Сепаратисткото малцинство в Тайван не спечели изборите, макар че избра „президент“

През следващите 12 месеца в над 70 държави в различни краища на света ще се състоят президентски или парламентарни избори. Най-голямо внимание, разбира се,  ще предизвикат президентските избори в САЩ и Русия, както и изборите за парламент на ЕС. Изходът от тези вотове ще имат важно значение не само за отделните държави, но и за  турбулентната ситуация в света на фона на две големи войни и много усложняващи се икономически проблеми, на конфликти, свързани с борбата на мнозинството в света за промяна на съществуващия несправедлив международен ред в условията на американската хегемония, незачитаща интересите и сигурността на другите държави.

Първите избори от предстоящата с много въпросителни се проведоха в Тайван в края на миналата седмица. Действащият вицепрезидент Уилям Лай Цънде от Демократичната партия на промяната (ДПП), който е изявен сепаратист и американофил, спечели 40,25 от вота. Той обяви, че ще работи за задълбочаване на отношенията със САЩ и за ограничаване на търговските връзки с Китай. Главният му опонент Хоу Юй от опозиционната партия Гоминдан, който е кмет на тайванската столица Тайпе и се обявява за поддържане на нормални отношения с континентален Китай, получи 33,4 процента от гласовете. В парламентарните избори обаче ДПП  загуби досегашния си превес. Опозиционна  партия Гоминдан получи там мнозинство с 52-ма депутати, ДПП има 51 депутати. За мнозинство в законодателния орган са необходими 57 от общо 113 гласа. В парламента десетина гласа общо има и  Народната партия, която също държи да не се влошават отношенията с Пекин. В новия парламент има и десетина независими депутати.

В Пекин посрещнаха хладнокръвно резултатите от вота в Тайван. Говорител на Китайската служба по въпросите на Тайван каза лаконично, че победата на кандидата на управляващата ДПП Уилям Лай няма да промени из основи отношения между двете страни на Тайванския пролив. Защото се видя, че сепаратистката партия ДПП не може да има претенции, че представлява преобладаващото обществено мнение на острова, където парламентът в бъдеще може да блокира някои от решенията на новоизбрания президент. В това отношение провалът на ДПП се дължи главно на досегашния президент г-жа Цай Инг-уен, защото тя допусна да бъде използвана от Вашингтон до такава степен, че през август 2022 г. САЩ организираха визита в Тайпе на тогавашният председател на Конгреса Нанси Пелоси. Това беше направено против волята на Пекин и КНР демонстрира своето недоволство, защото то бе намеса във вътрешните работи на Китай.  Населението на острова бързо разбра, че американците планират да се бият с Китай чрез тях, но никой от островитяните китайци не иска Тайван да се превърне във втора Украйна. Осъзнаването на опасностите от конфликт с Китай се засили и от търговските санкции, предприети от Пекин вследствие на влошаването на отношенията с Тайпе заради несъобразяването на управляващите в Тайпе с интересите на Китай, който смята Тайван за своя провинция.

Известно е, че Тайван е един от най-големите производители на чипове. От тези чипове на тайванският производител TSMC силно зависи целият свят, но това предприятие внася от Китай редкоземните метали за своето производство. Освен това Китай е най-големият въобще търговски партньор на Тайван. Островът получава храни, селскостопански и индустриални суровини от Китай и продава там много свои стоки. Търговията им е много изгодна. Известно е също, че страдащият често от суша Тайван внася дори питейна вода от Китай. Така че ако Пекин поиска, може да съсипе островитяните, така че никаква Америка не би могла да ги спаси. Впрочем както е  видно, че сега САЩ не се готвят да спасяват и губещата войната с Русия Украйна, тласната в тази авантюра за обслужване на американските геостратегически интереси. А ако сепаратистите в Тайпе обявят независимост, отхвърлят мирното обединение на провинцията и Китай прибегне към решаване на този проблем с военни средства, то  американците вероятно не биха дръзнали да се намесят и да им помогнат.

Китай има много основания да се стреми към обединение с Тайван, който е бил и в бъдеще най-вероятно пак ще бъде част от китайската държава, към което Поднебесната се стреми още от създаването на Китайската народна република през 1949 г. Тогава лидерът на Гоминдана Чан Кайши и ръководството на партията и нейни привърженици емигрират на острова като наследници на  Китайската република и дори имат място в ООН. Но през 70-те години на миналия век ООН обявява КНР за единствен законен представител на Китай и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Днес едва 18 страни в света са признали Тайван, и то заради щедри финансови инжекции от Тайпе. 

