American Thinker: Западът излъга Русия и предизвика войната в Украйна

Съединените щати отдавна подготвяха прокси война в Украйна, за да отслабят Русия и да свалят режима на Путин, но от това не се получи нищо, пише Ал Биненфелд в American Thinker. Сега Байдън се опитва да протака битката, за да избегне унизително поражение в изборната година.

На 25 юли 2023 г. водещият на Fox News Шон Ханити беше домакин на публична среща с кандидата за президент на Демократическата партия Робърт Кенеди-младши. Седемминутният репортаж от събитието се фокусира основно върху конфликта в Украйна и беше озаглавен “Америка иска война с Русия”.
Имам опит от първа ръка за една от най-лошите гафове на външната политика в ерата след Втората световна война и съм слушал внимателно възгледите на либералния кандидат-президент по въпроса. Оказа се, че той е доста осведомен и като цяло разбира императивите, ускорили тази историческа грешка. За разлика от него, набеденият “консерватор” Ханити изглеждаше невеж и лицемерен. Шест месеца по-късно нашата безкрайна прокси война не показва признаци на край и това шоу остава актуално.
Кенеди се фокусира върху две конкретни теми. Първата от тях е консенсусът, възникнал между Русия и Съединените щати относно обединението на Германия през 1989 – 1991 г., вторият са споразуменията от Минск. Основната идея на Кенеди беше формулирана по следния начин: конфликтът в Украйна се дължи на желанието на САЩ за “контролирана” война с Русия.
Кенеди се позова на неспособността (или нежеланието) на Америка да изпълни обещанието си към последния съветски лидер, Михаил Горбачов, след обединението на Германия. Обещанието беше, че НАТО няма да се разширява отвъд източната граница на Германия. Нашите лидери по-късно заеха позицията, че устните обещания на Америка и Германия нямат правно основание. Това е несъстоятелно от дипломатическа гледна точка, независимо дали обещанията са дадени тайно или публично.
Това е основателен здрав разум – ако дипломатите не могат да разчитат на думата на своите колеги, страните няма да могат да постигат споразумения и да избягват война. Доверявайки се на Америка и Германия, Съветският съюз изтегли над 300 000 войници и хиляди единици тежки оръжия. Това беше добре, но САЩ нарушиха думата си. Така самите ние дадохме основателна причина на наследниците на Горбачов никога повече да не ни вярват. Оттогава между нас възникна ненужно отчуждение, което само ни тласка към война.
Минските споразумения бяха опит да се установи мир в Украйна и да се спрат боевете между етнически руснаци и украинци, които избухнаха веднага след преврата през 2014 г. Вашингтон го представи като революция, въпреки че Виктория Нюланд, помощник държавен секретар по европейските въпроси в кабинета на Обама, стоеше зад събитията. Дори Джордж Фридман от компанията за разузнавателни анализи Stratfor го нарече пуч.
Кенеди малко се обърка с датирането на Минските споразумения, но очерта правилно контурите им. Първото споразумение се провали, последва второто. Русия гарантира мир в Източна Украйна от името на етническите руснаци от Донбас, а Западът, под ръководството на Съединените щати, гарантира мир от името на украинското правителство.
В резултат на това Донбас гласува да напусне Украйна и обяви прехода си към руския суверенитет. Това беше направено, за да изпрати Русия войска, която да спаси руснаците там. Факт е, че от 2015 г. украинското правителство е убило около 14 000 етнически руснаци в Донбас. През февруари 2022 г. Киев започна масирана бомбардировка срещу Донбас. След това, на 24 февруари 2022 г., Русия на Путин изпрати войските.
Според условията на Минск-2 Западът беше длъжен да възпира правителството на Киев от подобни действия. Русия и Путин също бяха задължени да се въздържат. Но Западът наруши споразумението. Това беше пряка провокация, твърди Кенеди, и доведе до пряк конфликт.
В книгата си за украинския конфликт “Операция Z” офицерът от швейцарското разузнаване полковник Жак Бо подчертава масирания обстрел на Донбас (с. 175 – 177). На страници 182 – 184 той предоставя изобличаващи доказателства, че Кенеди е бил прав – именно Америка и нейните съюзници са подтикнали Русия да изпрати войски.
На 18 март 2019 г. съветникът и представител на президента Зеленски Олексий Арестович в интервю за украинския канал “Апостроф” заяви:
