Байдън, Константин Устинович

Този текст бе публикуван в ЗЕМЯ на 12 септември 2023 г. и визира трагично смешното положение, в което се намира президентът на най-мощната държава, в света която има претенциите за глобален хегемон и за морален стожер на “свободния” свят. Държава, която в миналото е имала велика и вдъхновяваща демокрация, ръководена е от лидери-визионери, а днес е в плен на отвратителна неолиберална и джендърска цензура и диктатура и на отчайваща геронтокрация… И затова отвори срещу себе си нови и нови фронтове на конфликт и разделение в света!

Става дума за президента Джо Байдън, за който вече и официално е ясно – прокурорски доклад констатира, че той има сериозни празнини в паметта. Накратко – че страда от деменция. След септември миналата година, за по-малко от половин година Байдън сътвори редица събития, дължащи се на неговата засилваща се интелектуална немощ и умствена неадекватност, които предизвикват не друго, а съжаление и СТРАХ. Съжаление, защото пред очите ни един възрастен и много болен човек е превърнат в посмешище, вместо да се отдаде на заслужена почивка сред близките си, за да изживее последните години от живота си спокойно и в мир. И страх, защото този човек, превърнат в кукла на конци, има правото да се разпорежда с унищожителни ядрени оръжия, да започва войни, да налага санкщции на народи и държави. Звучи като виц, но в замъгледоното съзнание на Байдън Макрон е Митеран, Меркел е Кол, Мексико е Египет… Той не помни основни факти от собствената си биография, търси в залата отдавна починали свои съратници, не помни кога си е отишъл от нашия свят собствения му син, почти ежедневно виждаме, че за него е трудност да измине и няколко крачки, камо ли да носи жестоката отговорност на властта. И това не е въпрос от жълтата хроника, нито любопитка, защото по силата на геополитическата нагласа на нашите управляващи елити – и България е част от гигантската геополитическа машина на Запада в нашия несигурен и вече многополюсен свят, чието управление е поверено на един умствено и физически немощен старец – картина, която по-възрастното поколение помни от епохата на геронтокрация в тогавашния СССР, и която сме осъдени да преживеем отново – явно пак на грешната страна…

Та, ето какво написа ЗЕМЯ преди близо шест месеца:

Президентът Джо Байдън дал пресконференция при визитата си в Ханой, на която говорил несвързани неща, а накрая казал пред всички световни медии: „Не зная за вас, но аз отивам да си лягам“.

Същият президент, който подобно на предшествениците си се титулува „Водач на свободния свят“ и който държи контрола на ядреното копче на най-мощната армия с най-голям бюджет в света, отдавна е известен с липсата на координация на придвижването си, с падането си по всевъзможни стълби, с ръкуването си в празното пространство и обръщението му към отдавна починалия му син като към човек, който присъства в стаята. Ако не беше най-могъщият човек на колективния Запад и ръководител на държавата, която претендира да налага модела си във всяко кътче на света, а беше дядото от махалата, щяхме простичко да кажем, че го е налегнала склерозата.

Не, това не е шега – това е жестока болест, която поразява по най-страшен начин един човек – той постепенно губи интелекта си, паметта си, възможността да комуникира адекватно. Това е трагедия и за него, и жестока мъка за близките му.

Но когато склерозата те удари, докато си на висок пост с огромни отговорности и с власт да предизвикваш или поддържаш войни, да вкарваш в действие оръжия, да се разпореждаш с трилиони долари обществени средства, да налагаш на страната си и нейните съюзници правила и политики, да налагаш санкции над други страни, когато по света има държави, чиито управляващи чакат от назначеното от теб посолство да определя политиката им, и когато твоите интереси са им по-важни от собствените национални, това е трагедия за целия свят!

Съчетавайки прогресиращата неспособност на Байдън да бъде адекватен лидер с претенцията му да бъде такъв чак до 2028 година, реторичен става въпросът: В какъв свят живеем!?

