Ев­ро­пей­ци­те не виж­дат зап­ла­ха от Ру­сия

Ти­мо­фей Бор­да­чов

Пол­за­та от тра­ге­ди­я­та на ук­ра­ин­с­ка­та кри­за за рус­ка­та вън­ш­на по­ли­ти­ка се със­тои в то­ва, че да­ва въз­мож­ност да раз­бе­рем до как­ва сте­пен тряб­ва да стиг­не ико­но­ми­чес­ка­та и мо­рал­на­та дег­ра­да­ция на за­пад­ни­те съ­се­ди на Ру­сия, за да пред­с­тав­ля­ват те зап­ла­ха за ней­на­та си­гур­ност. Имен­но те­зи два фак­то­ра – обед­ня­ва­не­то и ду­хов­ни­ят упа­дък, съз­да­ват кри­тич­на­та ма­са от на­се­ле­ни­е­то, без чи­е­то же­ла­ние ни­как­ви аван­тю­рис­ти не би­ха мог­ли да във­ле­кат стра­ни­те си в раз­ру­ши­тел­ни кон­ф­лик­ти.

За­се­га – как­то по­каз­ват про­уч­ва­ни­я­та на об­щес­т­ве­но­то мне­ние, ев­ро­пей­ци­те въ­об­ще не про­я­вя­ват по­тен­ци­ал на аг­ре­сив­но по­ве­де­ние по от­но­ше­ние на Ру­сия. И то­ва е та­ка, въп­ре­ки че ня­кои на­тов­с­ки ге­не­ра­ли и по­ли­ти­ци из­вед­нъж за­го­во­ри­ха за ве­ро­ят­ност­та от во­е­нен кон­ф­ликт. Но обик­но­ве­ни­те граж­да­ни въ­об­ще не въз­п­ри­е­мат Ру­сия ка­то зап­ла­ха. Сле­до­ва­тел­но те не из­пит­ват аг­ре­сия към рус­на­ци­те. Кар­ти­на­та оба­че мо­же да се про­ме­ни и най-важ­но­то не е ге­о­по­ли­ти­чес­ка­та си­ту­а­ция, а вът­реш­но­то по­ло­же­ние на за­пад­ни­те съ­се­ди.

Во­ен­но-по­ли­ти­чес­ки­ят кон­ф­ликт меж­ду Ру­сия и НА­ТО в Ук­рай­на е съп­ро­во­ден с не­виж­да­но до­се­га раз­пал­ва­не на враж­деб­на­та ри­то­ри­ка в ме­ди­и­те и по­ли­ти­чес­ки­те сре­ди на За­па­да. Виж­да­ме как та­зи ри­то­ри­ка пре­ми­на­ва във все по-ви­сок ста­дий. Не е труд­но да се за­бе­ле­жи раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ро­ли­те сред раз­лич­ни­те про­тив­ни­ци на Ру­сия в Ев­ро­па и Се­вер­на Аме­ри­ка. Се­га нап­ри­мер най-ак­тив­ни са пред­с­та­ви­те­ли­те на во­ен­ни­те струк­ту­ри. Бук­вал­но вся­ка сед­ми­ца рус­ки­те ме­дии “имат удо­вол­с­т­ви­е­то” да об­съж­дат по­ред­но­то изяв­ле­ние на ня­кой бри­тан­с­ки, дат­с­ки или ни­дер­лан­д­с­ки офи­цер за ви­со­ка­та ве­ро­ят­ност, или до­ри за не­из­беж­ност­та на въ­о­ръ­жен сблъ­сък меж­ду Ру­сия и НА­ТО в пер­с­пек­ти­ва от ня­кол­ко го­ди­ни.

