• Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
Вестник ЗЕМЯ
  • Новини
    • България
    • Социална политика
      • Децата на България
    • Закон и Ред
    • Скандално
    • Култура
    • Спорт
  • Общество
    • Позиция
    • Интервю
    • Мнение
    • Патриот
    • Историята е една
    • #БУЗЛУДЖА
  • ЦКС
    • НОВИНИ
    • Е-БЮЛЕТИН
    • СЪБИТИЯ
  • Икономика
    • БИЗНЕС
    • Земеделие
    • Екология
  • Свят
  • Русия
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • Китай
    • Политика
    • Икономика
    • Общество
  • ОБЯВИ
  • #БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА
  • #ДПС-Общност и Заедност
Вестник ЗЕМЯ
ПОЗИЦИЯ НОВИНИ ИСТОРИЯТА Е ЕДНА БЪЛГАРИЯ ОБЩЕСТВО

Вежди Рашидов: Да спрем саморазправата с времето. То няма да ни прости

От "Труд" 29 януари 2024
 Вежди Рашидов: Да спрем саморазправата с времето. То няма да ни прости

Дълго време се нагледахме на станалата вече управленска лавина от уличната агресия на хора, някои от които живеят само във фейсбук, влезли незнайно как в ролята на спасители на историята, без да разбират, че история се гради от безспорни личности и хора с каузи и доказани таланти. Години наред сме свидетели как улицата се разпореждаше как да се реставрира например Ларгото /днес един прекрасен обект/, на хора, които протестираха и казваха какво да се прави и какво не при наличие на шестима проектанти – архитекти от най-високо ниво.

Самодейна анархия, която истерично крещеше и получаваше задоволство при събарянето на паметника на Валентин Старчев при НДК. Услужливи кметове и псевдодемократи слугински самодейно рушаха и претопяваха за скрап в името на това да отричат едно време. А творци мълчаливо съдействаха за рушенето и унищожаването на собствените си произведения, разчитайки, че това ще изчисти биографията им. Не беше толкова отдавна, когато едни управленци, които в живота си дори едно дърво не бяха посадили, гледаха как се събаря мавзолея. А днес такива като тях безпардонно и незаконно посягат на всичко, с което смятат, че могат да бъдат забелязани като „истинските носители“ на понятието демокрация, въвличайки ни в някакво ново време и нова промяна на бездарието им.

Най-странното е, че през цялото време виждах как повечето от тях бяха потомци и синове на фамилии от тежката комунистическа номенклатура, както и отрочета на Държавна сигурност и партийни велможи, пораснали в топлата прегръдка на комунизма и образовани в най-елитните по онова време училища, а днес през анархията и крясъците, че са демократи, показват, че единственото, което искат, е власт. И за жалост от протестите те директно вече са във властта. Безразборно хора са си присвоили правото да казват какво трябва и какво не, като от всичко това тъжното е, че държавата е тотално абдикирала и е предоставила управлението на страната в ръцете на анархично мислещи хора. Аз не съм привърженик и симпатизант на каквато и да е чужда пропаганда или какъвто и да е нашенски слугински манталитет. Аз знам, че в живота всичко е възможно – както нещо може да бъде съградено, така може да бъде и унищожено. Именно затова бях човекът, който създаде Музея на изкуството по време на социализма – не за друго, а за да бъдат съхранени произведения на едни от най-добрите и талантливи български творци, какъвто е случаят с паметника на Съветската армия. Ако за миг забравим, че това е плакат, който възхвалява чужда армия, то обаче скулптурните композиции са решени изключително професионално, намерен е класически подход за изграждане на паметник и фигурите са създадени от едни от най-добрите ни автори – проф. Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, Борис Ангелушев, арх. Данко Митов и архитектите Борис Капитанов, Иван Васильов, Любен Нейков…

Както ако забравим за момент, че в музея на изкуството по време на социализма един от портретите е на Мара Малеева, създаден от големия скулптор Величко Минеков, то аз бих се подписал с двете си ръце, че това е един шедьовър в портретната скулптура. При наличието на прекрасен наш музей на изкуството по време на социализма, то станахме свидетели на медиен репортаж за такъв музей в Будапеща. Жалко, че някои не знаят какво имаме в собствената си страна.

