Как Китай се превърна в земеделска суперсила и гарант срещу световния глад?

Дълги десетилетия първичният сектор на икономиката се неглижираше по цял свят, особено след настъпването на неолибералните доктрини през 1970-1980-те години. В 21-ви век обаче виждаме, че селското стопанство не само че може да бъде модерно и наукоемко, но и е стратегически важно за оцеляването на човечеството. Факт е, че днес 828 милиона души според някои експерти гладуват по света. Или иначе казано почти 10 процента от световното население. От друга страна, понижаването на стандартите за хранително качество в държави като САЩ води до здравни проблеми сред милиони хора.

“Глобалните хранителни системи са разбити и милиарди хора плащат цената. Повече от 780 милиона души ще бъдат гладни, докато почти една трета от цялата произведена храна на света се губи или изхвърля”, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш.

На фона на тези притеснителни факти, има и позитивни новини, които идват от Китай.

През лятото на 2023 година китайското Министерство на външните работи призова за повече внимание и сътрудничество в тази сфера, особено на фона на тежкото икономическо възстановяване на света в пост-пандемичната обстановка. Според китайските власти международната общност трябва да даде приоритет на хранителната сигурност и да работи заедно, за да намери адекватно решение на проблемите с храната и глада.

Оказва се, че Китай е водещ зърнен производител на света, въпреки че култивира едва 9 процента от световната обработваема земя. И на фона на това, както и поради факта, че има огромно население, което има своите огромни нужди, Китай успява да допринесе с близо една четвърт от световното производство на храна, изхранвайки успешно своите 1,4 милиарда граждани. Което само по себе си е успех. Една хранителна криза в Китай де факто би се превърнала в глобална хранителна криза. Но това не се случва, а вместо него виждаме все по-големи успехи на КНР в сферата на селското стопанство и устойчивите решения за проблема със световния глад.

Китай има и свой собствен подход за адресирането на хранителните проблеми, а по-важното е, че взима и адекватни мерки – използвайки своя собствен опит, страната помага на развиващите се държави. Така например, Глобалната инициатива за развитие приоритизира хранителната сигурност като една от осемте ключови сфери на международно сътрудничество. А в рамките на Г-20 Китай беше този, който въведе Международната инициатива за сътрудничество за хранителна сигурност.

Оказва се също така, че Китай е страната, която предоставя и най-много финансова помощ и изпраща най-много експерти и хуманитарни работници, за да прилага проектите в рамките на Сътрудничество Юг-Юг на Организацията за храни и земеделие на ООН. В тези рамки Китай си сътрудничи с повече от 140 държави по света в сферата на земеделието и хранителната сигурност. Нещо повече, близо 1000 земеделски технологии са споделени от КНР с развиващите се страни, което е довело на места до увеличаване на добива на хранителни продукти с цели 60 процента.

Китайската народна република също така е помогнала за обучаването на над 14,000 експерти по отглеждане на хибриден ориз в близо 80 развиващи се държави, а също така е започнала изграждането на 13 образцови селища за земеделско развитие и побеждаване на бедността в Африка, които трябва да служат като надежден модел за развитие на най-бедния континент.

Цялата работа на Пекин по отношение на хуманитарните каузи по света, които са свързани със световния глад обаче, не би била възможна, ако самият Китай нямаше успехи с развитието на своето собствено земеделие. През 2023 година, например, се оказа, че за девета поредна година КНР ще има рекордна зърнена реколта – над 650 милиарда килограма. Става въпрос за есенната реколта, която беше изключително богата и успешна, въпреки природните бедствия в някои региони на Китай.

Освен това, според земеделското министерство на Китай, общата засята площ за есенна реколта се е увеличила значително през тази година. Лятната реколта също достига втория си най-голям пик в историята. Близо 87,33 милиона хектара земя са засяти само за есенната реколта. Както експертите посочиха, тази есен не само че са засяти по-големи площи, но има и значителни технологични подобрения, особено що се отнася до отглеждането на култури като соята и царевицата.

От китайското Министерство на земеделието и селските въпроси са си поставили за цел да увеличат цялостно продукцията на декар земя. Новите политики, които са подготвени в това отношение, засягат близо 200 общини, отглеждащи зърно и 100 общини, които се занимават с отглеждането на соя. Китайското правителство е отделило 2,4 милиарда юана (328 милиона долара) само за подкрепа на мерките за увеличаване на зърнопроизводството и производството на соя.

