По тъ­нък лед към края на про­паст­та

Дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния меж­ду Ру­сия и САЩ са пред се­ри­оз­но из­пи­та­ние

В края на 2023 г. зам.-ми­нис­тъ­рът на вън­ш­ни­те ра­бо­ти на РФ Сер­гей Ряб­ков пре­дуп­ре­ди, че не е из­к­лю­че­но дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния със САЩ да бъ­дат пре­къс­на­ти, ако във Ва­шин­г­тон ре­шат да кон­фис­ку­ват “зам­ра­зе­ни­те” рус­ки ак­ти­ви и про­дъл­жат да за­сил­ват во­ен­на­та ес­ка­ла­ция в Ук­рай­на. По­доб­но раз­ви­тие спо­ред не­го е не­га­тив­но, но Мос­к­ва ня­ма на­ме­ре­ние да се дър­жи с две ръ­це за от­но­ше­ни­я­та със САЩ. Са­ми­ят дип­ло­мат за­я­ви: “Дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния са­ми по се­бе си не са ня­ка­къв то­тем, пред кой­то тряб­ва да се кла­ня­ме, не са све­ще­на кра­ва, ко­я­то тряб­ва да се па­зи. Но ня­ма да ста­нем ини­ци­а­то­ри на тях­но­то раз­ру­ша­ва­не. По­доб­ни дей­с­т­вия не съ­от­вет­с­т­ват на на­ши­те пра­ви­ла и на раз­би­ра­не­то ни за цен­т­рал­на­та ро­ля на Ру­сия и САЩ в под­дър­жа­не на меж­ду­на­род­на­та си­гур­ност и стра­те­ги­чес­ка­та ста­бил­ност”.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на вън­ш­ни­те ра­бо­ти на РФ из­ле­зе с дек­ла­ра­ция, в ко­я­то се каз­ва, че пре­диш­но­то “праг­ма­тич­но от­но­ше­ние към дей­с­т­ви­тел­ност­та не е свой­с­т­ве­но на се­гаш­но­то по­ко­ле­ние в аме­ри­кан­с­кия по­ли­ти­чес­ки елит, кой­то хва­на юз­ди­те на уп­рав­ле­ни­е­то през 90-те и 2000-те го­ди­ни, за ко­го­то илю­зор­на­та пред­с­та­ва за “края на ис­то­ри­я­та” и за “злат­ния век на хе­ге­мо­ни­я­та на САЩ” бе­ше и ос­та­ва ба­зов све­тог­лед”. Спо­ред рус­ко­то дип­ло­ма­ти­чес­ко ве­дом­с­т­во те­зи сре­ди де­мон­с­т­ри­рат без­пер­с­пек­тив­на­та и аб­сур­д­на цел да “сме­нят ре­жи­ма в Ру­сия”, да ор­га­ни­зи­рат вът­реш­ни без­ре­ди­ци, за ко­е­то вла­гат зна­чи­тел­ни сред­с­т­ва. В то­ва се крие ос­нов­на­та при­чи­на за дъл­бо­ка­та кри­за, ко­я­то пре­жи­вя­ват се­га рус­ко-аме­ри­кан­с­ки­те от­но­ше­ния. “По ви­на на Ва­шин­г­тон, кой­то се въ­о­ръ­жи с без­п­ре­це­ден­т­на ру­со­фо­бия, те се сви­ха до край­ност и има риск да бъ­дат скъ­са­ни все­ки мо­мент”, се каз­ва в дек­ла­ра­ци­я­та.

Та­ка ста­ва яс­но: в Мос­к­ва ве­че ня­ма ко­ле­ба­ние, че скъс­ва­не­то на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния със САЩ е въз­мож­но, ако по­сег­нат на рус­ки­те ак­ти­ви. При то­ва тя ви­на­ги под­чер­та­ва, че то­ва не е из­бор на Ру­сия. Из­тък­ва още, че бе­зот­го­вор­ни­те дей­с­т­вия на Ва­шин­г­тон, ко­и­то за­сил­ват ма­ха­ло­то на ес­ка­ла­ци­я­та и включ­ват в док­т­ри­ни за­да­ча­та за “стра­те­ги­чес­ко по­ра­же­ние” на Ру­сия, мо­же да до­ве­дат до ка­тас­т­ро­фи­чес­ки пос­лед­с­т­вия.

Ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Бай­дън ве­че за­поч­на спеш­ни пре­го­во­ри със съ­юз­ни­ци­те за из­пол­з­ва­не на рус­ки­те ак­ти­ви и пре­дос­та­вя­не­то им на Ки­ев, съ­об­щи New York Times. В та­зи връз­ка лю­бо­пит­но е изяв­ле­ни­е­то на дър­жав­ния сек­ре­тар Ан­тъ­ни Блин­кен, спо­ред ко­го­то “САЩ имат мно­го кон­к­ре­тен план, кой­то га­ран­ти­ра, че Ук­рай­на ще мо­же да ус­тои от ико­но­ми­чес­ка, во­ен­на и де­мок­ра­ти­чес­ка глед­на точ­ка. Пла­нът оба­че пред­по­ла­га да не се на­ла­га да се да­ват на Ук­рай­на го­ле­ми су­ми от по­ря­дъ­ка на се­гаш­ни­те”. В та­къв слу­чай въз­ник­ва въп­ро­сът да­ли Ва­шин­г­тон не зат­ва­ря до­ла­ро­вия кран за Ки­ев. Блин­кен има­ше пред­вид ог­ра­ни­ча­ва­не на аме­ри­кан­с­ка­та по­мощ, ко­я­то тряб­ва да бъ­де ком­пен­си­ра­на за смет­ка на от­к­рад­на­ти­те от Ру­сия па­ри. Имен­но то­ва пред­виж­да “кон­к­рет­ни­ят план” на аме­ри­кан­ци­те. Оче­вид­но те имат се­ри­оз­но на­ме­ре­ние да го ре­а­ли­зи­рат, ина­че ня­ма­ше да го ог­ла­ся­ват.

В ре­зул­тат на то­ва Ва­шин­г­тон ре­ал­но ще ли­ши Мос­к­ва от соб­с­т­ве­ни­те й сред­с­т­ва и ще про­дъл­жат да фи­нан­си­рат про­ек­та си “ан­ти-Ру­сия”, но ве­че не със свои, а с рус­ки па­ри”. Кол­ко­то и да се бо­рич­кат де­мок­ра­ти­те и ре­пуб­ли­кан­ци­те в Кон­г­ре­са по по­вод по­мощ­та за Ук­рай­на и кол­ко­то ре­пуб­ли­кан­ци­те да нас­то­я­ват за ней­но­то ог­ра­ни­ча­ва­не и кон­т­рол, САЩ ня­ма да ос­та­вят Ки­ев на про­из­во­ла на съд­ба­та. Ре­пуб­ли­кан­ци­те ни най-мал­ко не зас­та­ват на стра­на­та на Ру­сия и въ­об­ще не им е ну­жен мир в Ук­рай­на. Те прос­то при­тис­кат Бай­дън и не­го­ва­та ад­ми­нис­т­ра­ция в пред­с­то­я­ща­та пре­зи­ден­т­с­ка кам­па­ния, ка­то из­пол­з­ват греш­ки­те им в съ­би­ти­я­та в Ук­рай­на.

Ако ре­пуб­ли­кан­ци­те бя­ха на власт, те съ­що щя­ха да ис­кат да се по­ма­га на Ки­ев, как­то се­га то­ва пра­вят де­мок­ра­ти­те. Та­ка и ед­ни­те, и дру­ги­те за­ед­но на­ме­ри­ха на­чин – чрез кон­фис­ка­ция на рус­ки­те ак­ти­ви. За­то­ва не би­ва да се съм­ня­ва­ме в ре­ши­тел­ност­та на САЩ да ре­а­ли­зи­ра “ге­ни­ал­ния” си план. Има оба­че ед­но го­ля­мо “НО”, ко­е­то Ру­сия ри­су­ва на кар­та­та на рус­ко-аме­ри­кан­с­ки­те от­но­ше­ния.

Наб­лю­да­ва­ме та­ка­ва кар­ти­на: САЩ, как­то се каз­ва, окон­ча­тел­но го уда­ри­ха през про­со­то, за­що­то, из­г­леж­да, не се стра­ху­ват от Ру­сия. За­що­то си мис­лят, че тя ня­ма да оти­де по-да­леч от дек­ла­ра­ци­и­те. В на­ча­ло­то на спе­ци­ал­на­та во­ен­на опе­ра­ция Вла­ди­мир Пу­тин за­я­вя­ва­ше, че Ру­сия ня­ма да се по­ко­ле­бае в слу­чай на не­об­хо­ди­мост да из­пол­з­ва всич­ки сред­с­т­ва, за да га­ран­ти­ра сво­и­те си­гур­ност и су­ве­ре­ни­тет. То­га­ва на За­пад схва­на­ха ду­ми­те му ка­то “зап­ла­ха с яд­ре­но оръ­жие”. Мос­к­ва не се опи­та да ра­зу­беж­да­ва за­пад­ни­те ли­де­ри и да им обяс­ня­ва ду­ми­те на своя пре­зи­дент. По вся­ка ве­ро­ят­ност с те­че­ние на вре­ме­то аме­ри­кан­ци­те заб­ра­ви­ха пре­дуп­реж­де­ни­я­та на рус­кия ли­дер. Се­га се на­ла­га Мос­к­ва да тър­си ар­гу­мен­ти, ко­и­то ка­то сту­ден душ да по­ле­ят из­гу­би­ли­те страх аме­ри­кан­ци.