Системите и идеологиите са в болните мозъци на т.н. политици. А големите български имена нямат вина нито за социализма, нито за сбърканата демокрация. Техният голям талант и професия е да отразяват времето такова, каквото го живеят. Ако някой е нещастен от миналото или от настоящето си, то тогава политиците да поемат вината.

Изумен съм за пореден път, че гилдии и творчески съюзи, в които някои хора са с претенциите и комплексите че са незаменими за времето си, са потънали в дълбока тишина. Медийното пространство създаде чудовищна говорилня от хора, които хал хабер си нямат как се създава една скулптура. Денонощното облъчване на обществото с вандалщина, с флексове за рязане и авторитетно и важно говорене на глупости ми идва в повече. Именно затова упреквам за мълчанието моите приятели и колеги от Съюза на българските художници, където има изключително добри колеги и хора, които най-добре разбират всичко това, но съюзът като институция трябваше да вземе отношение за рушенето на паметниците. Но онова, което е най-важно, е, че държавата и държавността са абдикирали от своите задължения. На тая земя както нещо може да бъде съградено, то така може да бъде и премахнато, но зависи как.

Градската среда принадлежи не само на тези, които желаят да рушат, но също толкова принадлежи и на онези, които не искат да се руши – без значение дали става дума за паметник или за дом. А държавата вместо да се крие от страх заради протестите и истериите на улицата, нека да направи най-простото нещо – референдум, чрез който да се допита до цялото ни общество и тогава мъдро и лесно ще взема своите управленски решения. Да управлява улицата и страхът на политиците – това може да изиграе много лоша шега за бъдещето. Защото основното за една анархия е да руши.

Създаването е много по-труден процес. Да спрем саморазправата с времето. То няма да ни прости.

Етикети:Вежди Рашидов ПСА Паметник НДК Актуално
Предишна новина
Следваща новина

Последни публикации

  • Previous
  • Next
ПОЗИЦИЯОБЩЕСТВО

Авангардът на Китай

4 юли 2025 19:30
ФИНАНСИ

Българин взе 70 млн. лв. от продажба на акции

4 юли 2025 15:56
СВЯТ

Евростат: За 15 години цените на жилищата в България са скочили със 125%

4 юли 2025 15:41
РУСИЯ

Песков: Путин каза на Тръмп, че Москва чака датите на нови преговори с Киев

4 юли 2025 15:28
НОВИНИ

Привърженици на партия “Възраждане” протестираха пред Народното събрание

4 юли 2025 15:12
СВЯТ

Тръмп планира нови мита от 10 до 70 процента, които да въведе за десетки страни от 1 август

4 юли 2025 14:59
Image Not Found

Категории
  • НОВИНИ 13289
  • ОБЩЕСТВО 2686
  • ЦКС 196
  • ИКОНОМИКА 1344
  • СВЯТ 5112
  • РУСИЯ 2412
  • КИТАЙ 1167
още НА ФОКУС
ПОЗИЦИЯ ОБЩЕСТВО

Авангардът на Китай

4 юли 2025

Китайската комунистическа партия вече има 100 милиона членове, което затвърждава нейния статут на най-масовата и многочислена политическа организация в света.

ФИНАНСИ

Българин взе 70 млн. лв. от продажба на

4 юли 2025

Българин декларира доходи в размер на 70 млн. лв., получени през миналата година, показват данни на Националната агенция за приходи

СВЯТ

Евростат: За 15 години цените на жилищата в

4 юли 2025

През първото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са се повишили с 5,7%, докато наемите са се

  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
  • Архив
  • За нас
  • Автори
  • Реклама
  • Условия за ползване
  • Контакти
  • Договори за Парламентарни избори
    – 27 октомври 2024 г.
© Вестник Земя 2025. Всички права запазени.