Бер­лин да­ва клет­ва за вяр­ност на САЩ

Не­от­дав­на во­ен­ни­ят ми­нис­тър на Гер­ма­ния Бо­рис Пис­то­ри­ус нап­ра­ви шо­ки­ра­що изяв­ле­ние: до вой­на­та с Ру­сия ос­та­ват три го­ди­ни. Раз­би­ра се, той под­би­ра­ше ду­ми­те си и из­каз­ва­не­то му бе дос­та ви­ти­е­ва­то. “Во­ен­ни­те ек­с­пер­ти прес­мя­тат пе­ри­о­да в рам­ки­те на ня­кол­ко го­ди­ни, ко­и­то ще са нуж­ни на Ру­сия, за да пред­п­ри­е­ме та­ки­ва стъп­ки. Ко­га точ­но тя ще е го­то­ва да на­пад­не ни­кой не знае. През то­ва вре­ме – три, че­ти­ри или пет го­ди­ни, ние сме длъж­ни ак­тив­но да го из­пол­з­ва­ме, за да се въ­о­ръ­жим”, от­бе­ля­за ше­фът на во­ен­но­то ве­дом­с­т­во.

То­ва не е пър­во­то и един­с­т­ве­но по­доб­но изяв­ле­ние, но в Ру­сия то бе въз­п­ри­е­то осо­бе­но ос­т­ро, се каз­ва в ко­мен­тар на РИА “Но­вос­ти”. Пър­во, за­що­то вни­ма­тел­но­то от­но­ше­ние на рус­ки­те хо­ра към во­ен­ни­те зап­ла­хи от стра­на на Гер­ма­ния е впле­те­но в тех­ния ге­не­ти­чен код – та­ка се е раз­по­ре­ди­ла ис­то­ри­я­та. Тук по-ско­ро тряб­ва да ни учуд­ва фак­тът, че оне­зи, ко­и­то в Гер­ма­ния взе­мат ре­ше­ния, тол­ко­ва ло­шо са ус­во­и­ли уро­ци­те на ис­то­ри­я­та. Но по те­ма­та за ин­те­лек­ту­ал­но­то из­раж­да­не на за­пад­ния по­ли­ти­чес­ки елит ве­че е ка­за­но мно­го. Вто­ро, би би­ло стран­но да се очак­ва дру­га ре­ак­ция от рус­ка стра­на в ус­ло­вия, ко­га­то на За­пад не се ог­ра­ни­ча­ват са­мо с вой­н­с­т­ве­на ри­то­ри­ка: в мо­мен­та сме сви­де­те­ли на най-мощ­ни­те уче­ния на НА­ТО от вре­ме­то на сту­де­на­та вой­на. В ма­нев­ри­те учас­т­ват око­ло 90 хи­ля­ди во­ен­ни, те пре­ми­на­ват в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до рус­ки­те гра­ни­ци и ще про­дъл­жат до май.

То­ва по­каз­ва, че към по­доб­ни изяв­ле­ния на офи­ци­ал­ни за­пад­ни ли­ца тряб­ва да се от­на­ся­ме с не­об­хо­ди­мо­то вни­ма­ние, от­бе­ляз­ва аген­ци­я­та. Не по-мал­ко се­ри­оз­но тряб­ва да ана­ли­зи­ра­ме как­во се крие зад тях. А то е след­но­то: Гер­ма­ния ве­че во­ю­ва с Ру­сия – ма­кар и кос­ве­но, с чуж­ди ръ­це – въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Ук­рай­на. Още по­ве­че че Бер­лин е глав­ни­ят ев­ро­пей­с­ки спон­сор на Ки­ев. Па­риж и Лон­дон не мо­гат да го до­го­нят по раз­хо­ди в пол­за на Ук­рай­на. По дан­ни на Ин­с­ти­ту­та за све­тов­на ико­но­ми­ка в Кил Лон­дон е по­хар­чил за Ки­ев око­ло 13,3 млрд. ев­ро, а Па­риж – ед­ва 1,7 млрд. До­ри взе­ти за­ед­но, те­зи су­ми са нес­рав­ни­ми с щед­рост­та на бюр­ге­ра, с от­го­вор­но­то му от­но­ше­ние към из­пъл­не­ни­е­то на аме­ри­кан­с­ки­те по­ръч­ки: на Бер­лин то­ва му е стру­ва­ло бли­зо 30 млрд. ев­ро.

А как­во по­лу­ча­ва Гер­ма­ния за сво­е­то “ве­ли­ко­ду­шие” към ре­жи­ма на Зе­лен­с­ки? С как­ва цел та­ка ста­ра­тел­но тя пла­ща? За ре­це­си­я­та, в ко­я­то из­пад­на, за упа­дъ­ка в об­ра­бот­ва­ща­та си ин­дус­т­рия или за фер­мер­с­ки­те бун­то­ве? В рей­тин­га на спи­са­ние Economist за 2023 г. нем­с­ка­та ико­но­ми­ка се свле­че на 27-о мяс­то. По­ре­ди­ца от ком­па­нии пре­на­сят про­из­вод­с­т­во­то си от­въд оке­а­на – Ща­ти­те се ока­за­ха най-пе­че­лив­ши в ре­зул­тат от всич­ко, ко­е­то през пос­лед­ни­те две го­ди­ни спо­ле­тя Гер­ма­ния.