Как­ва мо­же да е ло­ги­ка­та на Кре­мъл? Скъс­ва­не­то на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния би би­ло пред­вес­т­ник на пряк въ­о­ръ­жен сблъ­сък, кой­то зап­лаш­ва да пре­рас­не в яд­ре­на вой­на. Та­ка­ва стъп­ка дей­с­т­ви­тел­но е пси­хо­ло­гич­на гра­ни­ца, от­въд ко­я­то спо­ред Мос­к­ва аме­ри­кан­ци­те тряб­ва да раз­бе­рат, че иг­ра­та свър­ши, и тък­мо то­ва се очак­ва да изиг­рае ро­ля­та на от­рез­вя­ващ душ. С дру­ги ду­ми, до съз­на­ни­е­то на аме­ри­кан­с­кия уп­рав­ля­ващ елит дос­ти­га раз­би­ра­не­то, че Мос­к­ва е го­то­ва да уда­ри по САЩ, за­що­то ве­че не ос­та­ва друг на­чин да бъ­дат спре­ни в стре­ме­жа им да уни­що­жат Ру­сия. Не­ка из­рич­но от­бе­ле­жим, че ако се стиг­не до удар от стра­на на Мос­к­ва, то­ва ня­ма да бъ­де за на­ка­за­ние или за да се по­ка­же пре­въз­ход­с­т­во, а за да се пре­дот­в­ра­ти по­ра­же­ни­е­то на Ру­сия, към ко­е­то САЩ та­ка сил­но се стре­мят не­за­ви­си­мо от по­ли­ти­чес­кия цвят на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та.

Как­ва е ло­ги­ка­та на аме­ри­кан­ци­те? За­се­га във Ва­шин­г­тон не са ре­а­ги­ра­ли се­ри­оз­но и по съ­щес­т­во на рус­ки­те пре­дуп­реж­де­ния. Мо­же би са в нап­ре­же­ние и мис­лят. А мо­же то­зи път на­ис­ти­на да се из­пад­на­ли в ня­ка­къв стрес, за­що­то опас­ност­та от яд­ре­на вой­на ги пла­ши най-мно­го. Джо Бай­дън не­вед­нъж е за­я­вя­вал, че САЩ и тех­ни­те съ­юз­ни­ци от НА­ТО имат пра­во на вся­как­ви дей­с­т­вия сре­щу Ру­сия с из­к­лю­че­ние на оне­зи, ко­и­то мо­же да до­ве­дат до пряк сблъ­сък с Ру­сия или яд­ре­на вой­на.

Стра­хът на аме­ри­кан­ци­те е ло­ги­чен, ако се има пред­вид та­зи апо­ка­лип­тич­на глед­на точ­ка. Рус­на­ци­те, ко­и­то в мно­зин­с­т­во­то си са хрис­ти­я­ни, не виж­дат в сво­я­та фи­зи­чес­ка смърт края на би­ти­е­то си. То­ва раз­би­ра­не за жи­во­та и смърт­та спо­де­лят и мю­сюл­ма­ни­те. Аме­ри­кан­с­ки­ят елит оба­че най-мно­го се стра­ху­ва от фи­зи­чес­ка­та смърт. Из­вън гра­ни­ци­те на зем­но­то би­тие той не виж­да ни­що. За не­го то­ва е край на всич­ко.

Аме­ри­ка­не­цът ли­бе­рал, кой­то е яд­ро­то на уп­рав­ля­ва­щия елит, из­па­да в па­ни­ка пред пер­с­пек­ти­ва­та, че ня­ма да мо­же да се въз­пол­з­ва от бла­га­та и бо­гат­с­т­во­то, нат­ру­па­но “с не­по­си­лен труд”, за дъл­ги го­ди­ни нап­ред. Аме­ри­кан­ци­те цял жи­вот трес­ка­во ко­лек­ци­о­ни­рат до­ла­ри и из­па­дат в ужас при ми­съл­та, че ко­лек­ци­и­те им ще из­го­рят в яд­рен огън. Аме­ри­кан­с­ка­та по­ли­ти­чес­ка вър­хуш­ка би уни­що­жи­ла Ру­сия в един миг, ко­е­то е не­ин дъл­го­го­ди­шен им­пе­ра­тив. Но би нап­ра­ви­ла то­ва са­мо при ус­ло­вие че е си­гур­на, че ня­ма да по­лу­чи от­ве­тен удар.

