с техния лозунг „Направете Швеция отново велика“. Всички те са против имиграциятата, застъпват се за ограничаване на правата правата на малцинствата, подкрепят традиционното семейство и защитата на националния суверенитет, противопоставят се на много от решенията на ръководните органи на ЕС, призовават за ограничения в медиите и действията на журналистите, имат критично отношение към неправителствените организации, подкрепят различни авторитарни действия. Вътре в тях има прояви и групи, свързани с протофашизъм, микррофашизъм, криптофашизъм, макар че като партии те не може да бъдат класифицирани в момента като такива.
Четвърто. Отново имаме олигархизация и преход към нелиберални демокрации.
Олигархизацията на капитализма е по-голяма от всякога преди това в историята. Трима изследователи – Стефания Витали, Джеймс Гланфладер и Стефано Батистон се възползват от достъпността до огромни бази данни за фирми и корпорации днес – общо 37 милиона икономически единици за 2007 г. (годината на изследването), и от постиженията на модерната наука за комплексни (сложни) системи, за да разкрият и “развържат” взаимоотношенията между тях. Поставят си за цел да изследват всички преки и непреки взаимодействия помежду им.
Авторите откриват силно свързана компонента – “клуб” от фирми, в която всеки член притежава директно или индиректно акции от всички останали. Клубът се състои от 1347 институции или едри притежатели на акции, регистрирани в 26 държави. Това доминиращо ядро има формата на “папийонка”, особеност открита за първи път при световната уеб мрежа. Но за разлика от интернет, мрежата от ТНК е асиметрична; много малко външни агенти имат дялове в някоя от компаниите й, докато тя притежава много дялове и упражнява контрол върху останалите фирми.
По показателя стойност на оперативните печалби, 4.35% от всички икономически играчи прибират 80% от планетарната печалба! По показател контрол върху глобалната икономика концентрацията е още по-фрапантна – едва 0.61%, или като брой 737 от най-едрите акционери контролират 80% от производството и услугите в света! Нещо повече едва 147 наистина топ ТНК притежават 40% от контрола върху всички други ТНК в света чрез сложно преплетени взаимни притежания.
Изследване на Елке Хемскерк от Амстердамския университет установява, че всичко на всичко само 16 човека са хората в Европа, които образуват мрежата на финансови и промишлени зависимости в европейския бизнес. Те присъстват в упавляващите органи и съвета на директорите на 67 фирми, които от своя страна влизат в структура с 216 взаимовръзки между органите на управление на различни компании. Тяхната дума по принцип има по-голяма тежест от тази избраните от хората политици, които имат ограничени възможности за действия в сферата на икономиката. Добре характеризира този процес Славой Жижек дори със заглавието на една своя статия във „Файнаншъл таймс” – „Капитализмът се освободи от оковите на демокрацията”. Протича процес на деградация на либералните многопартийни демокрации, осигуряващи автономия на държавата, и превръщането им в маска на олигархии, които са глобално йерархизирани, а националните държави са подчинени така в нарастваща степен на тези олигархии.
Екип от учени от Принстънския университет преди десет години направи изследване, което ги доведе до извода, че САЩ са олигархия и то бе публикувано в съответните американски научни издания. Голяма част от световния капитал е в ръцете на от 1347 компании или едри притежатели на акции, регистрирани в 26 държави. 4.35% от всички икономически играчи прибират 80% от планетарната печалба. Само 0.61%, или като брой 737 от най-едрите акционери контролират 80% от производството и услугите в света. Нещо повече, едва 147 наистина топ транснационални компании (ТНК) притежават 40% от контрола върху всички други ТНК в света чрез сложно преплетени взаимни притежания. Това води до трансформация на либералната демокрация в олигархична маска на господството на най-богатата транснационална буржоазия и предизвиква взрив от недоверие към съществуващите партии и институции.
Пето. Социалната база на новопоявяващите се популистки, авторитарни, националистически, фашизоидни сили са губещите в условията на глобализация социални групи в различните общества – работническата класа, превръщаща се в прекариат и конкурирана от имигрантите, декласирани слоеве, големи части от средната класа, чиито доходи падат и се чувстват заплашени и в нарастваща степен маргинализирани. Колкото по-несигурна, стресирана и страхуваща се за бъдещето си е е голямата част от обществото, толкова по-благоприятна е социалнопсихологическата среда за появата на вожд с претенции за спасител, който популистки да овладее властта.
Шесто. Отново имаме антикомунизъм, който виждаме особено силно в разрушаването на паметници и приемане на закони срещу комунизма в Украйна. В Украйна предходните паметници от времето на социализма бяха съборени и заменяни с паметници на националиста Степан Бандера, обявен за „Герой на Украйна“, а около 42 души, които се възпротивиха на Майдана бяха изгорени в Профсъюзния дом в Одеса, където се бяха скрили. В момента всички опозиционни партии са забранени. Има мощни олигархии, които се съчетават там с идването на глобалния капитал, който изкупува земята на Украйна. Неслучайно американското списание „Каунтърпънч” отбеляза, че „носталгията към антикомунизма добавя сюрреалистичен елемент към примирението с възраждането на фашизма. Така човек просто не може да се вълнува за нацисти, когато въображаемата съветска заплаха се задава отново на границите на НАТО…Отново във въздуха на Европа имаме концентрация на хипнотизиращо, съблазняващо, перверно „зло”. То се носи от реакционния западен вятър, който духа от центровете на двете страни на Атлантика.”