Като добавим и мераците на 83-годишната Нанси Пелоси да бъде не просто преизбрана за член на Конгреса на САЩ, но и да стане негов председател, като добавим възрастта на ключови негови министри като финансовата Джанет Йелън – на 77 години, военния Лойд Остин – на 70, на правосъдието Мерик Гарланд – на 71 години, посланичката в ООН Линда Томас – на 72, лидерът на мнозинството на демократите в Сената Чарлз Шуймър – на 72, втория по важност демократ в Сената Дик Дърбин – на 77 години, и други, то можем да кажем ясно – Демократическата партия на САЩ неумолимо тръгва по пътя на геронтокрацията.

Геронтокрацията – като система на властта, упражнявана от твърде възрастни за целта хора, е еманация на опитите да се опази на всяка цена властта и богатството на Статуквото и Системата.

Или образно казано – и в САЩ си имат „сглобка“ между елитите, дълбоката държава, големите корпорации. И Байдън е начело на тази „сглобка“ не защото е най-здрав, най-умен или най-опитен, а защото е най-удобен и дава най-ясни гаранции за запазване на Статуквото (неолиберално, глобалистко, на трансационалните корпорации, на едрия финансов капитал, на „износителите“ на цветни революции и джендър идеологии, на растящите неравенства, на крайно несправедливата глобална система, в която олигархията печели от чуждите проблеми – войни, пандемии, кризи). А Статуквото иска още време, за да опита да наложи своето, да се пренареди или да укрепи богатството си. Затова един стар, уморен и с отслабваща памет лидер е по-полезен от един млад визионер. А  само преди десетилетия същата Демократическа партия издигна лидер като Джон Кенеди – млад, прогресивен, хуманен, привърженик на мира и компромиса, който в диалог с Москва прекрати Кубинската криза и който сложи началото на края на расовата сегрегация.

Историята на света познава и други геронтокрации, в които именно заради стабилността на властта е спирала не само поколенческата промяна, но и спира всякакъв разумен и градивен дебат. Помним много добре геронтокрацията в годините преди перестройката в Съветския съюз. Именно тя стопира разумните опити за промяна на социализма, които се случиха успешно вече 40 години в един Китай. И именно забавените промени доведоха до последвалия разпад.

Геронтокрацията поведе безсмислената война в Афганистан. Тя стоеше на железни идеологически догматични позиции. Аналогиите са повече от очевадни – и днес САЩ под ръководството на Байдън отказва да признае новата реалност на многополюсния свят и края на еднополюсния американоцентризъм.

Под ръководството на Байдън САЩ продължават да подстрекава войната с Русия, която Вашингтон ще води „до последния украинец“, но с мащабни печалби за военнопромишления комплекс. Под ръководството на Байдън властовите елити не взимат реални решения по острите социални проблеми, а налагат на САЩ и на света като държавна политика абсурди като джендър идеологията. Под ръководството на Байдън Америка фактически води геополитическа битка на много фронтове – и с Русия, и с Китай, което – за това предупреди гениалният дипломат Кисинджър – е не просто изтощително, а пагубно.

Накратко – старческият инат, съчетан с начална деменция, в отказа си да приеме нови реалности, ще донесе само проблеми и на самите американци, и на мъчително променящия се свят!

А ето какво написа ЗЕМЯ още на 17 декември 2020 година, когато Джо Байдън е току-що избран за президент на САЩ, и уж всичко хубаво предстоеше:

Мно­зи­на срав­ня­ват ве­че офи­ци­ал­но из­б­ра­ния пре­зи­дент на САЩ Джо Бай­дън с ня­ко­гаш­ния съ­вет­с­ки ли­дер Ле­о­нид Бреж­нев. При­ли­ки­те – и еди­ни­ят, и дру­ги­ят уп­рав­ля­ват свръх­дър­жа­ви на прек­лон­на въз­раст, с раз­к­ла­те­но здра­ве, во­де­що до не­а­дек­ват­ни ре­ак­ции.