Ра­бо­та­та оба­че е там, че аме­ри­кан­ци­те мно­го доб­ре зна­ят, че днес Ру­сия най-мал­ко с две крач­ки из­п­ре­вар­ва САЩ по сред­с­т­ва­та, с ко­и­то раз­по­ла­га за без­п­ре­пят­с­т­ве­на дос­тав­ка на яд­ре­ни за­ря­ди във вся­ка ед­на точ­ка на пла­не­та­та. Сре­щу рус­ки­те хи­пер­з­ву­ко­ви ра­ке­ти САЩ са без­за­щит­ни. Точ­но по­ра­ди та­зи при­чи­на все­ки на­мек за въз­мож­ност­та за на­на­ся­не на яд­рен удар от стра­на на Ру­сия – а той мо­же да бъ­де след­с­т­вие от скъс­ва­не на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния, тряб­ва да ста­не за аме­ри­кан­ци­те нуж­ни­ят сту­ден от­рез­вя­ващ душ.

Ин­те­рес­но е как те­че аме­ри­кан­с­ка­та ми­съл при те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва. От обоб­ща­ва­не­то на раз­лич­ни из­каз­ва­ния на ви­со­ко­пос­та­ве­ни лич­нос­ти във Ва­шин­г­тон мо­же да се нап­ра­ви из­во­дът, че тя из­г­леж­да та­ка: “Ако Ру­сия скъ­са дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния с нас, то­ва оз­на­ча­ва, че тя се гот­ви да ни уда­ри с яд­ре­но оръ­жие. То­га­ва не е ли по-доб­ре ние да уда­рим пър­ви, за да я из­п­ре­ва­рим? То­ва оба­че не е доб­ро ре­ше­ние, за­що­то в та­къв слу­чай до нас съ­що не­що ще пре­ле­ти, а ние ня­ма­ме за­щи­та. Та­ка тряб­ва да се вър­нем в на­ча­ло­то на раз­съж­де­ни­я­та – към скъс­ва­не на от­но­ше­ни­я­та. Из­во­дът: не би­ва да до­пус­ка­ме Ру­сия да пред­п­ри­е­ме по­доб­на стъп­ка. И ние не тряб­ва да ста­ва­ме ини­ци­а­тор. Сле­до­ва­тел­но не­об­хо­ди­мо е да нап­ра­вим крач­ка на­зад в ня­кол­ко сфе­ри: да спрем по­мощ­та за Ук­рай­на и въ­об­ще да се от­ка­жем от нея, да не кон­фис­ку­ва­ме зам­ра­зе­ни­те рус­ки ак­ти­ви и още не­що в то­зи дух”.

Как­во де фак­то виж­да­ме в дей­с­т­ви­я­та на ва­шин­г­тон­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция? Тя ре­ал­но се ка­ни да “хър­зул­не” Ки­ев. За то­ва има ре­ди­ца пре­ки и кос­ве­ни приз­на­ци. Най-яв­но­то е, че прак­ти­чес­ки се от­каз­ва да пла­ща по­ве­че от соб­с­т­ве­ния си джоб. Иде­я­та за прис­во­я­ва­не на рус­ки­те ак­ти­ви оба­че САЩ не ис­кат да заб­ра­вят – тя е твър­де прив­ле­ка­тел­на и на из­ку­ше­ни­е­то труд­но се из­дър­жа.

Ве­че е съв­сем яс­но, че Мос­к­ва се опит­ва да обяс­ни на Ва­шин­г­тон, че прек­ра­тя­ва­не­то на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния – би­ло по ини­ци­а­ти­ва на САЩ, би­ло на Ру­сия, е съз­на­тел­но пре­си­ча­не на пси­хо­ло­ги­чес­ка­та гра­ни­ца, след ко­е­то въп­ро­сът за яд­ре­на­та вой­на ня­ма да бъ­де “да­ли”, а “ко­га”. Имен­но та­ка се въз­п­ри­е­ма той от все­ки нор­ма­лен чо­век. Ка­то пов­ди­га въп­ро­са за ве­ро­ят­ност­та за скъс­ва­не на дип­ло­ма­ти­чес­ки­те от­но­ше­ния, Мос­к­ва ис­ка да вър­не аме­ри­кан­с­кия елит към здра­вия ра­зум и ако тряб­ва за цел­та, до­ри да го из­п­ла­ши. Аме­ри­кан­с­ки­ят страх от смърт­та на прак­ти­ка е по­ли­ти­чес­ки лост за Ру­сия, кой­то тя тряб­ва да из­пол­з­ва, за да се за­щи­ти и съх­ра­ни. За да мо­же све­тът да се от­д­ръп­не от края на про­паст­та.

(zvezdaweekly.ru)