Официалните отношения между централното правителство на Китай и неговата островна провинция бяха прекъснати през 1949 г., след като силите на Гоминдана, водени от Чан Кайши, победени в гражданската война с Китайската комунистическа партия, се преместват в Тайван. Оттогава Тайван се управлява от собствена администрация. Остров Тайван е бил част от континента Азия и региона по време на плейстоцена, докато морското равнище не е надминато от предишното десетилетие.

Когато САЩ на 1 януари 1979 г. признават КНР дипломатически, и те в така наречените три декларации признават принципа на „един Китай“, което означава, че и откъснатият в миналото от Китай китайски остров също принадлежи към голямата азиатска страна. В публични изказвания и досега американските лидери не се отказват от тези декларации, но практически действат в противоположна посока с изпращането на официални делегации в Тайпе и доставяйки оръжия за милиарди долари на тайванската армия.

Когато се говори за „президент“, както западните политици и медии наричат досегашния административен ръководител на провинцията г-жа Цай Ин-уен и бъдещия неин заместник Уилям Лай Цънде, трябва да се има предвид, че в случая това название е неточно. То цели да се внуши, че Тайван вече практически е отделна държава, а не провинция на Китай, и по този начин да се насърчават още повече сепаратизмът и скъсването на връзката на Тайван с Китай. Тази връзка обаче е историческа и не може да бъде разкъсана с формулата за „два Китая“ и „две държави, два строя“ и други подобни, въпреки че продължават опитите на САЩ и вътрешните тайвански отцепнически сили, подкрепяни от Вашингтон, чиято политика към Тайван всъщност е част от стратегията за сдържане на Китай и създаване на проблеми пред неговото развитие.

В Пекин след изборите в Таван отново бе подчертано, че позицията на Китай остава „твърда като камък“. А тя е, че Тайван е част от „Един Китай“ и че е само въпрос на време островът да бъде обединен със страната, към която принадлежи географски, исторически, както е казано и в редица международни документи. В този процес на обединение Китай не изключва дори използване на военна сила. Това би могло да се случи, ако например сепаратистите в Тайпе дръзнат да обявят независимост с американска подкрепа. Тази категорична позиция на Пекин има неоспорима логика и основания – географски, исторически и политически.

В редица документи на ООН и в така наречените три съвместни китайско-американски декларации от времето на установяването на дипломатически отношения между КНР и САЩ през 1979 г. , се говори за „единен Китай“. Официалните представители на САЩ и досега се въздържат да отричат публично тази формулировка, но с действията си практически не се съобразяват с историческите три декларации, последната от които е от 1982 г. ООН също признава единството на КНР, която е постоянен член на Съвета за сигурност. Въпреки усилията на Тайпе да се осигури международна подкрепа, само 18 държави – членки на ООН, от общо около 200 са признали Тайван дипломатически, като за това са получили щедра финансова подкрепа от управляващите в Тайпе сепаратисти.

Темата ще има ли военна реакция на Китай след изборите в зависимост от техния резултат бе много драматизирана в някои западни медии. Но в момента отговорът е категорично “не“. Защото никой в Тайпе няма намерение да обявява независимост, включително сепаратистите, някои от които искат Тайван да се превърне едва ли не в 51 американски щат.

Ако политическият конфликт между сепаратистите в Тайпе и Китай прерасне някога във военен, то САЩ също могат да се окажат губещи. Затварянето на Тайванския проток при такъв конфликт ще затрудни много цялата световна търговия, включително и американската. Затова САЩ се ориентират предимно към политическо насърчаване и въоръжаване на сепаратистката власт в Тайпе, разчитайки че по този начин с времето противниците на обединението с Китай ще се увеличават и че това ще отслабва възможностите на Китай да постигне обединение с острова. Между другото докато новоизбраният административен ръководител на Тайван Лай и поддръжниците на откъсването на острова от КНР се радваха на частичния си успех във вота, Китай отчете пореден дипломатически успех. От отношения с Тайван се отказа малката островна държава Науру.