Да си спомним за Джон Пилджър – журналиста, нямащ страхове
В края на 2023 г. се разделихме с Джон Пилджър – журналистът, който бе известен с това, че нито веднъж не се притесни да изрече онова, което другите премълчаваха. В продължение на половин век в статиите си във вестниците и в документалните си филми, а по-късно и в игралното кино, той бе силен глас на обезправените и трън в очите на властимащите.
Пилджър е роден на 9 октомври 1939 г., в Сидни, в семейство на учителка – Елси (по баща Мархейн) и дърводелец – Клод Пилджър. Учи в мъжката гимназия в Сидни и печели медали като плувец. През 1958 г. постъпва на работа в “Australian Consolidated Press”, където работи за “Sydney Sun”, а след това – за “Daily and Sunday Telegraph”.
Работи на свободна практика в Италия, преди да се премести във Великобритания през 1962 г. и да стане кореспондент в информационната агенция “Ройтерс”. Година по-късно се присъединява към “Daily Mirror” като редактор, а по-късно започва да прави разследвания, които се запомнят с описателния му стил на писане и с неуморните му кампании, последвали разкритията му.
Обикаля света, но през 1967 г. по време на апартейда управляващият режим в Южна Африка не го допуска в страната; на следващата година е на метри от мястото, където Робърт Кенеди е убит в Лос Анджелис.
През 1985 г. напуска “Daily Mirror” и започва да пише за други вестници, включително за “Guardian”. По-късно е един от ярките поддръжници на основателя на “Уикилийкс” Джулиан Асанж.
Наред с десетките отличия Пилджър получава и наградата “Еми” за филма си “Камбоджа: Предателството”, а през 1991 г. за същата лента получава и “Ричард Димбълби” – най-престижната награда на БАФТА за поднасяне на актуална информация.
За личния живот на Пилджър не се знае много – през 1971 г. – той се развежда с журналистката Скарт Флет. Сега оставя вдовица – Джейн Хил, която също му е колежка и работи в списание. С нея той живее повече от 30 години и има син Сам. От връзката си с журналистката Ивон Робъртс пък има дъщеря – Зоуи.
Джон Ричард Пилджър ще остане в историята на журналистиката с думите: “Не е достатъчно журналистът да бъде просто вестител, той трябва да разбира скритите послания на властта и митовете, които ги обрамчват”.
През 2006 г. участва в дискусия в Колумбийския университет, Ню Йорк, на тема “Да нарушим мълчанието”. На нея заявява, че журналистите от така наречения мейнстрийм, носят голяма част от вината за убитите и за разрушенията в Ирак. Причината – не са оспорили и разобличили лъжите на Буш и Блеър.
Въздействието на журналистиката на Пилджър е огромно.
През 1979 г. той отива в Камбоджа, след като виетнамците изхвърлят Пол Пот и главорезите от Червените кхмери. В репортаж, който заема повече от половината от “Daily Mirror”, той разкрива, че вероятно повече от два милиона души от 7-милионното население са загинали в резултат на геноцид или глад, а други два милиона са обречени да умрат заради недостиг на храна или болести.
Страховитите кадри с изтощени деца и лекари, които се борят да спасят живота им, впоследствие са показани в документалния филм на Пилджър “Нулева година: Тихата смърт на Камбоджа”. Лентата е гледана в 50 държави от 150 милиона зрители и печели повече от 30 международни награди.
Проявявайки таланта си да поставя човешката трагедия в политически контекст, Пилджър хвърля част от вината върху Съединените щати. Те тайно и незаконно са бомбардирали Камбоджа, създавайки безредиците, които са позволили на Пол Пот да завземе властта.
Освен това Пилджър твърди, че западните правителства не са искали да предоставят помощ на тези, които сега управляват Камбоджа, от страх да не предизвикат недоволството на Съединените щати.
Репортажите на Пилджър помогнаха за събирането на 45 млн. долара помощ за Камбоджа и му донесоха второ отличие “Журналист на годината” през 1979 г. на наградите на Британската преса. Предишното му отличие бе от 1967 г. и бе за репортажите му от Виетнам. За разработките си, посветени на Камбоджа, той печели и Наградата за мир, връчвана от ООН за журналистически постижения. През следващото десетилетие той продължава да се връща в Камбоджа и да прави политически разследвания. В този период той оцелява в засада, след като е включен в черния списък на червените кхмери с неудобни хора, набелязани да бъдат убити.
Още с първия си документален филм през 1970 г. Пилджър прави фурор. В “Тихият бунт” за поредицата “Светът в действие” на телевизия “Гранада” той разказва за упадъка на морала на американските войници по време на войната във Виетнам. Той разкрива, че някои офицери са били убивани от собствените си войници.
След оплакване от страна на посланика на САЩ в Лондон, ITA – тогавашният регулатор на търговските телевизии, наказва “Гранада”. Принуждава я да се откаже от предаването, което дава началото на бъдещи битки с Пилджър по въпросите на баланса и безпристрастността.