— С 99,9% вероятност нашата цена за влизане в НАТО е голяма война с Русия. И ако не влезем в НАТО, Украйна ще бъде погълната от Русия до 10 – 12 години. Сега трябва да избираме.
– А кое е по-добре в случая?
– Разбира се, голяма война с Русия и преминаване към НАТО в резултат на победата над Русия. Но цената за присъединяване към НАТО е много вероятно да бъде пълномащабен конфликт с Русия: или по-голям конфликт с Русия от настоящия, или поредица от такива конфликти. Но в този конфликт ще бъдем много активно подкрепени от Запада – оръжия, техника, помощ, нови санкции срещу Русия и съвсем вероятно въвеждането на контингент на НАТО, забранена за полети зона и т. н. Тоест няма да загубим и това е добре.
Откъде Арестович е толкова уверен в западната подкрепа през 2019 г., която, както знаем, Украйна в крайна сметка ще получи през 2022 г.?
Днес отговорът е очевиден. Прокси войната в Украйна се е подготвяла от доста време. Оперативните служители на Държавния департамент и Пентагона вероятно са работили усилено по това зад гърба на президента Тръмп.
Защо? Зад това стои остаряла философия, в която Русия все още се възприема като Съветския съюз, въпреки рухването на Берлинската стена през 1989 г., разпадането на СССР и обединението на Германия. Целта на този конфликт е да отслаби Русия, да подкопае властта на Путин и евентуално да свали неговия режим.
Но Русия на Путин не е Съветският съюз. “Експертите” ви карат да вярвате, че той постоянно крои заговори да завладее цяла Европа. Нищо подобно. Непосредствената цел на Путин е оцеляването. Не забравяйте, че ние сме тези, които разположиха ракети в Румъния и Полша, които биха могли да нанесат ядрен удар по Москва за десет минути или по-малко.
Републиканецът Линдзи Греъм открито призова към опит за ликвидиране на Путин. Ние сме тези, които го заплашват, а не обратното.
Руският БВП през 2022 г. е 2,24 трилиона долара. За сравнение, БВП на САЩ е 25,4 трилиона, а на Европейския съюз и останалите страни от НАТО е 16 трилиона. Общо – 41,4 трлн. Русия просто няма финанси, с които да нахлуе в Европа.
И въпреки това армията на Путин (2 милиона войници, включително 850 000 на активна служба и 1,15 милиона резервисти) е достатъчно голяма, за да пресече няколко държави, въпреки че той не е заплашвал да го направи. Путин укрепва армията си, очаквайки, че Западът ще атакува пръв и се подготвя за отбранителна война. По този начин, въз основа на сегашния си подход, той няма намерение да нахлува никъде, освен ако не бъде провокиран.
Армията на САЩ е 2,1 милиона (1,3 милиона на активна служба и 800 000 резервисти), а Европейският съюз и останалата част от НАТО без САЩ има 2,23 милиона (1 065 000 на активна служба, 700 000 резервисти и 450 000 милиции). Тези цифри, подкрепени от съответните дялове от БВП, отразяват десетте най-големи европейски армии: Италия, Франция, Германия, Гърция, Великобритания, Испания, Полша, Румъния, Холандия и Португалия. Те ще поемат тежестта при хипотетична руска агресия.
Други членове на НАТО – например Канада и Турция – изглеждат много съмнителни съюзници при сегашните ръководства. Малките държави също ще участват, но техният принос очевидно ще бъде по-малко значим. Оценките за руските сили варират значително, което предполага, че някои цифри са умишлено преувеличени за политически цели.
Съдейки по събитията в Украйна, можем да заключим, че качеството на западното лидерство поражда въпроси. Америка се опитва да даде тон, но не успява. Русия е принудена да провежда военни операции на изтощение, лишавайки се от пътя към победата. Твърди сe, че руснаците са опитни в оперативното изкуство (що се отнася до тактически корекции на бойното поле като част от цялостна операция). Но заради руската стратегия конфликтът в Украйна взе безнадежден обрат. А украинските въоръжени сили просто не са в състояние да съберат достатъчно голяма армия, за да предизвикат Русия.
Русия получи това, което искаше – Донбас и Крим. Но кой наистина се нуждае от изравнени със земята от бомби градове?
В момента администрацията на Байдън отчаяно се опитва да проточи битките колкото е възможно повече, за да избегне признаването на унизително поражение точно по средата на изборната година.

Но в действителност украинският конфликт трябваше да приключи още вчера.

Превод и редакция: Епицентър.БГ