Проф. Боян Дуранкев: Къде са нашите „свободни“ медии, или са еднооки?!
На 28 ноември 2010 г., пет международни медии – The New York Times, The Guardian, Le Monde, El Pais и DER SPIEGEL – публикуваха поредица от разкрития в сътрудничество с Wikileaks, които оглавиха заглавията на вестниците по целия свят.
„Cable gate“, набор от 251 000 поверителни кабела от Държавния департамент на САЩ, разкриха корупция, дипломатически скандали и шпионски афери в международен мащаб.
„Престъплението“ на Джулиан е, че той е публикувал класифицирани документи, вътрешни съобщения, доклади и видеозаписи от правителството на САЩ и американските военни през 2010 г., които са били предоставени от информатора на американската армия Челси Манинг. Тази огромна колекция от материали разкрива кланета на цивилни, изтезания , убийства , списък на задържаните в залива Гуантанамо и условията, на които са били подложени, както и Правилата за бойни действия в Ирак. Онези, които са извършили тези престъпления – включително американските пилоти на хеликоптери, които застреляха двама журналисти на Ройтерс и 10 други цивилни и раниха тежко две деца, всички снимани във видеоклипа на съпътстващото убийство – никога не са били преследвани.
По думите на The New York Times, документите разказват „неподправената история за това как правителството взема най-големите си решения, решенията, които струват на страната най-много животи и пари“.
Дори и сега, журналисти и историци продължават да публикуват нови разкрития, използвайки уникалната съкровищница от документи.
За Джулиан Асандж, издател на Wikileaks, публикуването на „Cable gate“ и няколко други свързани течове имаха най-тежките последици. На 11 април 2019 г. Асанж беше арестуван в Лондон със заповед за арест от САЩ и е държан в британски затвор с висока степен на сигурност, който обикновено се използва за терористи и членове на организирани престъпни групи. Той е изправен пред екстрадиране в САЩ и присъда до 175 години в американски затвор с максимална сигурност.
Администрацията на Обама и Байдън, която беше на власт по време на публикацията на Wikileaks през 2010 г., се въздържа да повдигне обвинение срещу Асандж, обяснявайки, че е трябвало да повдигне обвинение и срещу журналисти от големи новинарски издания. Тяхната позиция отдава голямо значение на свободата на печата, въпреки неудобните последици. При Доналд Тръмп обаче позицията се промени. DOJ се позовава на стар закон, Закона за шпионажа от 1917 г. (предназначен да преследва потенциални шпиони по време на Първата световна война), който никога не е бил използван за наказателно преследване на издател или телевизионен оператор. Това обвинение създава опасен прецедент и заплашва да подкопае Първата поправка на Америка и свободата на печата.
Търсенето на отговорност от правителствата е част от основната мисия на свободната преса в една демокрация. Получаването и разкриването на чувствителна информация, когато е необходимо в обществен интерес, е основна част от ежедневната работа на журналистите. Ако тази работа бъде криминализирана, нашият публичен дискурс и нашите демокрации стават значително по-слаби.
Публикуването не е престъпление. The New York Times, The Guardian, Le Monde, DER SPIEGEL, El Pais застанаха в защита на Джулиан Асанж.
Българските „демократични“ циклопи игнорират случващото се с Джулиан Асанж.
Ало, БТА (при търсене се намира 4 пъти Асанж по друг повод и над 50 – за Навални), „Дневник“, „Сега“ (25 пъти), не коментирам ТВ „демократичните“ медии, какво мислите по въпроса?! Не сте на нивото на The New York Times, The Guardian, Le Monde, DER SPIEGEL, El Pais, но все пак имате някакви идеи!
ПП и ДБ управляващи, а вие? ГЕРБ-СДС, а вие? ДПС – а вие, нали сте за права и свободи, уж? Ха да ви видя, българските смелчаци!