Сериалът на Пилджър по ITV (1974-77 г.), създаден от ATV, разглежда много противоречиви теми във Великобритания – страната, която приема Пилджър, след като той напуска родната си Австралия през 1962 година. Пилджър съобщава за 98 жертви на талидомид, които не са получили никакви обезщетения заради това, че лекарственият препарат, който са ползвали, ги е увредил за цял живот. Прави репортажи за съкращения в Националната здравна служба, за жестоките прояви на расизъм, за нечовешко отношение към децата с увреждания. В чужбина той прави интервюта с чешки дисиденти.
През цялото това време IBA – организацията, наследила ITA, настоява филмите му да бъдат представяни на екрана като “лична гледна точка”, а не като обективен репортаж. Пилджър описва Дейвид Гленкрос, главен програмен директор на регулатора, като “главния цензор на комерсиалната телевизия”. Журналистът смята, че призивите на IBA за обективност, балансираност и безпристрастност, са тип код за утвърдената представа за света, спрямо която да се измерват повечето гледни точки.
Пилджър споделя, че разглежда политиката от всичките й страни и се радва на подкрепата на Ричард Крийзи, който става ръководител на отдела за документални филми на ATV и договаря с Гленкрос правото да показва филми без етикета “лично мнение”. Малко по-късно ATV се превръща в Central Independent Television. По онова време, през 1983 г., Пилджър решава да снима филм за езика, използван за популяризиране на ядрените оръжия в документалния си филм “Играта на истината”. От IBA настояват, преди да бъде излъчен, да бъде направена “балансираща” програма от някой друг журналист.
Пилджър е един от първите репортери, завръщащи се във Виетнам след войната. Сред филмите му от този период са “Помниш ли Виетнам” (1978 г.) и “Герои” (1981 година). За снимките на последния Пилджър отвежда петима американски ветерани с увреждания на местата, където са воювали, за да размишляват върху това, което той описва като война, водена “в името на нищо”.
Твърденията му във филма “Камбоджа: Предателството” от 1990 г., че партизаните на Червените кхмери са били обучавани от SAS (Special Air Service) през 80-те години на миналия век му “осигуряват” дело за клевета.
Много от документалните му филми разкриват нарушения на човешките права. С риск за живота си Пилджър и постоянният му режисьор Дейвид Мънро снимат в страни, управлявани от военни диктатури.
В “Смъртта на една нация: Заговорът в Тимор” (1994 г.) той интервюира очевидци на геноцида, извършен от окупационния индонезийски режим в Източен Тимор и разкрива нерегистрирано масово убийство. А в “Отвътре от Бирма: Земя на страха” (1998 г.) разследва злодействата на управляващите генерали, които принуждават дори децата да строят пътища и железопътни линии.
В книгата “Апартейдът не умира” (1998 г.) Пилджър интервюира Нелсън Мандела и предизвиква неудобство както у белите, така и у черните южноафриканци, като описва новия “икономически апартейд”, заради който много чернокожи живеят в крайна бедност.
Той проучва санкциите на ООН срещу Ирак, преди проведената от САЩ инвазия, в “Да платиш цената: Убийството на децата на Ирак” (2000 година). Прави свой коментар на глобализацията в “Новите владетели на света” (2001 г.) и разглежда проблемите в Близкия изток в “Палестина все още е проблем” (2002 година).
Когато Пилджър прави филма “Нарушаване на мълчанието: Истината и лъжите във войната срещу тероризма” (2003 г.), той разкрива предисторията на 11 септември и нахлуването на САЩ в Афганистан, подчертавайки лицемерието на американското и британското правителство. Той започва с думите: “Този филм е за възхода и за издигането на хищната имперска власт и за тероризма, който никога не изрича името си, защото е нашият тероризъм”.
Подобни теми се появяват и във филмите му “Войната срещу демокрацията” (2007 г.), посветен на намесата на САЩ в латиноамериканските страни, както и “Войната, която не виждате” (2010 г.) – хроника на репортажи от фронта. Става въпрос и за Първата световна война, и за войната във Виетнам и за военните операции в Афганистан и Иран. За този филм Пилджър има подкрепата на режисьора Алън Лоури – друг негов редовен сътрудник. В него той търси отговор на въпроса: “Защо много журналисти стават военни барабанчици, независимо от лъжите на правителствата?”
По-късно Пилджър насочва вниманието си към “Поднебесната” – страната, смятана от САЩ за заплаха за глобалната им мощ и снима затова “Идващата война срещу Китай” (2016 година). Малко по-късно се захваща с друга вълнуваща го тема – намаляващите човешки ресурси и пълзящата приватизация в “Мръсната война срещу Националната здравна служба” (2019 година).
Сред над 60 документални филма Пилджър създава и “Кражба на нация” (2004), посветен на британското правителство, което през 60-е години на ХХ век прогонва населението на островите Чагос в Индийския океан, за да могат на тях САЩ да създадат военна база.
Освен това Пилджър има една постоянна тема във филмите, която много го вълнува в периода на професионалния му път от повече от 40 години, започвайки от 1976 година. Тя е свързана с неговата родина – Австралия и с отношението му към коренното австралийско население.
Най-значимият му филм е “Тайната страна: Първите австралийци се борят” (1985), последван от “Последната мечта” (1988) и “Утопия” (2013), в които разказва за пристигането на прабаба му и прадядо му в Австралия като каторжници, за бедността на аборигените и смъртта им в полицейските арести, както и за крадените поколения наред деца от смесени бракове.