Със съ­ща­та пе­ри­о­дич­ност ев­ро­пей­с­ки­те ме­дии под­х­вър­лят но­ви “сек­рет­ни пла­но­ве” на али­ан­са в слу­чай на вой­на с Ру­сия. Обик­но­ве­но те при­ли­чат на зле адап­ти­ра­ни за ма­со­вия чи­та­тел сце­на­рий за пред­с­то­я­щи уче­ния. Не­вол­но въз­ник­ва въп­ро­сът стру­ва ли си всич­ко то­ва да се при­е­ма за чис­та мо­не­та. Из­г­леж­да, в по­доб­ни вой­н­с­т­ва­щи изяв­ле­ния има твър­де мно­го лу­кав­с­т­во. Още по­ве­че че глав­ни­те под­с­т­ре­ка­те­ли на ук­ра­ин­с­ка­та кри­за – аме­ри­кан­ци­те, пред­по­чи­тат да па­зят мъл­ча­ние и не раз­х­вър­лят прог­но­зи за пряк въ­о­ръ­жен кон­ф­ликт с Ру­сия.

Сред ев­ро­пей­с­ки­те съ­юз­ни­ци на САЩ по­ло­же­ни­е­то е ко­рен­но раз­лич­но. Пър­во, во­ен­ни­те и по­ли­ти­ци­те в Ев­ро­па дей­с­т­ват при пъл­на лип­са на от­го­вор­ност за ду­ми­те си. Тъй ка­то в НА­ТО всич­ки ре­ше­ния в сфе­ра­та на си­гур­ност­та и от­б­ра­на­та се взе­мат във Ва­шин­г­тон, все­ки ев­ро­пей­с­ки ге­не­рал или по­ли­тик си поз­во­ля­ва да го­во­ри как­во­то му пад­не: ду­ми­те му ня­мат ни­ка­къв прак­ти­чес­ки сми­съл. Още по­ве­че че с во­ен­ни­те раз­хо­ди се раз­по­реж­дат граж­дан­с­ки­те ве­дом­с­т­ва, а те по­ра­ди труд­нос­ти­те, ко­и­то ико­но­ми­ки­те на стра­ни­те им из­пит­ват, не бър­зат да из­п­раз­ват хаз­ни­те.

Вто­ро, за ев­ро­пей­с­ки­те во­ен­ни е оче­вид­но, че по­ли­ти­ци­те не си да­ват тру­да бър­зо да из­пъл­нят обе­ща­ни­я­та, да­де­ни в пър­вия етап на кон­ф­лик­та. Още през март 2022 г. гер­ман­с­ки­ят кан­ц­лер нап­ри­мер гръм­ко про­въз­г­ла­си пре­лом в нем­с­ка­та во­ен­на по­ли­ти­ка, уве­ли­ча­ва­не на ре­ал­ни­те раз­хо­ди за въ­о­ръ­же­ния и раз­рас­т­ва­не на во­ен­ни­те си­ли. До то­зи мо­мент ни­що от обе­ща­но­то не е нап­ра­ве­но док­рай, а по­ло­же­ни­е­то на гер­ман­с­ка­та ико­но­ми­ка не пред­по­ла­га но­ви раз­хо­ди, ко­и­то да под­по­мог­нат пре­о­до­ля­ва­не­то на теж­ко­то по­ло­же­ние как­то на граж­да­ни­те, та­ка и на кор­по­ра­тив­ния сек­тор.

Тре­то, жур­на­лис­ти­те ожи­ве­но се ин­те­ре­су­ват от те­ма­та за “въз­мож­на вой­на” с Ру­сия, за­що­то смя­тат, че “доб­ре се про­да­ва” на ау­ди­то­ри­я­та. На ге­не­ра­ли­те им се на­ла­га да от­го­ва­рят на пре­ки въп­ро­си. Ев­ро­пей­ци­те с па­го­ни не мо­гат де­ли­кат­но да ги за­о­би­ка­лят, тъй ка­то не раз­по­ла­гат с ин­те­лек­ту­ал­на гъв­ка­вост. Въ­об­ще тях­на­та ра­бо­та се свеж­да до дей­с­т­вия, ко­и­то при всич­ки ус­ло­вия да ги под­гот­вят за вой­на, до­ри ако раз­би­рат, че то­ва не би­ва да се слу­чи или че ни­ко­га ня­ма да се слу­чи. На та­зи въ­ди­ца се хва­щат по­ли­ти­чес­ки­те влас­ти. Та­ка нап­ри­мер не­от­дав­на на жур­на­лис­ти­те се на­ло­жи бук­вал­но да из­с­мук­ват вой­н­с­т­вен сми­съл от ин­тер­вю­то на но­вия пол­с­ки во­е­нен ми­нис­тър.

