Докато другите партии се консолидират, в БСП се избиват

В неделя Националният съвет на БСП наложи пълен цикъл отчети и избори на две червени организации – софийската и бургаската.
И докато за Бургас новината бе предизвестена – бившият местен лидер Живко Господинов подава оставка след общинските избори заради незадоволителните резултати на партията, в София решението бе възприето като наказание или, ако се използва езикът на партийния устав – като „мярка за партийно въздействие“.
Новината стана национална и продължава да бъде обилно коментирана защото става дума за най-голямата организация на партията, основана от Димитър Благоев през 1891 г.
Истината обаче е, че това своеобразно наказание не е нещо ново за БСП.
През него мина втората по големина червена организация – пловдивската. А също така червените структури в Перник, Благоевград, Сливен, Шумен, Хасково, Харманли, Казанлък. И винаги мярката е прилагана с цел организационно укрепване.
Но резултатите са други – рязко спадане на получените на избори гласове.
И ако през 2017 г. БСП получава 955 490 гласа, на последните парламентарни избори, след като въпросните „мерки за укрепване“ вече са широко прилагани, в пъти по-малко – 225 914.
Според стари червени кадри забраната в рамките на една година старият председател на една партийна организация да бъде преизбиран, когато мандатът му е бил предсрочно прекратен, се е появила в устава по времето, когато начело на БСП беше Михаил Миков. Той ръководи столетницата от 27 юли 2014 г. до 8 май 2016 г., когато на пост №1 в БСП е избрана Корнелия Нинова. Поправката в устава тогава е замислена като възможност за въздействие от страна на центъра срещу прекалено окопали се местни кадри. Но две години престоява на трупчета. Докато на „Позитано“ 20 не виждат политическата възможност така да решават проблеми по места.
И така до днешно време, когато започва престрелка между националното ръководство на „Позитано“ 20 и столичното на „Леге“ 10. Причината – на 8 февруари седем от деветимата столични общински съветници от БСП участваха в гласуването за избор на председател на Столичния общински съвет (СОС) и така отпушиха работата на съвета. Още на следващия ден тясното национално ръководство свали политическото си доверие от тях.
И започна замеряне с декларации – социалисти от районните съвети в столицата се изказваха в подкрепа на градското ръководство. От „Позитано“ 20 пък публично изразяваха съмнения в легитимността на начина, по който са приети въпросните декларации.
Позицията на „Позитано“ 20 най-ясно изрази бившият председател на столичната организация Румен Овчаров: „Продадохте се на брокерите Кирил Добрев и Красьо Черния!“ А сегашният й лидер Иван Таков отговори: „Нинова хвърля градската организация в лудост!“
Това не е първата „война“ на сегашното ръководство на партията с най-голямата й организация. Стари кадри припомнят, че навремето Жан Виденов като председател на партията използва авторитета си плюс някои организационни хватки и не допуска във Висшия партиен съвет (както тогава се нарича Националният съвет на БСП) да попаднат хора от столичната организация. Виденов е ядосан на Александър Маринов, който тогава ръководи БСП – София (същият, който беше шеф на стратегическия съвет на президента Румен Радев), заради излъчването на банкера Венцислав Йосифов за кандидат-кмет на столицата.
В по-ново време Калоян Паргов е отстранен от поста председател на БСП – София и член на Националния съвет. Това става на 18 февруари 2022 г. на неприсъствено заседание на Националния съвет (върлува ковид). Причината тогава също бе свързана с гласуване в СОС по избор на председател – упреците тогава са, че е подкрепен Георги Георгиев от ГЕРБ, макар че гласуването е тайно. Година по-късно Върховният касационен съд обяви за невалидно партийното наказание на Калоян Паргов.
Всъщност войната между „Позитано“ 20 и „Леге“ 10 не е от вчера, защото преди да бъде отстранен от ръководството на БСП – София, Паргов беше изваден от Изпълнителното бюро на партията. А години наред съществуваше неписано правило лидерът на най-голямата организация да е член на тясното национално ръководство.
Така преди две години столичните социалисти избраха Иван Таков на мястото на Паргов. Но войната не спря – публична тайна в червените редици бе съпротивата от страна на „Позитано“ 20 срещу кандидатирането на синдикалистката Ваня Григорова за кмет на София. А тя за малко не успя! Столичното ръководство публично не споделя и отношението на центъра към президента Румен Радев.
„Националният съвет не реши да смени ръководството на БСП-София, а реши социалистите да го сменят“, обяснява сега заместник-председателят на парламентарната група на „БСП за България” Иван Ченчев. Според него „това не бива да се приема като наказание, а като партийна мярка, каквато е предприемана и в други общини.“ Но според Таков това е „лудост“.
Всъщност такава е позицията на центъра и когато същата организационна мярка се прилага и във втората по големина червена организация – пловдивската. И там войната е дълга. И започва с изключването на 7 януари 2021 г. на лидера на организацията Георги Гергов от партията. Отстраняването на Гергов бе поискано лично от Нинова с мотива „грубо нарушаване на уставни норми“. Конкретният посочен повод е „противоуставното свикване на заседание на Областния съвет в Пловдив, чийто председател е Гергов“. Неофициално обаче Георги Гергов е обвиняван в близки отношения с ГЕРБ и Бойко Борисов и желание социалистите да управляват с ГЕРБ. За изключването на бизнесмена допринесе и фактът, че е домакинствал на неформалната среща между бившия главен прокурор Сотир Цацаров и собственика на „Овергаз“ Сашо Дончев в началото на 2017 г. – случай, добил известност като „ЦУМ-гейт“.
Година и половина след изключването на Георги Гергов и провеждането на пълен цикъл отчети и избори в Пловдив начело на БСП – Пловдив е избран Иван Петков. Мотивите тогава са левицата под тепетата „да бъде освободена от икономическите интереси на предишното ръководство“. Пловдивската организация сваля и доверието си от общинските съветници от БСП, подкрепящи Гергов. Като резултат – те променят името на групата в Пловдивския общински съвет на „Алтернатива за Пловдив“ и така БСП на практика се оказва без общински съветници. На последния местен вот в Града под тепетата БСП взе под 5000 гласа и едва 4-ма съветници, колкото има и ИТН, например.

