Завладяваща книга за граф Игнатиев разказва невероятната история на живота и делата му
Издателство „Синева” на писателя и журналиста Христо Георгиев, което винаги е издавало сериозни и стойностни книги, сега предлага на българските читатели и най-новата – второто издание на „Н.П. Игнатиев – графът на българите“. Първото отдавна е изчерпано и при антикварите, ако се намери, ще е на висока цена. Може да се каже, че книгата, почти 700 страници, е уникална. Преди да я напише, авторката – известната журналистка Калина Канева, над 40 години издирва документи по руските и българските архиви и спомени за живота и делата на Николай Павлович Игнатиев – представител на елита на руската дипломация във втората половина на ХІХ век, главен „виновник“ за извоюването на църковната независимост на българския народ, свързан тясно с неговата борба за национално освобождение; офицер в Руско-турската освободителна война; дългогодишен посланик на Русия в Цариград; изиграл основна роля за сключването на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878 г. и сложил подписа си под него като представител на руския цар Александър Втори.
Немалко са и страниците, посветени на зверствата на турската армия и башибозук при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., чиято цел е била да се унищожи българското племе до крак. И то е щяло да се случи, ако не му се е противопоставил с целия си авторитет и жар граф Игнатиев, който с потресаващо писмо уведомява за това и самия руски император.
Любознателният читател ще намери в новата книга много неща, за които дори не е чувал. Колцина знаят например, че когато след учредяването на Първото Велико народно събрание се обсъжда кой да оглави възкръсналата българска държава, не друг, а Стефан Стамболов, когото днес фашизираната десница величае като върл русофоб, въодушевено предлага това да бъде граф Игнатиев: „Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд и на нашите революционни движения… Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очърта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол?“
Историята решава друго, вероятно и заради нежеланието на руския император Александър Втори, и най-вече на придворните му, които не одобряват свободомислието, неподчинението и независимия дух на граф Игнатиев. Но Графът на българите остава обичан и почитан „и в най-последната колиба на България“, както пише Вазов. Николай Павлович оглавява строителния комитет на храм-паметника „Рождество Христово“ в с. Шипка и, когато пристига за освещаването му през 1902 г., е посрещнат от народа на България като светец и с почести като за император. Много имена се докосват до историята на Балканите, но малко от тях са останали в народната памет, обобщава К. Канева, рисувайки професионалния и духовния портрет на граф Игнатиев.
Много интересна е и последната част на книгата, в която авторката разказва как е събирала парче по парче „игнатиевската мозайка“ през годините, какви срещи е имала, как е намирала в архивите редки документи. Книгата съдържа богат документален снимков материал – 460 снимки, както и приложения с фрагменти от дипломатическата кореспонденция, писма, речи, Игнатиевския марш от Хенри Вайс, спомени от членове от семейството на Игнатиев, родословното дърво на фамилията. Включени са и откъси от слова и отзиви за граф Игнатиев от автори като Тончо Жечев, Андрей Пантев и др.
Новата книга на ИК „Синева“ несъмнено ще предизвика интерес и у любителите на историята, и у учените, журналистите и у обикновения читател. Пък и у тези, които в последно време по повод и без повод ни заливат с манипулации върху неверни и съзнателно лансирани лъжовни факти, свързани с всичко руско, включително и с граф Игнатиев. Добре се котират пред „западните началници“ днес шумните хулители на историята. Толкова по-полезни и интересни са реалните свидетелства за нея, събрани в книги като „Н.П. Игнатиев – графът на българите“, за чиято полиграфия не може да се каже друго освен, че е великолепна.
Велиана Христова