Необичайни факти за метрото в Санкт Петербург
Някои инженерни решения са разработени за метрото в Санкт Петербург за първи път в света. Така например Лондонският тунел под Темза е възникнал благодарение на санктпетербургски проект, разказа bg.rbth.com.
Идеята за построяване на тунел в Санкт Петербург е изказана за пръв път в началото на XIX век. През 1814 г., когато император Александър I се среща с френския инженер Марк Брюнел в Лондон. Последният предлага на руския цар да свърже Василевския остров и Адмиралтейската страна, като прокара тунел под река Нева. За този проект през 1818 г. инженерът изобретява щит за прокопаване на тунели. Тази идея обаче е отложена, а след смъртта на Александър I се отказват от нея напълно: решават да се задоволят с мостове. Така Брюнел използва тунелния щит, за да прокара тунел под река Темза. Оттогава изобретението му се използва за изграждане на метрополитени на всички континенти. А лондонският тунел позволява на британците първи в света да започнат да използват метрото.
“Адмиралтейска” е най-дълбоката станция в Русия с най-дългия ескалатор в света. Метрото в Санкт Петербург е най-дълбокото в света по отношение на средната дълбочина. Не е изненадващо, че най-дълбоката метростанция в страната, “Адмиралтейска”, се намира тук – на 86 метра под земята. До перона води най-дългият ескалатор в света: дължината на транспортната му лента е 137,4 метра. Но дори и той не е достатъчен, за да се стигне до вагона. Ето защо на станцията има два ескалатора. Комплексът на метростанция “Адмиралтейска” е построен още през 1997 г., но станцията е открита през 2011 г., защото над 10 години в града се решава, къде да се направи наземното фоайе. Така в продължение на 14 години влаковете преминават през “Адмиралтейска”, без да спират, затова я наричат “станция призрак”.
“Спортивная” пък е първата станция в Русия с тунел, оборудван с траволатори (хоризонтални екскаватори). През 2015 г. от нея е открит втори изход, който се намира от другата страна на река Нева. На дълбочина 10 метра под дъното на реката е прокопан 300-метров пешеходен тунел, който свързва Василевския и Петроградския остров. Той е първият в Русия, в който са използвани траволатори. Това е и единствената двуетажна станция в града, която може да приема влакове от две линии, горна и долна, по четири коловоза – ляв и десен. Въпреки това тя все още не функционира като трансферна. Този вариант е проектиран за бъдещето, за изграждането на околовръстната линия. Така че и на горното, и на долното ниво влаковете все още пътуват само от едната страна.
Първите в света “хоризонтални асансьори” в метрото се появяват в Санкт Петербург. Те представляват станции от затворен тип. Тяхната особеност е в това, че във вагона може да се влезе през автоматични врати на перона, които се наричат “хоризонтални асансьори”. В московското метро няма подобни станции. Първата станция от този тип е “Парк на Победата”. Тя е пусната в експлоатация през 1961 година. В продължение на 11 години, до 1972 г., в града са построени 10 такива станции – на синьото и зеленото разклонение. Те са по-евтини за строителството, по-безопасни за пътниците, но при експлоатацията се оказват по-сложни. Факт е, че машинистът трябва да се “прицели”, за да спре влака точно пред вратите. Ако влакът се размине с няколко метра, ще трябва да се върне назад, което е допълнително време. Освен това хоризонталните асансьори диктуват необходимостта от проектиране на нови влакове с подходящо разстояние между вратите. Между другото, това е причината днес различни влакове да се движат по различни линии. Тъй като поддръжката на самите “асансьори” изисква допълнителни средства, идеята е изоставена.