На европейците не им се воюва, но никой не ги пита
Миналата седмица ЕС прие дългосрочна програма за оказване помощ на Украйна – ще й бъдат отпуснати 50 млрд. евро в рамките на 5 години. Според официален Киев първите 4,5 милиарда трябва да пристигнат още идния месец.
Истински пир по време на чума. Докато в Европа протестират фермери, жп работници, служители на авиокомпании, докато промишленият сектор се разпада, евробюрократите отпускат милиарди на киевския режим, разяден от корупция. И това е много добре известно на западните т. нар. лидери. В САЩ все повече конгресмени настояват за пълен одит на предоставените досега на Украйна средства, а дотогава да не се отпуска нито цент. Въпреки това курсът остава непроменен – войната трябва да продължи, защото тя се води не в защита на Украйна, а против Русия. Затова от всички възможни рупори се излъчват заклинания и обещания за нови оръжейни доставки за Киев.
Заявено бе, че още през март “европацифистите” искат да изпратят около 200 хиляди артилерийски боеприпаса. Така общият обем на предадените снаряди от миналата пролет насам ще надхвърли 500 хиляди, а обещаваха да доставят един милион. Няма съмнение, че щяха да го направят, ако имаха. Но европейците вече изпразниха складовете. Нямат и за себе си. Самият главен комисар на ЕС по “мира и войната” Жозеп Борел призна, че военната промишленост на страните от Евросъюза се е оказала неподготвена за конфликта в Украйна. Огромната част от помощта за Киев е била от оръжейните запаси, а днес с тяхното попълване индустрията не се справя.
Средства за това също не достигат. Германското списание Spiegel публикува вътрешни разчети на плановия отдел на бундесвера. От тях става ясно, че там много бързо се изразходват средствата от специалния фонд, предназначен за модернизация. С такава скорост на “усвояване” на парите бюджетът ще стигне за не повече от четири години, а след това ще зейне финансова дупка от 56 млрд. евро, жалват се германските експерти. Персони от властта вече предупреждават данъкоплатците, че дупката ще се кърпи чрез намаляване на социалните разходи.
Друг голям проблем е дефицитът на кадрите в армията. “Ясно е, че няма да мине без връщане към системата на общ призив на наборници и отказ от професионалната наемна армия”, обяснява политологът от Института за международна икономика и международни отношения на РАН Александър Камкин. За това вече намекна германският военен министър Писториус, тъй като няма достатъчно желаещи да се наемат по договор. Същият недостиг изпитва и Британия. От 2000 г. насам числеността на нейната армия е намаляла с 65 хиляди души, т. е. с над една трета. При това се уточнява, че такава целенасочено е била официалната политика, а сега младите британци вече нямат никакво желание да служат в армията. “Британия никога няма да се реши сама да участва във военен конфликт, защото много добре знае какво означава такъв конфликт особено с Русия – няма да има нито победа, нито печалба”, отбелязва политическият анализатор Михаил Беляев.
За да оправдае новите оръжейни доставки за Украйна и парите в подкрепа на неонацисткия режим в Киев, западният политически елит впрегна тежката медийна артилерия и се зае да плаши европейците със “заплаха от Русия” и неизбежността на военен сблъсък с нея. Открито и гръмко звучат призивите към гражданите да бъдат готови да воюват. Всички проучвания на общественото мнение – било в Германия, било в Англия или където и да е в Европа, показват, че хората не са готови да се хвърлят да защитават страните си от “руската заплаха”. Изглежда, започват да разбират откъде всъщност идва заплахата и за чии интереси ще трябва да се жертват.
