Сметката ще плащат европейците
Както се предвиждаше, сметката ще плати Европа – по-точно нейната средна класа. С други думи, англосаксите решават задачата си да измъкнат от джоба на Европа парите за издръжката на Украйна. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен директно заяви, че Конгресът се е запънал и ако не бъдат отпуснати средства, Украйна ще се сблъска с тежки проблеми. Трябва да е ясно, че парите за Украйна трябва да се използват в САЩ, защото така се създават нови работни места, пише икономическият и финансов експерт Алексий Бабровски.
Отдавна е настъпил моментът да се сложи край на приказките, че САЩ финансират Украйна. Вашингтон само раздава гаранции по кредитите, осигурява държавни поръчки за своя военнопромишлен комплекс. Същевременно изхвърля оръжейните си вехтории в Украйна и принуждава Европа с реални пари да финансира нацистите в Киев.
Това трябва “да гали ушите” на германските данъкоплатци – особено на транспортните и работници и селяните, които само преди седмица изразиха “задоволството си” с масови протести и стачки. Неподправено обаче бе задоволството в Белия дом, където съобщиха: “Президентът Байдън и канцлерът Шолц се договориха, че тази година Германия ще задели за военните разходи на Украйна 7 милиарда долара!” Съобщението идва, след като малко преди това на самите германци бе казано, че Берлин ще отпусне 4 милиарда.
Така военните разходите на Германия нараснаха до 2,1% от БВП, каквото е изискването на НАТО. Всички помним как Тръмп настояваше Европа да увеличи военните си разходи и как всички го ненавиждаха за това и дори се съпротивляваха. Парадоксът е налице – демократите направиха всичко, което Тръмп и републиканците искаха. Скараха Европа и Русия, взривиха газопроводите, провокираха конфликта в Украйна, разрушиха връзките на Европа с Китай, създадоха паралелни пазари за петрол и газ, дадоха старт на деиндустриализацията в Европа. С една дума, по-леко щеше да бъде, ако навремето бяха послушали по-умерените глобалисти на Тръмп. В такъв случай поне война в Украйна нямаше да има, смята експертът.
Ето защо можем да направим извода: никакво прекратяване подкрепата за Украйна не се предвижда. Задача номер едно за САЩ е просто да продължи да дои Европа. Общоевропейската тежест на дълг и държавния дълг днес е 79% от БВП, а на САЩ – 117%. Страните от ЕС биха могли още малко да затегнат коланите. По-нататък събитията може да се развиват горе-долу така:
– Освен Германия разходите си за Украйна допълнително ще увеличат Франция, Нидерландия, Белгия, Дания и още една-две страни.
– В повечето страни ще се увеличат данъците и държавният дълг.
– Стагфлацията ще усложни положението на средния и дребния бизнес в ЕС.
– Европейският банков сектор ще се сблъска с вълна от неплатежоспособни клиенти. Ще фалира поне още една голяма европейска банка.
– Ще се свият разходите и субсидиите за имигрантите.
– Имигрантските общности ще се радикализират.
– Същото ще сполети и коренните европейци.
– На власт в редица страни ще дойдат национално ориентирани партии.
– Правото на глас на такива страни при вземане на общи решения в ЕС ще бъде ограничено.
– Ще се появят искания за реформи в ЕС, а в някои страни ще се засили желанието за излизане от ЕС.
На такива страни ще бъде казано: “Не искате да плащате? Но ще се наложи! За общото благо. Все още искате бъдещето да бъде по-добро от настоящето? Доброто вече беше. Но вчера!”.
В подкрепа на прогнозата на Бобровски агенция Bloomberg съобщава: “Правителството на Германия внушава на електората, че икономическите проблеми ще продължат дълги години. Снижаването на производството в Германия доведе до същия процес във Франция и Испания”.
Западните експерти сочат различни причини за свиване на европейското производство, но премълчават главната – целенасочената политика на САЩ за разоряване на ЕС и превръщането му в пазар на своята продукция. Wall Street Journal обаче е достатъчно конкретен: “Като се сблъскаха с непоносимо високи цени на газа, европейските компании, произвеждащи стомана, торове и други продукти, които са основа на всяка икономическа активност, пренасят своите заводи в САЩ, където цените на горивата са по-стабилни. Това заплашва Европа с нова епоха на деиндустриализация”.