За­па­дът – хем му се ис­ка, хем не му стис­ка

Стра­ни­те от Г-7, ко­и­то се смя­тат за най-сил­но ико­но­ми­чес­ки раз­ви­ти в све­та, но от­дав­на ве­че не са та­ки­ва, за­ед­но с ос­та­на­ли­те дър­жа­ви от ЕС уму­ват как да сло­жат ръ­ка вър­ху зам­ра­зе­ни­те вън­ш­ни ак­ти­ви на Цен­т­рал­на­та бан­ка на Ру­сия в раз­мер на 300 млрд. до­ла­ра. В та­къв слу­чай оба­че Кре­мъл ще от­го­во­ри и ще нап­ра­ви съ­що­то със за­пад­ни­те ак­ти­ви в Ру­сия – та­къв на­мек нап­ра­ви го­во­ри­те­лят на Кре­мъл Дмит­рий Пес­ков. Спо­ред ек­с­пер­ти Мос­к­ва ня­ма да се по­ко­ле­бае да на­ци­о­на­ли­зи­ра иму­щес­т­во­то на за­пад­ни стра­ни и тех­ни­те ком­па­нии, ко­е­то се на­ми­ра на рус­ка те­ри­то­рия.

По офи­ци­ал­ни дан­ни пре­ки­те ин­вес­ти­ции на стра­ни­те от Г-7, Ав­с­т­ра­лия и Швей­ца­рия са не по-мал­ко от 288 млрд. до­ла­ра. Су­ма­та ще на­рас­не с още ня­кол­ко ми­ли­ар­да, ко­га­то към нея се при­ба­вят фи­нан­со­ви­те сред­с­т­ва на граж­да­ни от неп­ри­я­тел­с­ки­те дър­жа­ви в рус­ки бан­ки. Сред­с­т­ва­та ще са дос­та­тъч­ни, за да мо­же Ру­сия да си ком­пен­си­ра зам­ра­зе­ни­те от За­па­да аво­а­ри, пи­ше чеш­ко­то из­да­ние Hrot.

Ако се стиг­не до на­ци­о­на­ли­за­ция на чуж­да соб­с­т­ве­ност, най-сил­но ще пос­т­ра­дат стра­ни­те от ЕС, со­чат офи­ци­ал­ни рус­ки дан­ни. Ком­па­ни­и­те от ЕС имат в Ру­сия ак­ти­ви на об­ща стой­ност 223,3 млрд. до­ла­ра. Ос­вен то­ва са­мо на фир­ми­те от Ки­пър, къ­де­то жи­ве­ят мно­го рус­на­ци с ки­пър­с­ки пас­пор­ти, при­над­ле­жи соб­с­т­ве­ност, въз­ли­за­ща до 98,3 млрд. до­ла­ра. На вто­ро мяс­то е Ни­дер­лан­дия, ко­я­то дър­жи в Ру­сия ак­ти­ви в раз­мер на 50,1 млрд. до­ла­ра. След­ват Гер­ма­ния със 17,3 млрд., Фран­ция – с 16,6 млрд., и Ита­лия – 12,9 млрд. до­ла­ра. Се­ри­о­зен ин­вес­ти­тор се ока­за и Швей­ца­рия с аво­а­ри 28,5 млрд. до­ла­ра. На аме­ри­кан­с­ки­те ком­па­нии се па­дат 9,6 млрд., на бри­тан­с­ки­те – 18,9 млрд. Ка­на­да мо­же да за­гу­би 2,9 млрд., а Япо­ния – 4,6 млрд. до­ла­ра.

