Да го бъде или да не го бъде паметника “Альоша” в Пловдив?
Тайфунът на социално-политическите промени помита по пътя си всичко, което се извисява от миналата епоха. Главни действащи лица в разрушителния процес са определен слой граждани, чиято роля е да променят възприятието на реалния политически процес от страна на бъдещите поколения, защото те самите са продукт на времето, характерно обикновено с недостатъчно образование, липса на идеали, жажда за забогатяване. Разрушенията са безполезни, те напомнят за “подвига” на Херострат, който искал да се прочуе, да влезе в историята и затова изгорил храма на Артемида в родния си Ефес – шедьовър на архитектурата. Комплексът на Херострат води към естествена загуба на чувството за реалност и като следствие – загуба на социална памет, трансформацията й и в крайна сметка промяна на културния код.
Неотдавна например разговаряйки с една българска гражданка за възможния демонтаж на паметника “Альоша” в Пловдив, чухме мнението й, че “не ни трябва гигантомания…”
Като чуеш нещо такова, ти иде да кажеш: “Хора! Погледнете миналото! Погледнете внушителните по размери мегалити по целия свят, включително и в България… Никой не може да обясни истинската причина за възникването им само въз основа на това, че някой някога е постави “кръст” на тях като на неактуални обекти от социално-политическата картина на миналото.
Демонтажът, премахването или разрушаването на паметници никога не става без безсмислен и моментен порив – признак на преходната епоха. Целта на подобни деяния винаги е да се заравняват, да се изглаждат изключителни черти на предходна епоха в името на насъщните потребности на съвремието – желание да се направиш, създавайки впечатление, че нищо не е имало, и да си припишеш “заслугите” за разрушаването на свидетелствата за миналото. Все този комплекс на Херострат…
А ето и още един разговор с българин, човек с висше образование. На нашето предположение, че следващата крачка след демонтажа на “Альоша” ще бъде разрушаване на паметниците, посветени на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г., чухме следното: “…не ни трябваше намесата на Русия, след 50 години България сама би се освободила от турците, защото Османската империя е отслабвала…”
След подобни разсъждения можеш само да се чудиш, защото на такива хора не им хрумва, че 50 години това са две поколения, които биха се намирали под османско робство!
През 2003 г. например в Афганистан беше унищожен, заедно с други паметници на културата, аналогът на българския “Мадарски конник” по същите “солидни” причини, които почти винаги имат мащабен характер, а на практика водят до разрушаване на значим, обикновено със значителни размери обект или обекти.
Паметникът на Альоша е знаково съоръжение, обозначаващо цяла епоха, издигнат е по инициатива и с благотворителност от българите, станал е символ на Пловдив, както е Айфеловата кула в Париж, Родината майка във Волгоград, Статуята на Свободата в Ню Йорк…
Уважаеми български граждани, ние, които отдавна се занимаваме с изучаване на феномена за запазване на паметниците от Руско-турската освободителна война в България и отнасящи се с благодарност към тези от вас, които са ги опазили в достойно състояние цели 145 години, от все сърце ви казваме: разрушавайки паметници, вие не водите битка с Русия, а със своите предци и собствената си история. Вашите баби и дядовци, майки и бащи от цялото си сърце, с разбиране за ставащото в онази трудна епоха са издигнали паметника “Альоша” – събирателен образ на воина защитник, освободител, за да не се повтаря огромната трагедия на XX век. Замислете се!
Светлана и Герман Шакарбиеви, сдружение “Памет 1877 – 1878 г.”, Пловдив