Тряб­ва да от­бе­ле­жим, че не­пос­ред­с­т­ве­но за­ни­ма­ва­щи­те се с во­ен­но пла­ни­ра­не чи­нов­ни­ци в САЩ, как­то и пред­с­та­ви­те­ли­те на Из­точ­на Ев­ро­па са по-въз­дър­жа­ни в из­каз­ва­ни­я­та си. До­ри изяв­ле­ни­я­та на офи­ци­ал­ни­те ли­ца и бив­ши­те во­ен­ни от бал­тий­с­ки­те ре­пуб­ли­ки не мо­гат да се срав­нят по тре­вож­ност с ду­ми­те на ко­ле­ги­те им от За­пад­на Ев­ро­па. Да­же ге­не­рал­ни­ят сек­ре­тар на НА­ТО Йенс Стол­тен­берг уве­ря­ва, че пряк въ­о­ръ­жен сблъ­сък в обоз­ри­мо бъ­де­ще ня­ма да има.

Яв­но тук ста­ва ду­ма за аме­ри­кан­с­ка­та сдър­жа­ност и по-ка­чес­т­ве­на­та ко­ор­ди­на­ция меж­ду САЩ и оне­зи, ко­и­то не­пос­ред­с­т­ве­но пред­с­тав­ля­ват тех­ни­те ин­те­ре­си в Ев­ро­па. На ка­чес­т­во­то на връз­ки­те, ко­и­то Вар­ша­ва има с Ва­шин­г­тон, нем­с­ки­те, швед­с­ки­те, ни­дер­лан­д­с­ки­те или дат­с­ки­те ге­не­ра­ли не мо­гат да раз­чи­тат. А са­ми­те аме­ри­кан­ци – тряб­ва да приз­на­ем, се дър­жат под­чер­та­но вни­ма­тел­но, ко­га­то ста­ва ду­ма за стра­те­ги­чес­ки проб­ле­ми, не­за­ви­си­мо от аван­тю­риз­ма си и пос­то­ян­но­то же­ла­ние да из­пит­ват тър­пе­ни­е­то на Ру­сия.

Оцен­ки­те на ев­ро­пей­с­ки­те во­ен­ни и по­ли­ти­чес­ки ли­де­ри още по-кон­т­рас­т­но се от­ли­ча­ват от мне­ни­е­то на граж­да­ни­те в тех­ни­те стра­ни. Ед­нов­ре­мен­но с изяв­ле­ни­я­та на ге­не­ра­ли от бун­дес­ве­ра бя­ха пуб­ли­ку­ва­ни ре­зул­та­ти­те от про­уч­ва­не­то на об­щес­т­ве­но­то мне­ние, ко­и­то со­чат, че 71 про­цен­та от гер­ман­ци­те не виж­дат зап­ла­ха от стра­на на Ру­сия. В рам­ки­те на Мюн­хен­с­ка­та кон­фе­рен­ция за си­гур­ност­та – глав­но­то “про­из­вод­с­т­ве­но съб­ра­ние” на За­па­да по въп­ро­си­те на вза­и­мо­дей­с­т­ви­е­то с ос­та­на­лия свят, бе пред­с­та­вен док­лад, част от кой­то е пос­ве­те­на на от­но­ше­ни­е­то на ев­ро­пей­ци­те към раз­лич­ни­те опас­нос­ти. Всич­ки наб­лю­да­те­ли от­бе­ля­за­ха, че през из­тек­ла­та го­ди­на в спи­съ­ка със “зап­ла­хи­те” Ру­сия е пад­на­ла на де­ве­то мяс­то, ка­то е пус­на­ла нап­ред та­ки­ва проб­ле­ми ка­то ико­но­ми­чес­ки­те и со­ци­ал­ни­те. Яс­но е, че ев­ро­пей­ци­те не смя­тат, че от Мос­к­ва над тях ви­си ня­как­ва опас­ност. Глав­но­то е, че са­ми­те те не из­пит­ват ос­но­ва­ния да се за­реж­дат с аг­ре­сив­ност спря­мо нея.