Пре­зи­ден­т­с­ки­ят го­во­ри­тел Дмит­рий Пес­ков на­ре­че “плад­неш­ки гра­беж” на­ме­ре­ни­я­та на За­па­да да си прис­вои рус­ки­те ак­ти­ви и да ги из­пол­з­ва за Ук­рай­на. Съ­щев­ре­мен­но след про­дъл­жи­тел­на и нап­рег­на­та ум­с­т­ве­на дей­ност за­пад­ни­те фи­нан­со­ви мъд­ре­ци още не са от­к­ри­ли как да ле­га­ли­зи­рат кон­фис­ка­ци­я­та на ак­ти­ви­те на рус­ка­та Цен­т­рал­на бан­ка, от­ле­жа­ва­щи в сей­фо­ве в чуж­би­на. Ре­ди­ца спе­ци­а­лис­ти по меж­ду­на­род­но пра­во пре­дуп­реж­да­ват, че по­доб­на стъп­ка би би­ла без­п­ре­це­ден­т­на и мо­же да под­ко­пае до­ве­ри­е­то как­то на за­пад­на­та, та­ка и на све­тов­на­та фи­нан­со­ва сис­те­ма. В край­на смет­ка мо­же да все­ли не­до­ве­рие у меж­ду­на­род­ни­те ин­вес­ти­то­ри глав­но в Азия, към аме­ри­кан­с­ка­та и ев­ро­пей­с­ка­та ва­лу­та, ко­и­то за мно­го дър­жа­ви са все още ре­зер­в­ни ва­лу­ти.

Се­га – ве­че две го­ди­ни след на­ча­ло­то на во­ен­ни­те дей­с­т­вия в Ук­рай­на и на сви­ре­пи­те фи­нан­со­ви сан­к­ции, ко­и­то Ва­шин­г­тон и Брюк­сел на­ло­жи­ха на Мос­к­ва, Кре­мъл фак­ти­чес­ки бло­ки­ра въз­мож­нос­ти­те на за­пад­ни­те ком­па­нии да на­пус­нат рус­кия па­зар. До­ри да по­лу­чат раз­ре­ше­ние, те­зи ком­па­нии тряб­ва да се при­ми­рят с го­ле­ми за­гу­би. С ре­ше­ни­е­то си да зам­ра­зи ак­ти­ви­те на Ру­сия в чуж­би­на и с на­ме­ре­ни­е­то да ги кон­фис­ку­ва, за да на­ме­ри сред­с­т­ва за нуж­на­та на Ук­рай­на под­к­ре­па и “да не поз­во­ли на Ру­сия да по­бе­ди”, За­па­дът из­пад­на в край­но не­у­доб­но­то по­ло­же­ние “хем му се ис­ка, хем не му стис­ка”.

Ма­рия За­ха­ро­ва: Ру­со­фо­би­я­та се про­ва­ля

Ру­сия не­ед­нок­рат­но е прив­ли­ча­ла вни­ма­ни­е­то на све­тов­но­то об­щес­т­ве­но мне­ние към гру­би­те и сис­тем­ни на­ру­ше­ния на чо­веш­ки­те пра­ва в Ук­рай­на. Оне­зи от меж­ду­на­род­ни­те струк­ту­ри, ко­и­то са длъж­ни да сле­дят за тях­но­то спаз­ва­не, не ре­а­ги­рат или го пра­вят съв­сем вя­ло. Та­зи по­ли­ти­ка на ре­жи­ма на Зе­лен­с­ки не бу­ди въп­ро­си на За­пад. Из­г­леж­да, че точ­но за то­ва му пла­щат. Ру­со­фо­би­я­та не пос­тиг­на це­ли­те си през Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Не ус­пя и по вре­ме на сту­де­на­та вой­на.

След ка­то раз­б­ра­ха, че хо­ра­та, свър­за­ни от ве­ко­ве с род­с­т­ве­ни, ис­то­ри­чес­ки и кул­тур­ни връз­ки, ня­ма да тръг­нат ед­ни сре­щу дру­ги, САЩ из­вър­ши­ха ма­сов де­сант на свои по­ли­ти­ци. Те бя­ха внед­ре­ни в уп­рав­ле­ни­е­то на Ук­рай­на, учас­т­ва­ха в за­ко­но­да­тел­на­та дей­ност и взе­ма­ха ре­ше­ния за уни­що­жа­ва­не на всич­ко, ко­е­то ни е свър­з­ва­ло.