Но по-удач­но е срав­не­ни­е­то с друг ге­не­ра­лен сек­ре­тар от ера­та на зас­тоя – Кон­с­тан­тин Ус­ти­но­вич Чер­нен­ко, уп­рав­ля­вал мал­ко по­ве­че от го­ди­на, след ко­я­то на власт ид­ва Гор­ба­чов с не­го­ва­та пе­рес­т­рой­ка и пос­лед­ва­лия я раз­пад на Съ­вет­с­кия съ­юз и Из­точ­ния блок, с кра­ха на со­ци­а­лиз­ма от съ­вет­с­ки тип. При­ли­ки­те: Бай­дън и Чер­нен­ко са без­лич­ни апа­рат­чи­ци и из­пъл­ни­те­ли, а не ли­де­ри със са­мос­то­я­тел­на ви­зия и идеи. Са­мо че за раз­ли­ка от Чер­нен­ко, кой­то след дъл­ги го­ди­ни прес­той ка­то за­веж­дащ от­дел “Де­ло­вод­с­т­во” на ЦК е в със­та­ва на По­лит­бю­ро ед­ва 8 го­ди­ни, Бай­дън е във вис­ши­те кръ­го­ве на САЩ точ­но 48 го­ди­ни, от да­леч­на­та 1972-ра, ко­га­то ста­ва се­на­тор, а от 2009 – 2017-а е ви­цеп­ре­зи­дент. Ап­ро­по, прес­та­ре­ли­ят Чер­нен­ко е ед­ва на 72 го­ди­ни, до­ка­то Бай­дън е на 78. Как­то се каз­ва: “но­во” ли­це, нов “къс­мет”! Пос­луш­ни­ят апа­рат­чик на “дъл­бо­ка­та дър­жа­ва” на ва­шин­г­тон­с­кия ис­таб­лиш­мънт Бай­дън бе про­из­ве­ден в пре­зи­дент на Ща­ти­те по при­чи­на­та, по ко­я­то ня­ко­га и Чер­нен­ко ог­ла­ви КПСС – за да се за­дър­жи още по­не мал­ко на власт дей­с­т­ва­щи­ят зас­та­ря­ващ и мо­рал­но из­ха­бен елит, да се от­ло­жи не­ми­ну­е­ма­та про­мя­на, ко­я­то наз­ря­ва ка­то об­щес­т­вен про­цес.

Бай­дън ка­то ве­рен войн на Ста­тук­во­то ще от­с­то­я­ва всич­ко, ко­е­то си оти­ва – ще се опи­та да ре­а­ни­ми­ра ед­но­по­люс­ния свят на­че­ло със САЩ, ще на­ла­га упо­ри­то гло­ба­ли­за­ци­я­та, ат­лан­ти­чес­ки­те псев­до­цен­нос­ти и меж­ду­на­род­но­то про­ти­во­пос­та­вя­не, гос­под­с­т­во­то на фи­нан­со­вия ка­пи­тал и тран­с­на­ци­о­нал­ни­те кор­по­ра­ции, съз­да­ва­щи не­виж­да­но в ис­то­ри­я­та не­ра­вен­с­т­во. А съ­що про­ти­во­ес­тес­т­ве­на­та джен­дър иде­о­ло­ги­я­та, без­кон­т­рол­на­та миг­ра­ция, аг­ре­сив­ни­те дви­же­ния на фе­ми­нис­т­ки­те и ра­со­ви­те мал­цин­с­т­ва сре­щу бе­ли­те хе­те­ро­сек­су­ал­ни мъ­же, пре­на­пис­ва­не­то на ис­то­ри­я­та и по­лит­ко­рек­т­на­та цен­зу­ра, ата­ки­те сре­щу хрис­ти­ян­с­т­во­то, тра­ди­ци­и­те и пат­ри­о­тиз­ма.