Ре­ал­ни­те при­чи­ни за го­ле­ми въ­о­ръ­же­ни кон­ф­лик­ти от ти­па на све­тов­ни­те вой­ни ви­на­ги са свър­за­ни със со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки фак­то­ри. За да се пре­вър­не бла­го­ра­зум­на­та по сво­я­та при­ро­да гер­ман­с­ка на­ция в сбо­ри­ще от лю­до­е­ди, най-нап­ред тя тряб­ва­ше да по­тъ­не в ико­но­ми­чес­ки­те бед­с­т­вия и мо­рал­ния гнет на 20-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Пре­ди то­ва де­мог­раф­с­ки­ят ръст и не­ре­ше­ни­те со­ци­ал­ни проб­ле­ми на ин­дус­т­ри­а­ли­за­ци­я­та съз­да­до­ха не­об­хо­ди­ма­та ма­са от жи­те­ли, го­то­ви да уби­ват и да ум­рат на по­ле­та­та на Пър­ва­та све­тов­на вой­на.

Във все­ки слу­чай, за да пред­п­ри­е­ме Ев­ро­па го­ля­ма аг­ре­сия сре­щу съ­се­ди­те си, тряб­ва там да се по­я­вят мно­го бед­ни и мо­рал­но дег­ра­ди­ра­ли хо­ра. Или и в Ев­ро­па тряб­ва да ста­не то­ва, ко­е­то се слу­чи през пос­лед­ни­те 30 го­ди­ни в Ук­рай­на и с ней­на­та не­със­то­я­ла се дър­жав­ност. С дру­ги ду­ми, спо­соб­ност­та на ев­ро­пей­ци­те да пред­п­ри­е­мат сре­щу нас въ­о­ръ­же­на аг­ре­сия, за­ви­си от то­ва как се раз­ви­ва тях­но­то соб­с­т­ве­но ико­но­ми­чес­ко по­ло­же­ние. То на­ис­ти­на мо­же да ста­не при­чи­на за въ­о­ръ­жен сблъ­сък.

За­то­ва от рус­ка глед­на точ­ка днес е осо­бе­но важ­но да се сле­дят про­це­си­те в ев­ро­пей­с­ка­та ико­но­ми­ка. Не­ра­зум­на­та, ме­ко ка­за­но, по­ли­ти­ка на сан­к­ции сре­щу Ру­сия и раз­къс­ва­не­то на тър­гов­с­ки­те и ико­но­ми­чес­ки­те връз­ки с нея ве­че до­ве­до­ха ев­ро­пей­с­кия биз­нес до се­ри­оз­ни за­гу­би. Към тях се при­ба­ви­ха и нат­ру­па­ни­те вът­реш­ни проб­ле­ми, ос­т­ра­та кон­ку­рен­ция с аме­ри­кан­с­ки­те и ки­тай­с­ки­те ком­па­нии, ре­це­си­я­та в гло­бал­на­та ико­но­ми­ка.

Не­от­дав­на ед­на за­пад­на ин­фор­ма­ци­он­на аген­ция пуб­ли­ку­ва ду­ше­раз­ди­ра­те­лен текст за то­ва как го­ле­ми про­из­вод­с­т­ве­ни ком­па­нии, ко­и­то са ин­дус­т­ри­ал­ни ли­де­ри, на­пус­кат Гер­ма­ния в тър­се­не на по-из­год­ни мес­та и ус­ло­вия за ин­вес­ти­ции. Тре­вож­ни про­це­си са в ход и в дру­ги го­ле­ми ев­ро­пей­с­ки дър­жа­ви. Те­зи ико­но­ми­чес­ки труд­нос­ти ве­че за­поч­на­ха да раз­ру­ша­ват мо­де­ла на “все­об­що­то бла­го­ден­с­т­вие”, с кой­то Ев­ро­па се гор­де­е­ше и на ба­за­та на кой­то гле­да­ше ви­со­ко­мер­но на це­лия ос­та­нал свят. Ни­що чуд­но в та­къв слу­чай ня­ма във фак­та, че и в нас­т­ро­е­ни­я­та на граж­да­ни­те за­поч­ват да нас­тъп­ват тре­вож­ни за уп­рав­ля­ва­ща­та кла­са из­ме­не­ния.

(“Взгляд”)