Затова пък „Българска прогресивна линия“ на бившия социалист Красимир Янков печели пет места в местния парламент. Янков е бивш депутат от БСП. Напуска през септември 2020 г. заедно с още петима червени избраници – Валери Жаблянов, Лало Кирилов, Димитър Стоянов, Николай Иванов и Георги Андреев.
На 18 декември 2020 г., Изпълнителното бюро на БСП се разграничава от кмета на Перник Станислав Владимиров. И в организацията също са проведени отчети и избори. Владимиров вече е извън БСП.
Според социалисти използването на техниката „пълен цикъл отчети и избори“ за решаване на кадрови проблеми с нехаресвани от централното ръководство местни кадри е измислена от Кирил Добрев като оргсекретар на партията. Добрев бе съюзник на Нинова, но после двамата станаха врагове и той бе изключен от партията. Това става в навечерието на Нова година – на 30 декември 2021 г.
Калоян Паргов тогава (още е председател на БСП – София) отказва да участва в гласуването и заявява: „В Софийската организация имаме принцип – не приемаме изключването на който и да е социалист заради мнението или позицията му, защото това нарушава изконния принцип на политически плурализъм. Връща ни към времената на култа към личността, за които БСП отдавна е дала своята историческа оценка.“

На 9 юни със сигурност ще има избори – за Европейски парламент и ще се види резултатът от поредните мерки за организационно оздравяване на БСП, приложени от „Позитано“ 20. Но отсега е ясно, че те едва ли ще доведат до по-добро представяне на БСП.
Не е трудно да се предвиди, че възприемането като наказание провеждане на пълен цикъл отчети и избори ще отприщи братоубийствени страсти в цялата столична организация – социалисти ще „колят“ другарите си първо на събранията на основните партийни организации, после на 24-те райони конференции, накрая – на градската конференция. И разбира се, докато траят тези събития мнозина ще се оттеглят от партийния живот отвратени.
На този фон в другите партии върви консолидация. ДПС наскоро избра с ръкопляскане двама съпредседатели – Делян Пеевски и д-р Джевдет Чакъров. ГЕРБ, въпреки ударите, които понесе, се закрепи като първа политическа сила с около 24% доверие. „Възраждане“ държи третото място.
А БСП като нищо ще изпадне от петата позиция. Изглежда Нинова уверено върви по стъпките на Иван Костов, който „слушайки своя глас“, разби СДС. И проблемът не е, че БСП има около 8 – 9% доверие – толкова имат поотделно и ПП и ДБ, а това, че няма съюзници. Нито в страната, където позицията на Нинова изразена неведнъж към АБВ, “Д 21” и др. леви формации, отцепили се през годините от столетницата, е – върнете се в БСП, тогава ще говорим, нито извън нея – лидерът на БСП остро критикува Партията на европейските социалисти. А колко е важен “излазът навън” всички разбраха около разправиите в сглобката.
Според социолозите има около два милиона гласоподаватели, които търсят своята партия. Към тях сигурно ще се присъединят и социалисти, отвратени от борбите вътре в столетницата.
За малко „Левицата!“, където отидоха знакови лица от някогашната БСП като Костадин Паскалев, Татяна Дончева, Мая Манолова, събуди надежди, че ще убере този електорален луфт. Но тази формация май бавно потъва…
А ако левицата като цяло не е стабилна и обединена, страда националната сигурност на страната. Ако просто не гласуват, избраните с критично малко гласове парламент и правителство губят легитимност. Но има и по-опасен сценарий – утре нереализираните евентуални леви гласоподаватели биха могли да се увлекат по някой ужасен политически Франкенщайн.