Седмо. Както през 30-те години на ХХ век, отново имаме криза на Просвещението и на универсалистките ценности и идеологии. Неслучайно с възхода на неолибералния капитализъм на Запад се заговори за постмодернизъм и постсекуларизъм. Изчезна вярата в бъдещето и легитимацията на едно общество чрез бъдещето. Доминиращата част от населението в държавите от капиталистическия център, както и в целия ЕС смята, че следващите поколения ще живеят по-зле от родителите си. Във възход са различни конспиративни теории за това, което става край нас, подобно на ситуацията в Германия през 1930-те години, когато всичко се обяснява чрез лошите евреи. Заговори се за „ново средновековие”, свързано с връщане към религията и суеверията, с нарастваща легитимация на властта и на властовите амбиции чрез съответни интерпретации на миналото.
Днес на Балканите се строят повече джамии отколкото за всеки друг период от времето на Танзимата насам. Изследванията показват, че близо половината българи вярват, че някой им е направил черна магия. Броят на ислямизираните цигани в Пазарджик е в размери, каквито не е имало от 1666 г., описана във „Време разделно” на Антон Дончев. А Бойко Борисов като дългогодишени министър-председателят откриваше църкви, не научни институти и университети, носейки на ръката си червен конец срещу уроки и връщайки колата на НСО, ако пътя й пресече черна котка.
В Близкия Изток върви ислямска версия на някогашната Тридесет годишна религиозна война в Европа между 1618 и 1648 г. Ако във времето, което роди фашизма след Първата световна война Освалд Шпенглер написа своята знаменита книга „Залезът на Европа”, то днес е знаменателно, че се появи подобно също станало популярно съчинение – „Смъртта на Запада” на Патрик Бюкенън. И при раждането на класическия фашизъм, и при днешните проявления на неофашизма имаме съпътствуващата нагласа за края на доминацията на държавите, които съставляват капиталистическия център в продължение на няколко века.
Осмо. Неолибералният глобализиран фашизъм е в криза и ражда нови версии на неофашизъм, свързани с национализма и популизма, както и нарастващи опасности от нова война. Военният сблъсък на Русия с Украйна и ставащощо между Израел и Хамас доведе до нарастваща цензура до мащаби, непознати дори при предишната студена война и допълнително падане на външно „демократичната“ маска на неолибералния капитализъм. Неотдавна списание „Политико“ публикува статия на Женевиев Лакиър, професор по право в Чикагския университет, озаглавена „Изглежда като нов маккартизъм“: Как войната Израел-Хамас преобразува свободата на словото“. В нея се говори за поредицата уволнения на журналисти в САЩ, които имат мнение различно от това, което се предлага официално в тяхната медия. Съобщава се за 260 такива уволнения. Според ежегодната класация на „Репортери без граници“ на държавите в света по свобода на словото през 2022 г. САЩ се класират на 42 място по свобода на словото. Наскоро една от най-известните американски социологически агенции публикува свое проучване сред 10 хиляди американски журналисти, озаглавено „Повечето американски журналисти са загрижени за свободата на печата“, в което дава данни, че всеки шести американски журналист е силно или много загрижен за свободата на печата. У нас е във възход цензурата по водещи медии, по които видни наши учени и анализатори с алтернативни гледни точки никога няма да получат право да говорят.
Това е свързано и с тенденцията, че отново кризата ражда радикално дясно-популистки, вождистки партии и движения, обединявани на националистическа или религиозна основа, както е с ислямска държава, а и редица такива партии и движения в Европа – от Пегида, през Националния фронт във Франция до партията на Качински в Полша и Златна зора в Гърция, Партията на свободата в Австрия. Наличието на маргинални неофашистки групи се превърна в нещо постоянно присъстващо в развитите западни страни през последните десетилетия. Предпоставките за тях обаче рязко се увеличиха през последните години. Неолибералният глобализиран капитализъм навсякъде постепенно демонтира предходни социални защитни механизми за по-бедните и слабите, увеличава своите противоречия в резултат на ускорено нарастващи неравенства, тресе се постоянно от най-различни кризи. Появата на протофашизми във версията на различни десни партии – като примери се дават „Националният фронт“ на Марин Льо Пен във Франция и „Алтернатива за Германия“ в Германия. В цяла Европа и в САЩ имаме различни форми на микрофашизъм и протофашизъм, проявяващи се чрез едно или друго движение, партия, политическа група. През последните години десетки организации и партии в САЩ и ЕС са поставени в класификацията на фашистки партии. Групите, идентифицирани като неофашистки например в САЩ през последните години са организациите на гордите момчета, Националният алианс и Американската нацистка партия. И в Европа и в САЩ ускорено расте антисемитизмът.
