Виенска конференция за неутралитет: Прекратете санкциите срещу Русия!

Войната в Украйна показва, че Австрия е неутрална само на хартия. Освен това непрекъснато има нови провокации на НАТО срещу Русия, което представлява най-голямата заплаха за сигурността на Европа. На този фон Центърът за геополитически изследвания (Белград) в сътрудничество с австрийския седмичник ZurZeit организира първата Виенска конференция за неутралитет на 22 януари в балната зала на Виенското академично сдружение Албиа.

Във встъпителните си думи Патрик Попел от Центъра за геостратегически изследвания (Белград) разкритикува факта, че държавата „позволява неща, които не би трябвало“. Фактът, че неутрална Австрия позволява да се транспортират оръжия за Украйна през нейна територия е опасно развитие, което трябва да бъде спряно, а санкциите срещу Русия са изстрел в крака. Попел предупреждава за „новата нормалност“, в която вече няма място за неутралитет, и че Австрия трябва да запази „културата на неутралитет“.

В кратък исторически преглед редакторът на ZurZeit Андреас Мьолцер посочва, че културата на неутралитет е сравнително млада. Първоначално в австрийската политика неутралитетът е бил само на думи и е приет като цена за постигане на Държавния договор от 1955 г. Едва Бруно Крайски със своята активна политика на неутралитет – Ключова дума: Близък Изток – дава живот на неутралитета на Австрия. В крайна сметка неутралитетът става част от австрийската идентичност, макар и по прагматични и опортюнистични причини.

Мьолцер пояснява, че в началото на хилядолетието, след присъединяването на Австрия към ЕС, тогавашната Австрийска партия на свободата на Йорг Хайдер е обмисляла европеизация на НАТО, при която неутралитетът би се превърнал в европейска солидарност и Австрия би могла да участва в отбранителната европейска политика за сигурност. В заключение Мьолцер заявява, че днес неутралитетът е само „красива външност“, както показва позицията на Австрия във войната в Украйна.

Бригаден генерал Димитър Шивиков, бивш командир на българските парашутисти, сподели какво означава да си член на НАТО. Докато българската армия беше около 130 000 души преди присъединяването към НАТО (2004 г.), днес тя наброява едва 30 000 души. Освен това България трябва да купува нови самолети от САЩ, но плаща три пъти повече от Северна Македония или Румъния. Решението за цената се взема изключително от САЩ. Като условие за присъединяване България е трябвало да участва във войната в Ирак. Самият той е бил в Ирак и Афганистан. Освен това САЩ управляват четири военни обекта в България, без да плащат за тях и строят нови обекти на Черно море, което може да се разглежда като подготовка за война срещу Русия

Шивиков казва още, че „САЩ се нуждаят от прясно месо“ и настоятелно предупреждава: „Останете неутрални!“. Австрия трябва да запази неутралитет, за да служи като модел за подражание на всички европейски страни.

Вернер Е. Болек, съинициатор на референдума за неутралитет, заявява че Крайски е насърчавал неутралитета, който днес липсва на мнозина. Гражданите искат възраждане на неутралитета, както го е живял Крайски, но за съжаление правителството прави точно обратното, въпреки че 94% от населението иска ясен, подновен ангажимент от страна на законодателната власт за вечен неутралитет и отхвърля присъединяването към военни съюзи в бъдеще. Болек завършва изказването си кратко и лаконично: „Да изхвърлим неутралитета си зад борда би било глупост.“

Последният докладчик беше Клаус Йозеф Грюнер от швейцарската онлайн медия bachheimer.com. Икономическият експерт използва множество факти, за да покаже колко вредни за Австрия са санкциите срещу Русия. Грюнер обяснява, че заради анексирането на Крим през 2014 г. срещу Русия са били наложени 2 500 санкции върху стоки и услуги, а днес поради войната в Украйна броят на санкциите е 11 000.

Грюнер разяснява, че през 2014 г., когато тогавашният президент на САЩ Барак Обама нарича Русия „регионална сила“, е имало преосмисляне сред руските елити. Освен това той е много скептичен относно ефективността на санкциите срещу Русия, тъй като тя е член на държавите от БРИКС, които контролират три четвърти от всички суровини в света.

Грюнер разкритикува факта, че Австрия подкрепя санкциите срещу Русия, но не „мисли за себе си“, още повече че енергийните ресурси се внасят основно от Русия, което е проблем не само за домакинствата, но и за много компании, които са на ръба или вече са обявили банкрут поради високите разходи. Грюнер информира, че заради санкциите е имало 76% увеличение на цената на вноса на газ от Русия и че през 2022 г. търговският дефицит с Русия е бил 6,4 млрд. евро. Според Грюнер високите цени на енергията, причинени от санкциите, имат и следния ефект: „Ние (европейците) де факто плащаме за войната на руснаците.“