Урод­ли­вост­та на то­ва об­щес­т­во и на та­къв тип свят все по­ве­че се виж­дат от обик­но­ве­ни­те хо­ра и из­бо­рът пре­ди 4 го­ди­ни на До­налд Тръмп бе ре­ак­ция имен­но на те­зи нас­т­ро­е­ния, за­то­ва бе и та­зи нес­пир­на ис­те­рич­на ка­но­на­да през це­лия ман­дат на ве­че оти­ва­щия си пре­зи­дент. За­то­ва бе и ог­ром­на­та фи­нан­со­ва и про­па­ган­д­на ин­вес­ти­ция в Бай­дън, въп­ре­ки че той не вдъх­но­вя­ва и най-скром­на на­деж­да за бъ­де­ще­то.

Със си­гур­ност и той, как­то и Чер­нен­ко, ще е пре­ход­на фи­гу­ра, ко­я­то не е на мяс­то­то си. И как­ви­то и опи­ти за за­паз­ва­не на ста­тук­во­то и не­го­ви­те ели­ти да се слу­чат, на Бай­дън е съ­де­но да ос­та­не без­ли­чен пре­зи­дент, ка­къв­то бе и Чер­нен­ко ка­то ге­не­ра­лен сек­ре­тар. Не за­що­то е стар, обър­кан и не­мо­щен, а за­що­то ос­та­ре­ли и не­мощ­ни са иде­и­те и по­ли­ти­ки­те, на ко­и­то слу­жи. Мо­де­лът е сбър­кан! Раз­би­ра се, след Бай­дън, как­то и след Чер­нен­ко ще дой­де… аме­ри­кан­с­ки­ят Гор­ба­чов – може би в ли­це­то на ви­цеп­ре­зи­ден­т­ка­та Ка­ма­ла Ха­рис. Пър­ва­та чер­но­ко­жа же­на ви­цеп­ре­зи­дент да­де ам­би­ци­оз­на за­яв­ка да ко­ман­д­ва па­ра­да, тя е ярък при­вър­же­ник на не­о­ли­бе­рал­на­та иде­о­ло­гия, го­во­ри­тел на всич­ки те­зи тен­ден­ции, ко­и­то тро­вят дър­жав­ност­та и об­щес­т­ва­та в САЩ, а и в Ев­ро­па, къ­де­то пос­луш­но се при­ла­гат от ели­ти­те, от­г­ле­да­ни в аме­ри­кан­с­ки ка­лъп. Но и при нея, как­то при ня­ко­гаш­ния “лю­би­мец” Гор­би, ре­фор­ма­тор­с­ко­то лус­т­ро ще из­мес­ти съ­дър­жа­ни­е­то.

Не­о­ли­бе­рал­ни­ят мо­дел тлас­ка ня­ко­га ве­ли­ка­та Аме­ри­ка в про­паст­та, как­то зле об­мис­ле­на­та и осъ­щес­т­ве­на пе­рес­т­рой­ка тлас­на СССР към раз­па­да. Са­мо го­ли ло­зун­ги! А то­зи мо­дел на по­ли­ти­ка и ико­но­ми­ка е в своя тер­ми­на­лен ста­дий – от­дав­на е вид­но, но ста­на оче­вид­но око­ло кри­за­та с COVID-19. След пред­с­то­я­щия не­о­ли­бе­ра­лен раз­гул в Бе­лия дом ще дой­де и аго­ни­я­та на мо­де­ла, и из­ха­бя­ва­не­то на ели­та, кой­то го сим­во­ли­зи­ра…

А и как­то зна­ем – ис­то­ри­я­та има своя кръ­гов­рат и вся­ка им­пе­рия, кол­ко­то и мощ­на да из­г­леж­да, ра­но или къс­но за­ляз­ва…