Благодарение на иновативните административни и технологични въведения, на стабилното правителствено финансиране и големите хранителни и семенни запаси през последните години, Китай успя да гарантира не само сигурния достъп на китайската нация до хранителни продукти, но и да увеличи значително обхвата на хуманитарната си помощ за развиващите се страни, както посочихме по-горе. Сега страната е много по-независима от променливостта на световните цени на храните.

Страната е заложила специални политики за 2024 година, които имат за цел да я превърнат в своего рода селскостопанска свръхсила. Според китайските власти, за нацията е от първостепенно значение оживяването и ревитализирането на селските региони, които се занимават със земеделие. В този смисъл китайският президент и генерален секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин е дал вече задачи за работа на властите в земеделската сфера, селските региони и по отношение на китайските земеделци. Това се случи на Централната селскостопанска конференция през изминалата 2023 година.

Според китайския президент, за да се постигне напредък с модернизацията на Китай, страната трябва да положи непреклонни усилия за засилване на основата на земеделския сектор и да прокара обновяване на селските области. Самият факт, че на подобна конференция за селските региони и земеделието присъстват най-висшите власти, включително самият президент, показва, че Китай приоритизира своето земеделие и съживяването на селските региони.

Ключовата дума за 2024 година за китайското земеделие ще е хранителна сигурност. Според китайските власти това е от фундаментално значение за нацията и в този смисъл ще се работи много в селските региони, за да се гарантира хранителната сигурност, увеличаване на обработваемите земи, реколтите, а също и акселерация на подобряването на индустрията за производство на семена и торове. Отделя се специално внимание на научно-развойния аспект от развитието на китайското земеделие в 21-и век и конкретно през тази 2024 година.

Целта на Китайската народна република ще бъде превенцията на хранителни катастрофи и бедствия, както в самата страна, така и по света, особено в развиващите се страни. В този смисъл Китай вече зададе добър тон, помагайки например на Сирия, в която има сериозен проблем с изхранването на населението на фона на неотдавнашната опустошителна война и жестоките американски санкции, които пречат на сирийците да получават достъп до храни и лекарства.

За да поддържа хранителната сигурност, китайската централна власт е задала червена линия за обема на обработваемите площи, който не трябва да пада под 120 милиона хектара. Също така ще се положат сериозни усилия от властите за превенция на превръщането на земеделски земи в такива, които се използват за неземеделски цели.

Що се отнася до реколтата, целта за 2024 година е да не се пада под постигнатите тази година 650 милиарда килограма зърно – амбициозна и сериозна цел, за която властите, както по-горе посочихме, са отделили специално внимание. Все пак, следвайки статистиката, целта вероятно ще бъде постигната за десета поредна година.

Освен това Китай ще изгради и диверсифицирана система за хранителна логистика, правейки инвестиции и усилия едновременно в земеделието, животновъдството, риболова и научната страна на въпроса. Именно за да се развива по-интензивно земеделието, китайските власти считат за важно да засилят научно-технологичния аспект, както и реформите, за да увеличат усилията за постигане на пробиви в ключовите за сферата технологии. Това беше подчертано от самия Си Дзинпин.

Според китайски анализатори страната не само трябва да подобри качеството на обработваемите земи, но и ще постигне целите си чрез модернизирана земеделска инфраструктура и стопански съоръжения, както и научно-технологични пробиви в сферата на производството на семена и торове.

Страната също така ще положи значителни усилия за подобряване не само на селската инфраструктура, но и специално на обществените услуги, които държавата предлага в селските райони през 2024 година, очевидно за да подобрява още повече живота на населението в тях. През 2024 година ще продължи и ударната механизация на земеделието, която вече надхвърля 73 процента, като цели 1,8 милиона земеделски машини вече са снабдени с позициониращи системи от китайската навигационна сателитна система BeiDou.

КНР вече е постигнала базова осигуреност на страната по отношение на производството на семена, зърно, памук, олио, захар, свинско месо, крави, овце, пилешко месо, риба, скариди, раци и миди, уверяват от Министерството на земеделието и селските въпроси.

Големите успехи на китайското земеделие и китайската наука облагодетелстват не само китайския народ, но и целия свят и особено развиващите се страни, които имат сериозни проблеми с изхранването, както заради климатичните промени и в някои случаи географските си особености, така и заради геополитическата нестабилност и несигурност. И в този все по-несигурен и нестабилен свят, стройно организираната система на китайското земеделие се явява гарант за гладуващото човечество без преувеличение. А също така и в модел за земеделско и селско развитие на страни като България, бихме добавили.