Иван Генов: Посолството. Реквием и панахида за американската мечта
Защо ли все повече хора се питат: „Не бушува ли и у нас сглобсконеофашистки режим, асоциран към този на Великия киевски диктатор?“
Крайно време е Сглобката да се откаже от законодателното си дребнотемие (въвеждането на двойното гражданство, максималното политизиране на съдебната система, спецслужбите, регулаторите, калинките в Конституционния съд, милитаризирането на външната политика…) и да приеме два достойни за нея основни закона с ранг на конституция.
Имам предвид да осъвремени някогашните исторически фашистки закони за защита на държавата и нацията:
– Закон за американското величие с член Първи: „Ръководната роля на Посолството за държавата и обществото не подлежи на коментар. Американската кауза има приоритет над българските национални интереси.“
– Закон за забрана на русофилството с подобен член Първи: „Волята на Посолството е над суверенната воля на българския народ и неговата генетична привързаност към двойния Освободител – Дядо Иван. Поощрява се джендърската любов към чичо Сам и печелившата чичо Томова колиба.“
Сглобката е твърде далеч от претенцията си за „спасител“ на България и същевременно е много близо с политиката си като гробокопач на Родината. Може да има рушително конституционно мнозинство, но не притежава оздравително антикорупционно мнозинство. Самата тя е рожба и жертва на побългарен стокхолмски синдром.
Фактите са безмилостна присъда за Сглобката и нейната пъпна връв с Посолството. Добродушният Б.Б. би казал – толкова по-зле за фактите. А те наистина са трибунални необорими доказателства за след време:
А. Всеизвестно е, че Третият райх е ограбил България с десетки златни милиарда и я е направил победена страна с най-сурови репарации и то чрез нейното собствено правителство и аплодиращо парламентарно мнозинство. Подобно на клиринговата спогодба „Нойбахер“ (между българското и хитлеровото правителство за финансиране и снабдяване на германските войски в България от 1 февруари 1941г.) Посолството чрез подобни управляващи източва България с ненормалните си цени и дългосрочното наше безлихвено кредитиране на американския ВПК за старите F-16, Страйкърите и т.н., с безплатните бази, с оръжейните ни доставки за киевския нацистки режим, с разоряващия селскостопански внос оттам. Получавали сме сигурност, а това било скъпа играчка!
Нищо подобно – съдействаме за сигурността на отмиращия хегемон, а ние се превръщаме в легитимна цел и сме на мушката. На прицел е нашата сигурност и яко плащаме за чуждата сигурност.
Едно време имаше и Слънце, и Въздух (дружбата със Съветския Съюз): България се индустриализира и кооперира, получи атомна енергетика и космически статут, стана уважаван международен партньор, включително за ФРГ и Япония, изкачихме се на 27-28 място в световната класация по социално-икономически стандарти. Днес ринем дъното, унижават ни и ни третират като отрицателен шенгенски герой. Затова пък ни надариха с ГМО-слънце и ГМО-въздух. Няма ли да се задушим като превръщат България в излишен държавен елемент? Докога ще слугуваме на последния обречен Райх?
Б. Трябва да сме признателни на Посолството за неговото „грижовно отношение“ към българския дух, култура и образование, към българските символи и традиции. По-точно казано – да сме признателни за обезбългаряването ни, т.е. превръщането ни в англосаксонски сурогат, който се отказва от своя род и писменост, забравя своя произход като прабългарско и славянско племе.
Днес Сглобката все повече вее звездно-раирания флаг и полумесеца отколкото родния Трибагреник. Едно време пълномощният министър на Третия Райх в София Бекерле изпълняваше заповедта от Берлин: „да се възбужда ненавист сред българите към СССР и неговите ръководители“. Каква е разликата понастоящем? Отново болна профилактика на мозъците!
Вместо традиционните български добродетели – фалшивите евроатлантически ценности. Вместо Ботев, Левски и Иван Вазов – да живее Сорос и „Америка за Америка“.
„Аз не съм вече българче-юначе и нямам Родина, за която да милея, НАТО е моята душа!“ – шепнат децата на Сглобката. Някога правосъдният фашистки министър Митаков беше излял в дневника си своята велика радост: „Адолф Хитлер – най-великият човек на нашата епоха…полубог, бог… Музиката свири химна на Хитлер. Това не е химн, това е молитва, това е хармония.“ Как да не направим алюзия с днешната американска мечта? С пословичния чичо Сам или пък, например, да се захласнем по някой действащ неадекватен американски президент и държавен секретар?!
В. Темелите на американската мечта са други, а не общоевропейските ценности, дори не демокрацията и свободата. Големият американски писател Теодор Драйзер с безброй документи и факти доказа, че „богаташите на САЩ и Англия създадоха Франкенщайн-Хитлер… Те финансираха едрия германски капитал (Круп, Тисен, Сименс, Бош), стоящ зад Фюрера и го насочваха на Изток срещу СССР… Те носят отговорност и за Холокоста.“
Американската жажда за печалба с цената на всичко е в дълбоката основа на американската мечта. Затова тази мечта е пронизана от множество войни и интервенции. Тя не може да се прикрие с квазидемокрацията по американски. Къде е Посолството да защити свободата на словото, да осъди цензурата и забраната на другата гледна точка? По времето на монархофашизма в протестното си писмо до Богдан Филов видният български общественик Димо Казасов пише: „Каква жалка картина: Калта да се окаже под покровителстовто на цензурата!“ Не Ви ли звучи като нещо много познато? Защо ли все повече хора се питат: „Не бушува ли и у нас сглобсконеофашистки режим, асоциран към този на Великия киевски диктатор?“ Или това е любов по чаплински!
В нашата страна все още има съпротивителни и алтернативни сили. Озониращо е, че редица смели и светли личности дръзват да отстояват истината и автентичния български суверенитет. Разбира се, не по така наречените национални обществени канали (които не рядко са канализационни и с интересни собственици), а предимно в по-малки СМИ, но затова пък професионални и обективни.
Ситуация, силно напомняща на брилянтните реплики по Радио София и в предаванията на радиостанция „Народен глас“ на Станке Димитров-Марек, отпреди осем десетилетия. Наистина колелото на историята се върти.
***
Под мъдрото ръководство на Посолството, Сглобката се опитва виртуално и ритуално да извърши Трето баташко клане. За Първото и Второто, реално такива, най-точни са думите на Антон Страшимиров: „Клаха народа, както и турчин не ги е клал.“ Третото баташко клане е доброволна евтаназия на целокупната българска идентичност, на законното ни място в политическата карта на света, на нашите перспективи. Ако искаме България да я има, те не следва да са във властта.
Затова трябва да бъдем Чук, а не наковалня! Да се изправим пред родното огнище и да ги пометем!
*Авторът си дава сметка, че има и друго посолство, не по-малко коварно на Балканите, на отдавнашна империя, чийто метастази и амбиции продължават да тровят международния живот. Заедно с това свеждам глава пред подвига на майор Томпсън. Но за всичко това след време.
Авторът е доктор по международно право, бивш дипломат и народен представител