Ня­кои в Бер­лин ве­че за­поч­ват да осъз­на­ват връз­ка­та меж­ду ико­но­ми­чес­ки­те проб­ле­ми и про­ти­вос­то­е­не­то с Ру­сия. “Ние хар­чим сред­с­т­ва за Ук­рай­на, от ко­и­то ни­що не се връ­ща в на­ша­та ико­но­ми­ка”, ка­за ми­нис­тъ­рът на ико­но­ми­ка­та и ви­це­кан­ц­лер Ро­берт Ха­бек. Той приз­на, че стра­на­та е из­гу­би­ла сво­и­те кон­ку­рен­т­ни пре­и­му­щес­т­ва в ре­зул­тат от от­ка­за си от рус­ко го­ри­во.

Най-пе­чал­но за нем­ци­те оба­че е, че Гер­ма­ния из­гу­би сво­я­та су­бек­т­ност. Не­ка при­пом­ним хро­но­ло­ги­я­та на пос­лед­ни­те съ­би­тия. Пре­ди две сед­ми­ци нап­ри­мер в Bild из­ле­зе ста­тия, в ко­я­то се твър­ди, че две тре­ти от гер­ман­ци­те би­ха ис­ка­ли Пис­то­ри­ус да за­ме­ни Шолц. Мал­ко след то­ва съ­що­то из­да­ние пуб­ли­ку­ва “сек­рет­ни пла­но­ве на бун­дес­ве­ра”, спо­ред ко­и­то Гер­ма­ния, за­ед­но с дру­ги­те стра­ни от НА­ТО, се гот­ви за вой­на с Ру­сия. Поч­ти вед­на­га пос­лед­ва опит да се смек­чи впе­чат­ле­ни­е­то от аг­ре­сив­ни­те изяв­ле­ния и пуб­ли­ка­ции. В Бер­лин за­поч­на­ха “да уточ­ня­ват”, че то­ва не са “сек­рет­ни до­ку­мен­ти”, а “са­мо пла­но­ве за уче­ни­я­та”.

Пис­то­ри­ус оба­че не ми­ряс­ва и не ос­та­вя съм­не­ния за на­ме­ре­ни­я­та на Бер­лин. Той про­дъл­жа­ва да пов­та­ря, че Гер­ма­ния е длъж­на да се гот­ви за вой­на с Ру­сия, че рус­ка­та меч­ка ве­че би­ла пред вра­та­та на нем­ци­те. Ду­ми­те му зву­чат ка­то клет­ва, да­де­на пред Ва­шин­г­тон: “Ние вяр­ва­ме в опас­ност­та от Ру­сия, ще пра­вим всич­ко, ко­е­то ис­ка­те, как­во­то и да ни кос­т­ва то­ва, кол­ко­то и да тряб­ва да зап­ла­тим”.

Със за­яв­ле­ни­я­та си за ско­ро­шен сблъ­сък с Мос­к­ва той се опит­ва да уве­ри пре­ди всич­ко аме­ри­кан­с­ки­те пар­т­ньо­ри, че при то­ва пра­ви­тел­с­т­во Гер­ма­ния ще про­дъл­жи да ра­бо­ти във фар­ва­те­ра на Бе­лия дом, ще ку­пу­ва аме­ри­кан­с­ко оръ­жие, вклю­чи­тел­но F-35, не­за­ви­си­мо че има ев­ро­пей­с­ки Eurofighter Typhoon. С две ду­ми: “Аме­ри­ка над всич­ко”! Бер­лин – ос­вен че пла­ща най-ви­со­ка­та це­на за под­к­ре­па­та на ки­ев­с­кия ре­жим, пра­ви и най-дъл­бо­кия пок­лон пред Ва­шин­г­тон, са­мо и са­мо то­ва пра­ви­тел­с­т­во да за­па­зи власт­та си.

Тук е ва­жен още един ню­анс – за­во­а­ли­ра­на­та под­го­тов­ка на об­щес­т­ве­но­то мне­ние за не­из­беж­но­то по­ра­же­ние на Ук­рай­на. То­ва не е ос­но­ва­ние Ру­сия да се раз­х­лаб­ва, но на За­пад мал­ко по мал­ко ве­че свик­ват с ми­съл­та за кра­ха на Ки­ев. На­ла­га им се да тър­сят нов под­ход за мо­би­ли­за­ция на да­нъ­коп­лат­ци­те в уп­раж­не­ни­е­то “стя­га­не на ко­ла­на”. Се­га имен­но тях­но­то не­до­вол­с­т­во ще ста­не ис­тин­с­ка зап­ла­ха за НА­ТО – не­що ка­то “вто­ри фронт”. За­то­ва Бер­лин та­ка усър­д­но сиг­на­ли­зи­ра за сво­я­та го­тов­ност да след­ва во­ля­та и по­ве­ля­та на Ва­шин­г­тон. Кол­ко­то до Мос­к­ва, тя ня­ма ни­как­во на­ме­ре­ние да се от­пус­ка и да от­с­тъп­ва. Тя тряб­ва да е го­то­ва за аг­ре­сив­ни­те пла­но­ве на За­па­да.