За употребата на медиите. Позиция на журналистите, работили във вестник „Дума“ през годините
В СБЖ бе получена позиция на журналисти, работили през годините във вестник „Дума”. Много от тях са членове на СБЖ. Публикуваме без редакционна намеса тяхната позиция.
Като журналисти – основатели на в. “Дума“ или работили години във вестника, изразяваме дълбоко възмущение от съсипването на изданието и превръщането му в антипод на онова, за което бе създадено от Стефан Продев. Това е пример как една медия с мисия да е глас на хората, може да бъде употребена като слугиня и бухалка.
В. „Дума“ бе уникално явление в медийното пространство, за времето си той създаде много от стандартите на модерната журналистика у нас, беше автентичен ляв всекидневник, вестник на духа, вестник – идея, еталон за свободна медия, служител на истината, носител на професионализъм и морал, минал през тежки битки, но винаги помагал на БСП.
Стефан Продев събра около „Дума“ най-видните интелектуалци, изгради в редакцията екип от съмишленици, които съзнаваха отговорността да си журналист и носеха с гордост званието думаджии. Имаше време, когато „Дума“ опази и спаси БСП. С милионния си тираж тя бе гласът на свободните леви хора в България, който се чуваше в обществото. Това се признаваше дори от противниците на лявото мислене.
Вестникът не се побоя от никоя истина, от никоя обоснована критика, Продев защити „червените бабички“ срещу „червените мобифони“ и плати цената на свободата си. „Дума“ не остави без реакция нито една лъжа и хула, каквито и тогава, и сега се сипят върху лявото, защото смяташе, че подметеното под килима зло ще стане голямо и ще удави хората.
Първото кредо на Продев бе, че вестникът не е и няма да бъде орган на ЦК, а е национален ляв всекидневник: „Още от първия си брой ДУМА обеща да бъде вестник на всички, които търсят истината… Тя не е партиен орган в стария тоталитарен смисъл на това понятие, а знак за нов професионален и граждански подход… Отрежем ли езика й, ще я превърнем в чучело или в исторически експонат… Най-големият ми грях е, че не успях да превърна ДУМА в стока или в слугиня. Защото не исках“.
Много премеждия преживя „Дума“ през годините, но успя да опази духа и словото си. В нея нямаше началници и подчинени, имаше съмишленици и това също отличаваше вестника от всички останали медии. Редяха се през годините главни редактори и издатели, журналистите в редакцията се сменяха, едни си отиваха, идваха нови, но родилното петно избиваше – свободният дух, нравствената и професионалната независимост, нетърпимостта към всякакъв диктат и лъжа. Вестникът си оставаше верен на качествената журналистика, волнодумен и достоен. Не защото бе безгрешен, а защото бе честен.
В последните години обаче вестникът бе подменен и превърнат в антипод на Продевата „Дума“ – той стана орган не просто „на ЦК“, а рупор, изцяло под диктата на председателката Корнелия Нинова и на един тесен кръг около нея. Изгонени бяха знакови журналисти, „за да се сложи ред в този вестник“. Морят го финансово. От повече от две години няма главен редактор – безпрецедентен случай, а назначена да се разпорежда с редакцията е една дама, преминала през в. „Демокрация“! Заради наложената едностранчивост и разединение вестникът поголовно губи читатели и автори.
Сринат е и професионализмът на вестника. Не може всеки ден от първа страница да говори Корнелия Нинова. Не може в един брой да има 6 нейни снимки, две от които – на първа страница. Това не се прави никъде, то противоречи на всякакъв професионализъм в журналистиката и е унижение за нея. Във всекидневника липсват цели теми и новини, които гърмят в обществото, а се появяват странни идеологеми, чужди на автентичната „Дума“.
В броя на 4 януари т. г., който като първи брой за годината винаги е знаков, емблематичната Продева колонка на първа страница бе дадена на… Калоян Методиев– бивш шеф на младежкото СДС и настоящ говорител на Нинова (не станаха ли много седесарите?). Приемаме това като обида за читателите и за вестника, от чието каре следва да се заличи името на Стефан Продев като основател. Той не е основавал такава „Дума“.
В последните дни се случва и нещо, пред което не можем вече да мълчим, то преминава всички възможни граници на употребата на един вестник – той е превърнат не просто в слугиня на ръководството, но в бухалка срещу успешни местни лидери на БСП, които обаче не се харесват на К. Нинова. На доста места в страната при местните избори БСП подкрепи кандидати от ПП за кмет и за председатели на общински съвети, но единствено това, че столичните общински съветници гласуваха за председател на Общинския съвет от същата политическ сила се оказа „предателство, престъпление, гнус“ и т. н.
Вече дни наред по няколко от 16-те страници на вестника всеки ден се заделят най-грозни думи срещу тях. Такова не се е случвало никога дори в медиите преди 1989 г. Остава впечатлението, че групата на Нинова води битка на живот и смърт срещу свои другари, по-яростна дори от тази срещу Сглобката. А и по време на местните избори К. Нинова работи очевадно срещу Ваня Григорова, която заради печелившата формула на столичния съвет на БСП за обединение на левите сили постигна успех, какъвто не се помни от десетилетия насам. Анализът на това явление е от обществен интерес.
Всеки може да има свое мнение за случващото се у нас, но там е работата, че на страниците на „Дума“ при масирана обработка „отгоре“ не се допуска нито една сричка, която е различна от мнението на „ЦК“. За каква свобода на словото може да става дума? Вярваме, че БСП все още има сили да реши вътрешните си спорове, но не можем да сме безразлични към свободата на словото и съдбата на вестника, на който отдадохме години душа и сили. Дали „мобифоните“ най-сетне победиха „червените бабички“?
Александър Перпелиев, Ани Костова, Ася Гардели, Благовеста Цветкова, Бойка Башлиева, БорисДанков, Боряна Костова, Валери Запрянов, Ваньо Стоилов, Васил Сотиров, Велиана Христова, Велислава Дърева, Галина Младенова, Георги Апостолов, Георги Георгиев, Димитър Шумналиев, Дора Чичкова, Ева Костова, Емилия Костадинова, Ивайло Цветков, Ивелин Николов, Исак Гозес, Калин Първанов, Константин Иванов, Кристиела Симеонова, Мариела Балева, Милена Николова, Милко Недялков, Михайлина Димитрова, Наталия Гергова, Павлета Давидова, Петър Бочуков, Пламен Енчев, Ралица Николова, Светлана Михова, Светла Василева, Таня Джаджева, Чавдар Найденов, Чавдар Шинов, Юрий Борисов.
За употребата на медиите. Позиция на журналистите, работили във вестник „Дума“ през годините
