Полуразпад

“Всичко им е полу!” Така наскоро президентът Румен Радев коментира резултатите на правителството на сглобката. “Влизаме в 2024 година със смесени чувства и половинчати решения – полуконституция, полушенген, полуистина, полубюджет, полуреформи, полууправление”, бяха думите на държавния глава на Йордановден.
Към това трябва да добавим и полуразрушаването на Паметника на съветската армия, което, освен задълбочаване на разделенията в българското общество, стана и една от причините за текущата полунедееспособност на Столичния общински съвет.
Покрай всички тези “полу” обаче остават в сянка по-същностни признаци на полуразпада на българската енергетика, а оттам и на държавата.
За пръв път от 30 години България се превърна от износител във вносител на електроенергия, но типично за оруеловското време, в което живеем, това беше представено едва ли не като достижение, а не като провал на правителството.
Напролет предстои още едно “достижение”. Зареждането с американско ядрено гориво на V блок на АЕЦ “Козлодуй”. Поне такива са плановете. Защото към средата на януари Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) все още не е дала разрешение за неговото използване. Последната информация по темата е от 11 октомври м. г., когато АЯР съобщава, че е получила поредните документи за сертификацията.
Стана вече една година, откакто бившият министър на енергетиката и специалист по ядрена енергетика Румен Овчаров съобщи пред “Поглед инфо”, че тогавашното служебно правителство е подписало договор за доставка на горивото на “Уестингхаус” след ултимативна нота от американското посолство, каквато дотогава не е имало в историята на отношенията между двете страни.
Противно на логиката, договорът с американците за използването на тяхното гориво, беше подписан преди одобрението му от АЯР, нещо което настоящият депутат и също бивш министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев нарече “безумие” по време на парламентарен контрол със сегашния министър на енергетиката Румен Радев.
Впрочем липсата на логика и безумието са иманентни характеристики на управлението на сглобката, където водещо е всичко друго, но не и националният интерес.
Да припомним, че руската страна, която е проектант на реакторите не е давала разрешение за използването на това гориво и разбираемо отказва да носи отговорност за последиците.
В интервю за в. “Труд” от 14 юли м.г. Румен Овчаров обяснява какви са неговите притеснения за смяната на горивото: “То е копие на старите руски касети ТВСА, с пет дни по-къса (горивна – бел. авт.) кампания и с 6 касети повече на зарядка. Тоест ще губим по 20 млн. лв. годишно от недопроизводство на ел. енергия и ще произвеждаме 6 касети повече отработено гориво, за които американците нямат грижа”. Но по-важното според него е, че без главния конструктор на реакторите, т. е. руската страна, не може да се определи какво ще е въздействието на излъчването от новото гориво върху корпуса на реактора. “Без Русия по-нататъшната експлоатация на V блок след 2027 година и 2029 година за VI блок ще бъде трудна”, казва още Овчаров.
Това не плаши душите наши, казват от сглобката и продължават по план, като отблъскват критиката с мотива, че в Украйна от години вече се работи с американско ядрено гориво и няма проблеми.
Украйна от години е в конфликт с Русия, а от две години воюва с нея. Българи не воюва с Русия, макар че ако си пуснете телевизора, може да останете с друго впечатление.
Украйна още от 2011 г. даде съгласието си да експериментира с американско гориво. (Може да е пресилено, но е редно да се напомни тук, че аварията в Чернобилската АЕЦ в Украинската ССР през април 1986 г. също бе в резултат на експеримент.)
През 2012 и 2013 г. в два от блоковете на Южноукраинската АЕЦ в Николаевска област са наблюдавани проблеми вследствие използването на американското гориво. Те са били отстранени с помощта на руски специалисти, което навремето отбелязва в една от годишните си пресконференции и президентът Владимир Путин. По някои публикации в украински медии, местната държавна компания “Енергоатом” е имала загуби от 175 милиона долара от тези инциденти. В следващите години не се е съобщавало за проблеми с американското гориво за украинските АЕЦ.
След 2014 г. темата за американското ядрено гориво в съветските реактори рязко се политизира и остава такава и до момента. Разумната дискусия е заглушена от кресчендото на индоктринираните. На тази политизация е заложник и България в момента.
Изобщо цялата българска ядрена програма от дълги години е заложник на противопоставянето по оста Русия – САЩ. Резултат от него стана и следващото “достижение” на сглобката – закриването на проекта за строителство на Втора атомна електроцентрала в Белене.
След като не можа да построи централата, която, ако не бе спряна от Бойко Борисов през 2009 г. (“Спрели сме три големи руски проекта… Това, ако не е партньорство, какво е?”, каза той през 2015 г. пред представители на американския бизнес), щеше да бъде вече построена и вероятно в голяма степен изплатена поради високите цени на тока в Европа, некоалицията на ГЕРБ-ПП-ДБ и ДПС реши да продаде реакторите на Украйна.
Сега вместо да прибираме милиардни печалби от продажба на ток, България стана вносител, а министърът на енергетиката се радва, че можел да прибере от украинците повече от 1,2 млрд. лева, определени от Народното събрание като продажна цена на оборудването за АЕЦ “Белене”.
Впрочем има големи съмнения, че те изобщо ще го купят, предвид ситуацията, в която се намират, и неясното бъдеще пред страната. А дори някой да се намери да го закупи вместо тях, то някои от въпросните части, предполагат специалисти, ще отидат за ремонт на старите съветски реактори, вместо за строителство на нови реактори.
“Ако украинците са взели решение да сглобяват нещо от рода на „каквото се получи“, това е много интересна ядрена заигравка. Нали така? Ние ще си строим централа, пък ако ще да работи. Тук не знаем какво ще се случи”, казва преди няколко месеца пред сайта “ЗЕ News” Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум.
И пита: “Защо украинците могат да използват руското оборудване, без да имат проект, за да направят централа. А защо ние не можем?”
Отговорът лежи на повърхността.
Всички причини, по които се сменя руското ядрено гориво на американско такова и руските реактори с американски, лежат само и единствено в политическата плоскост. Нито технологията, нито икономиката интересува тези, които воюват с Русия. И това е правилно, защото те се намират отвъд океана, а от тукашните изпълнители се очаква само да изпълняват.
На наша територия и за наша сметка.