БСП към министър Цеков: Повтаряте корупцията и грешките на предходната програма за саниране

„Енергийното саниране касае хиляди български семейства и е изключително важна програма, която е необходимо да се случи, но за съжаление, е опорочена от самото си начало с корупционни практики.“ Това заяви народният представител от „БСП за България“ Борислав Гуцанов по време на изслушването по инициатива на социалистите на министъра на регионалното развитие и благоустройствo Андрей Цеков и изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев в парламента.

Депутатът посочи, че държавното саниране е извършвано на цена от 300 лв. на кв. м, при положение че цените на частните фирми са между 65 лв. и 100 лв.

„Как ви се струва една такава разлика? Къде отиват тези средства? Когато говорим за 2 млрд. лв., които са дадени до този етап, излиза, че повече от 1,2 млрд. лв. са били в корупционна практика“, подчерта Гуцанов.

По неговите думи сегашният казус с множество жалби от кметове е свързан с това, че част от общините достигат 50% от определения си лимит за класирани сгради за саниране, докато други достигат до 90%.

„Как се получават тези разминавания? Защо в едни общини има класиран един блок, а в други – всички подадени са одобрени?“, попита народният представител от БСП.

Той посочи, че в подкрепа на кметовете е и становище на Камарата на енергийните одитори, които са обявили, че ще сезират Европейската комисия и Европейската прокуратура.

„Те изразяват съмнения за данните в енергийните обследвания на сградите, с които реално се кандидатства и които всъщност определят класирането. В становището си професионалните одитори смятат, че в много доклади данните са фалшифицирани, за да се получи по-голямо спестяване на вредните емисии в определените общини. Тези енергийни одитори се одобряваха от АУЕР към Министерството на енергетиката“, обясни Борислав Гуцанов.

„От БСП повдигнахме темата, за да  може, първо, най-накрая специализираните органи да се сезират, и второ, да се вземе адекватно решение, за да могат българските семейства да имат полза от тази програма, а не да бъдем свидетели на поредния грабеж“, заяви още той.

„Прави впечатление високият брой на класирани проекти с максимален брой точки, концентрирани в определени градове. При еднотипното строителство в страната ни и наличието на сгради със сходни характеристики, които се нуждаят от саниране, е, меко казано, странно как в определени общини такива сгради могат да въведат мерки за енергийна ефективност и да достигнат енергиен клас „А“, а в други това не може да бъде постигнато“, обърна внимание народният представител от „БСП за България“ Йорданка Георгиева.

„Ако Агенцията за устойчиво енергийно развитие направи обективна проверка на обследванията, каквито искания има, както и на фирмите и условията, при които са извършени, и бъдат установени неверни данни, това ще бъде ли основание класирането да бъде отменено и да бъде извършено ново и обективно такова? Ще бъдат ли предприети някакви мерки към конкретните фирми, изготвили тези сертификати и одити, при установени нарушения?“, попита тя от парламентарната трибуна. 

„Зададоха се много въпроси, чуха се много монотонни отговори, но не можахме да намерим къде е заровено кучето в крайна сметка“, обобщи народният представител от групата на социалистите Манол Генов.

„Протестите на сдруженията и на етажната собственост, както и на недоволните общини вече продължават повече от месец и те няма да стихнат при такова внушително неодобрение. Свидетели сме на лавина от съмнения за манипулации при класирането“, посочи той и  добави: „На мен много ми се иска, г-н министър, при този разтърсващ страната скандал, да успокоите нещата, като дадете наистина разумни обяснения за това, което се случва, но уви. Вие веднъж сте категоричен, че няма как да има манипулиране. Втори път, казвате,  че при проверките на АУЕР има неточности в енергийните сертификати.“

„При съставянето на тази програма не се взеха поуки от предходната, при която бяха изхарчени 2 млрд. лв. Отново няма доклад, просто се засилихте да усвоявате едни пари и се опасявам, че резултатът ще бъде не по-добър от миналия път“, каза в заключение Генов.

ОТГОВОРЪТ НА МИНИСТЪРА

„Проблемът с процедурата по одобряване на многофамилни жилищни сгради за саниране не е свързан с методиката и начина на оценка. Проблемът е социален и е свързан с недостига на средства от държавата за пълното обновяване на целия жилищен фонд преди 1999 година в страната.“

Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков по време на днешното му изслушване в Народното събрание.

„Въпрос на национална политика е повишаването на енергийната ефективност на сградите в бъдеще така, че да довършим процеса, започнат през 2015 година“, категоричен бе министърът.

В пленарната зала Андрей Цеков още веднъж припомни, че процедурата е открита през 2022 г., като насоките за кандидатстване и методиката за оценка на проектните предложения са минали обществено обсъждане, одобрени са от Европейската комисия и е можело да бъдат обжалвани, но не са постъпили жалби по нея.

Министърът отново информира, че средствата по процедурата са 1,129 млрд. лв., но получените проектни предложения са 3068 за близо 4 млрд. лв., което е близо четири пъти над разполагаемия финансов ресурс. Одобрените блокове са 756 в 102 общини, със средна стойност на инвестицията около 1,5 млн. лв. за една жилищна сграда със средна площ около 4400 кв. м. Методиката за оценяване предвижда оценка на качеството по шест показателя. Данните, на базата, на които се прави класирането, се извличат от енергийните сертификати, изготвени от лицензирани енергийни одитори, стана ясно от изказването на министъра, а оценката се прави автоматично, машинно, на базата на данните от тези сертификати.

„Всяко предложение се конкурира с всички останали, включително на територията на една и съща община и една и съща улица. При такава конкуренция потребностите надвишават очакванията“, обясни Цеков. По думите му в условията на толкова значима конкуренция резултатите неминуемо създават недоволство. То се корени в няколко обстоятелства, а именно – инвестирането на собствени средства от гражданите за енергийните сертификати и дезинформацията в някои общини за принципите на класиране и обещания за получаване на повече средства и конкретен резултат.

Министърът подчерта, че целта на процедурата е постигането на максимални енергоспестявания на територията на цялата страна, затова разочарованието е обяснимо.

„Това не е инвестиция към регионално развитие, а е насочена към енергийна ефективност и това трябва да се осъзнае“, беше категоричен Цеков.